Решение № 1779 от 24.03.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1866/2024
- Вид
- Решение № 1779
- Подписан
- 24.03.2025
- В сила
- 24.03.2025
- Състав
- Стела Кацарова, Йоана Милчева Генжова, Мария Валентинова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.117, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 450, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 507 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 508, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1779 гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Йоана М. Генжова
Мария В. А.а при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100501866 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
Образувано е по въззивна жалба от ищеца А. В. А. лично и в качеството му на ЕТ „О. – А. А.“, чрез пълномощника адв. К. С., срещу решение №18451/09.11.2023г., поправено с решение №961/17.01.2024г., постановени по гр.д. №31100/2023г. по описа на СРС, 138 състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно основание чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 5100 лева, предявен като част от 33 838,62 лева, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№25624/2018г. на СРС, 62 състав, и по ч.гр.д. №25622/2018г. на СРС, 151 състав, и за събирането на което е образувано изпълнително дело №20237900400288 по описа на ЧСИ Р.М. с район на действие СГС, и е осъден А. В. А. лично и в качеството му на ЕТ „О. – А. А.“ да заплати на „Уникредит Лизинг“ ЕАД разноски по делото в размер на 1000 лева.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалните и на процесуалните правила, и е направено искане да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Поддържа се, че 1 изпълнителното производство е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което съгласно т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност за вземането започвала да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.
Позовава се на съдебна практика, според която във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебния изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Поради изложеното счита, че извършените в рамките на изпълнително дело №20187900401225 по описа на ЧСИ Р.М. с район на действие СГС действия са обезсилени по право и не могат да бъдат противопоставени на ищеца, респ. да се приеме, че са прекъснали започналата да тече в негова полза погасителна давност. Последното изпълнително действие срещу ищеца било извършено на 19.03.2019г. и от тази дата започвала да тече давността за погасяване на вземането.
Насрещната страна „Уникредит Лизинг“ ЕАД, чрез пълномощника адв.
Г. П.-С., е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че са налице извършвани валидни изпълнителни действия до 03.02.2023г., когато е поискано от взискателя прекратяване на изпълнителното производство. По изпълнителното дело били извършвани множество изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Поддържа, че давността за вземането е петгодишна, а не тригодишна, както неправилно приел първоинстанционният съд.
Подадена е и частна жалба от ответника „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Г. П.-С., срещу решение №961/17.01.2024г., постановено по гр.д. №31100/2023г. по описа на СРС, 138 състав, в частта му, имаща характера на определение, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно е намален поради прекомерност размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като същото следвало да бъде определено върху пълния размер на претенцията, 2 независимо, че същата е била заявена като частична. Заплатеният размер на възнаграждението съответствал на минималния, определен съобразно НМРАВ.
Насрещната страна оспорва частната жалба и моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което заплатеният размер на възнаграждението бил прекомерен, като същият бил почти колкото цената на предявения иск.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземанията по издадени изпълнителен лист от 17.08.2018г. по ч.гр.д. №25624/2018г. на СРС, 62 състав, и изпълнителен лист от 08.03.2019г. по ч.гр.д. №25662/2018г. на СРС, 151 състав, принудително събирани в производството по изпълнително дело №20237900400288 по описа на ЧСИ Р.М. с район на действие СГС.
Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и 3 др/.
В случая ищецът твърди, че не дължи процесните суми поради изтекла погасителна давност.
За събиране на вземанията по изпълнителен лист от 17.08.2018г. по ч.гр.д. №25624/2018г. на СРС, 62 състав, е образувано изпълнително дело №20187900401225 по описа на ЧСИ Р.М. с район на действие СГС, като с подадената на 31.08.2018г. молба за образуване на изпълнително производство взискателят „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД е възложил на съдебния изпълнител на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнението.
Установява се от материалите по изпълнителното дело, че на 03.09.2018г. са изпратени запорни съобщения до банки.
На 05.11.2018г. е подадена молба от взискателя, с която е направено искане за извършване на опис и оценка на притежаван от длъжника недвижим имот, като описът е насрочен за 09.04.2019г.
На 07.02.2019г. е вписана наложена възбрана върху собствени на длъжника недвижим имоти.
Подадена е молба от взискателя на 19.03.2019г., с която е представен изпълнителен лист от 08.03.2019г. по ч.гр.д. №25662/2018г. на СРС, 151 състав, и е направено искане за присъединяването му за събиране в изпълнителното производство.
Насрочен е опис и оценка на недвижим имот за 14.05.2019г.
Подадена е молба от взискателя на 07.11.2022г., с която е поискано насочване на изпълнението към притежавани от длъжника недвижими имоти и МПС.
Насрочен е опис и оценка на недвижими имоти на 13.12.2022г.
Подадена е молба от взискателя на 03.02.2023г. за прекратяване на изпълнителното производство и за връщане на оригиналите на изпълнителните листове.
По молба на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД от 07.02.2023г. е образувано изпълнително дело №20237900400288 по описа на ЧСИ Р.М. с район на действие СГС за събиране на вземанията по същите изпълнителни листове.
4
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителният процес се прекратява, ако в течение на две години от последното изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши ново изпълнително действие.
Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според становището, възприето в мотивите на цитираното тълкувателно решение, в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г. прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане 5 от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи.
Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп. производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на изп. производство настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изп. производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Разпечатката съдържа 40 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3b22c8a-2411-44a9-8bd9-845a1ab76f21