Решение № 987 от 18.12.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. Казанък, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20245510103050 по описа за 2024 година

В исковата молба адв. М., в качеството му на пълномощник на ищеца, заявява, че на *** г. Д. М. сключил с „А.“ АД Договор за потребителски кредит № *** за сумата от 4000.00 лв., при ГПР 65.00% и ГЛП 48.37%, която следвало да се върне на 24 бр. вноски. Била постигната и договореност за осигуряване на поръчителство или банкова гаранция, а при неизпълнение на това задължение - за заплащане на неустойка в размер на 5868.92 лева, която се кумулира в падежните вноски по кредита.

Счита, че всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: при нарушение на добрите нрави; при неравноправни клаузи във вреда на потребител; при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства. Сочи съдебна практика.

Заявява, че счита, сключения договор за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26. ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Сочи, че съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Счита, че в конкретния случай спорът се концентрира върху хипотеза дали посоченият годишен процент на разходите в размер на 65.00% отговаря 1 на действително приложимия между страните ГПР, още повече, че разписаният в договора ГПР 65.00% излиза извън законоустановените рамки, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди, че ако кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията или действието на обезпечение бъде прекратено по някаква причина, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката, изрично посочен в погасителен план, е 5868.92 лв. Предвиденото парично задължение в размер на 5868.92 лева не преследва нито една от присъщите на неустойката функции, а точно обратното - представлява скрита форма на допълнително възнаграждение на кредитодателя за ползването на предоставения от него финансов ресурс. Ако надлежното обезпечение не бъде предоставено в тридневен срок от сключване на договора се дължи неустойка в определения размер. Видно от приложения по делото погасителен план неустойката е включена в стойността на месечните погасителни вноски, още към момента на сключване на договора и преди изтичане срока за предоставяне на обезпечение, като размерът на отделните компоненти, формиращи погасителната вноска е така изчислен, че месечната вноска за всеки един месец, включваща дължимата неустойка, да бъде еднаква.

Прави извод, че сумата от 5868.92 лева е въведена в процесния договор като санкция за едно практически неизпълнимо от потребителя задължение за предоставяне на обезпечение, като в същото време от начина на сключване на договора и начинът, по който е уреден режимът на издължаване на „неустойката“, е видно, че същественото за кредиторовия интерес в случая е