Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 630 от 28.04.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 305/2025
Вид
Определение № 630
Подписан
28.04.2025
В сила
28.04.2025
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА

Цитирани разпоредби

  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 38 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. Плевен, 28.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500305 по описа за 2025 година

Производството е с пр. осн. Чл. 248 ал.3 от ГПК вр. с чл. 274 от ГПК.

С определение № 1102 от 4.03.2025 г по гр. Дело № 5839/24 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е оставил без уважение молба на ИЗИ ФИНАНС ЕООД за изменение на определение№ 607/5.02.2025 г в частта за разноските.

Частна жалба срещу това определение е постъпила от ИЗИ ФИНАНС ЕООД, в която се възразява, че определението на съда е недопустимо, тъй като липсва формирана воля на съда, а последният просто е пресъздал твърденията на страните и е приел, че първоначалното определение за разноските е правилно. Възразява се, че не е ясно по кои разноски се е произнесъл съдът – дали общо за заповедното и исковото производство или само за някои от тях.

Възразява се, че дължимото адвокатско възнаграждение за заповедно производство е в половин размер и следва да се редуцира на това основание.

Възразява се, че възнаграждението е претендирано на осн. Чл. 38 от ЗА, но по делото не са извършени никакви действия от адвоката на другата страна, а на практика действията на самото дружество по оттегляне на иска са причина за заплащане на възнаграждение на адвоката. Защитата е била поета безплатно, поради което, според жалбоподателя, адвокатът не следва да се интересува какво възнаграждение ще получи.Претендира се отмяна на атакуваното определение, неприсъждане на адвокатско възнаграждение или неговото 1 редуциране.

Постъпил е отговор на жалбата от другата страна, в който се възразява, че жалбата е неоснователна. Твърди се, че процесуалният представител, осъществявал защитата по делото, е представил отговор на исковата молба , а след частичното оттегляне на предявените искове следва страна да понесе и разноските в този смисъл. Възразява се, че жалбата е правно неиздържана, че съдът ясно е посочил за какви разноски се е произнесъл, както и че е намалил възнаграждението под предвидения размер в Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа.

Като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира следното:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

РС – Плевен е приел, че с влязло в сила определение от 05.02.2025г.по делото съдът е прекратил частично исковото производство, образувано по чл.

422 от ГПК, на основание чл. 233 от ГПК, поради оттегляне на иска, като ищецът е осъден да плати на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК адв. възнаграждение в размер на 400 лв. Изрично е било посочено, че исковото производство продължава по предявения иск за главница и лихва. В конкретния случай, според РС, образуваното по реда на чл. 422 от ГПК исково производство е висящо, поради което отговорността за разноски по заповедното производство следва да бъде разрешена при постановяване на решението по делото ( в който смисъл е ТР по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС). С посоченото определение съдът е определил дължимото адв. възнаграждение за частта от исковото производство, която е прекратено на осн. чл. 233 от ГПК. Според РС между стараните няма спор, че се дължи адв. възнаграждение, а е спорен само неговият размер. При съобразяване задължителното тълкуване дадено в решение С 438/2022г. на СЕС, съдът е отчел обстоятелството, че са предявени два обективно съединени иска, тяхната обща стойност и сторените до момента процесуални действия от адв. на ответника по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове. Според РС, именно поради това, че адвокатът на ответника е подал само отговор на ИМ, съдът е определил възнаграждения в размер на 400 лв., което е значително пониско от определенеото в съответната наредба. Вярно е твърдението на 2 ищеца, че няма данни адвокатът , представляващ ответника да е регистриран по ЗДДС, но това не означава, че не се дължи адв. възнаграждение.

Дължимостта следва именно от разпоредбата на чл. 38 от ЗА. Определеното адв. възнаграждение в случая е без ДДС като съдът е приел, че определеното възнаграждение в размер на 400 лв. е справедливо, отговаря на фактическата и правна сложност на делото, изложените фактически и правни доводи в отговора на исковата молба, респективно качеството на предоставента правна услуга. Не са налице основания за неговото редуциране,нито пък се констатира към момента злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК. Ето, защо съдът е приел, че молбата по чл. 248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е законосъобразно.

Пл РС е изложил подробни и ясни мотиви за изводите си, които се споделят от въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.

Неоснователни са всички възражения в частната жалба. Пл РС ясно е посочил, че се произнася по разноски в исковото производство досежно частта, в която е прекратено производството. Посочил е също така, че присъжда възнаграждение в по – малък размер от предвиденото в Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа и защо го прави. Неясни остават за въззивния съд възраженията и призивите за справедливост и алтруизъм, описани в частната жалба. Оказването на безплатна правна помощ е предвидено като възможност в ЗА, което не означава, че при наличието на законовите условия за това не следва да се присъжда възнаграждение на адвоката, поел осъществяването на правна защита и съдействие при условията на чл. 38 от ЗА.

Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното определение. С оглед материалния интерес в исковото производство настоящето определение не подлежи на обжалване.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1102 от 4.03.2025 г по гр. Дело № 5839/24 г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4