Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 27.05.2021, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 412/2021
Вид
Решение № 121
Подписан
27.05.2021
В сила
11.06.2021
Състав
Христо Тотев Христов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Габрово , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Христо Т. Христов при участието на секретаря Росица М. Ненова като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20214210100412 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. П. И., с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител М. И. П., с ЕГН **********, от гр. Габрово, ул. ******** № 9, къща против П. П. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********" № 24, вх. Б, ет.2 за увеличаване на издръжка.

І. Искания и възражения на страните, твърдяни обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че М. И. П. и П. П. И. имали сключен граждански брак от 15.08.1998г., като от него имали две деца И.П. И., с ЕГН ********** (вече навършил пълнолетие) и Ц. П. И., с ЕГН **********. Съгласно решение № 279/07.07.2015г., по гр.д. № 1455 б/2015г. по описа на РС Габрово, влязло в сила на 07.07.2015г. страните се развели с развод по взаимно съгласие и ответникът бил осъден да заплаща издръжка в размер на по 100,00 лева за всяко от децата.

Ответникът заплащал издръжката по сметка на пълнолетния вече син в Банка ДСК. След като големият син навършил пълнолетие и завършил училище, по същата сметка бащата заплащал издръжка в размер на 100,00 лева само за малкия си син. От момента на постановяване на решението за издръжка през 2015г. от РС Габрово, издръжката в размер на 100,00 лева не била изменяна и в момента била далеч под минималния определен размер.

През 2015г. детето било във втори клас, докато към настоящия момент било ученик в девети клас.

1

От момента на раздялата на страните, единствено майката полагала грижи и отделяла средства за отглеждането на сина си. От постановяването на решението, с което бащата бил осъден да заплаща издръжка, изминал дълъг период от време - около 6 години, в който период детето пораснало, поради което се увеличили и нуждите му от средства за задоволяване на ежедневните му потребности. Към настоящия момент издръжката била под минимален размер и по никакъв начин не отговаряла на финансовите нужди във връзка с отглеждането на дете в тази възраст.

Съгласно представената служебна бележка с изх. № 339/24.02.2021 г. от НИК-92-НИ-2010 ЕООД, брутният доход на ищцата възлизал на 155,00 лева месечно. Възнаграждението на майката не било достатъчно да покрива всички нужди, свързани с отглеждането на момчето.

Майката плащала и покривала всички текущи разходи, които от 2015г. до сега значително нараснали. Издръжката в размер на 100,00 лева месечно не можела да покрие нуждите на сина й. Бащата работел като международен шофьор, работодателят му се намирал в Асеновград. Възнаграждението, което бащата вземал няколко хиляди и можел да отделя повече пари за детето си. Въпреки голямото възнаграждение, което получавал, ответникът завеждал няколко дела срещу ищцата за връщане на парични суми от периода, в който имали граждански брак. Ищцата живеела в къщата на родителите си заедно с децата и майка й, която била пенсионерка и й помагала в отглеждането на децата и домакинството. След смъртта на бащата на майката тя получила малък наследствен дял (1/4) от имота, в който живеели, като това било единственото недвижимо имущество, което притежавала.

Цветомир имал желание да тренира бокс, но към момента майката не можела да го запише в спортен клуб, защото освен месечните такси за тренировката на какъвто и да е спорт, за детето имало нужда от екипировки, спортни обувки, ръкавици и прочее. В тази възраст децата растяли доста динамично и нуждата от дрехи била огромна, предвид нормалния растеж на детето на 15 годишна възраст. В ситуацията на световна пандемия от Ковид 19 онлайн обучението се извършвало онлайн посредством компютри в дома на всяко дете.

Майката разполагала с един стар компютър, който не отговарял на съвременните условия и на онлайн платформата на МОН за обучението на децата. Компютърът непрестанно правел проблеми, майката искала да купи по-добра техника на детето си, но нямала тази финансова възможност. Останалите разходи, свързани с покриване на комунални услуги като ток, вода, също и облекло, храна и др. за детето пак оставали за нейна сметка. Единствено получавала помощ от по-големия и син, който работел и когато можел отделял средства за да подпомага майка си. Издръжка в размер на 100,00 лева се явявала крайно недостатъчна, за да покрие нуждите на детето.

За да задоволява нуждите на детето, на майката се налагало да закупува и консумативи, както и спортни облекла. В момента не можела да осигури тези средства и се надявала, ако издръжката на сина й бъде увеличена, да съумее да плаща за всички текущи разходи.

Нямала други движими вещи и недвижими имоти от които да има допълнителен доход, като наем или дивиденти.

2

Искането на ищеца е съдът да измени размера на издръжката, определена с Решение № 279 от 07.07.2015 г. по гр. д. 1455 Б по описа за 2015 г. на Районен съд - Габрово, като осъди ответника П. П. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********" № 24, вх. Б, ет.2 да заплаща на непълнолетното си дете Ц. П. И. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител М. И. П. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка със 150 /сто и петдесет/ лева повече, или общо в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /08.03.2021 г./, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

2. От страна на ответника:

Ответникът намира предявеният иск за частично неоснователен до сумата от 165 лева.

Оспорва твърдението, че през 2020 г. майката получавала брутно трудово възнаграждение от 155,00 лв. месечно, а от м. януари 2021 г. - 200 лв. месечно.

Оспорва твърдението, че трудовото му възнаграждение било няколко хиляди лева.

Ответникът имал желание да предоставя издръжка в по-голям размер, но не разполагал с финансови възможности поради изплащане на лихвоносни лични задължения на майката, лихвоносни солидарни задължения на двамата родители, поети преди прекратяване на брака, както и разноски по съдебни и изпълнителни дела.

След пълното погасяване на старите задължения на двамата родители ответникът сключил с "Банка ДСК"АД:

- Договор от 06.01.2021 г. за ипотечен кредит в размер 47 хил. лв. със срок за издължаване от 300 месеца чрез ежемесечни вноски от 245,82 лв.

- Договор за потребителски кредит в размер 13 хил. лв., по който бил задължен да погаси главница, лихви, застраховки и такса за обслужване в общ размер 18666,39 лв. чрез ежемесечни вноски от 155,34 лв. до 07.01.2031 г.

Ежемесечното задължение на ответника по двата кредита ведно със застраховката било в общ размер на 424,16 лв.

При така поетите задължения и при трудово възнаграждение около 900,00 лв. месечно ответникът не разполага с възможност да плаща издръжка в претендирания размер, поради което оспорва иска за разликата над 165,00 лв. до предендирания размер от 250,00 лв.

Съгласен бил делото да приключи със споразумение между страните, по силата на което да заплаща на ищеца ежемесечна издръжка 165,00 лв., платими до 15-то число на съответния месец, като при забава да дължи законнна лихва.

3

ІІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна намира следното:

1. Правна квалификаци:.

Пред съда е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 150, във вр. с чл. 143 ал. 1 и ал. 2 от СК.

2. От фактическа страна:

Ответникът е баща на непълнолетното дете Ц. П. И., с ЕГН **********, видно от удостоверението за раждане на детето, приложено по делото.

С решение № 279/07.07.2015г., по гр.д. № 1455 б/2015г. по описа на РС Габрово, влязло в сила на 07.07.2015г. бил прекратен брака между майката на детето М. И. П., с ЕГН ********** чрез развод по взаимно съгласие утвърдено споразумените по чл. 51 от СК между страните, по силата на което ответникът има задължение да заплаща издръжка в размер на 100,00 лева на детето си Цветомир. Родителите продължават да живеят разделени.

За периода за който е предявен иска, а именно от 08.03.2021 г. насетне, грижите за детето се полагат от майката.

Детето е на 15 години. През учебната 2020/2021 г. е ученик в девети клас на СУ „Райчо Каролев” - Габрово. Видно от изслушване на детето, то не посещава никакви извънкласни занимания. Твърдението, че иска да тренира бокс, карате, може би и баскетбол, но не тренира нищо поради това, че семейството няма пари за това е в противоречие с твърдението му „Мисля че таксата за бокс е около 20 лева на месец, но не си спомням точно. За каратето не знам колко е месечната такса. Интересувал съм се за таксата за карате, но мина доста дълго време от тогава. Когато съм се интересувал е тя била 20 лева също. За таксата за баскетбол не сме питали.” Т.е. детето /ищеца по делото/ въобще не знае какви са таксите за сочените от него спортове към момента, от което може да бъде направен извод, че твърдението, че не тренира никакъв спорт, поради това, че няма пари за това е наведено в подкрепа на искането за увеличаване на издръжката до размер от 250 лева.

От изслушването на детето: „Аз имам стационарен компютър, който е стар и не работи, лаптопа също е стар и не работи. Имам телефон, който баща ми ми го подари. Мама ми взе и таблет. По-често телефонът ми е основното комуникационно средство за училище.” Т.е. липсата на компютър не се отразява на възможността на детето да участва в образователния процес дистанционно /в съответствие с ограничителните епидемиологични мерки/. Нещо повече, предоставянето на телефон и таблет на детето от бащата и майката говорят, че родителите са имали възможност и склонност да задоволяват негови потребости извън базовите такива, което потвърждава, че не липсата на средства е причината детето да не посещава сочените от него спортове. Твърдението на свидетелката А.М.Д., че да тренираш професионално баскетбол се изискват допълнителни разходи, обувките струват от 4 порядъка на 150-200 лева, а те се изразходват за 2-3 месеца, касае състезатели, които са „в по- професионална изява”/, както сочи свидетелката, а в началото на тренировките ищецът няма как да е от тази категория спортисти.

Няма данни за неработоспособност на майката. От страна на ищеца е представена служебна бележка, издадена от НИК-92-НК-2010 ЕООД, съгласно която за месеците от юни до края на годината майката е получавала брутно трудово възнаграждение по 155 лева месечно, а за месец януари – 200 лева месечно. Посоченото удостоверение противоречи на показанията на свидетелката А.М.Д., разпитана по искане на ищеца, съгласно която майката М. И. П. работи на пълен работен ден и на издадената от ТД на НАП – Велико Търново, Офис Габрово справка за трудови договори, съгласно която трудовият договор на ищцата е за основна заплата 620 лева. поради това следва да бъде прието, че майката получава трудови доходи в размер около минималната работна заплата за страната.

Няма данни по делото и за неработоспособност на бащата. Видно от представеното от ответника удостоверение изх. № 10/19.04.2021 година, издадено от "Мулбул Транс" ЕООД ответникът е получил за едногодишния период преди подаване на иска брутен доход в общ размер на 10511,08 лева, по 875,92 лева месечно. Няма данни за получаване на вруги доходи от страна на ответника.

В преклузивния седмичен срок от връчване на доклада, от страните не са представени доказателства, че дължат издръжка на други лица по закон, също вменено им в тежест на доказване с доклада по делото, поради което следва да бъде прието, че не дължат такава.

3. От правна страна:

Задължението на родителите да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца има абсолютен характер и обстоятелството, че родителят не работи или получава ниски доходи, има задължения към кредитни институции и задължения от публичен характер /което се сочи от ответника/, както и че страда от заболявания не го освобождава от задължението да дава издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.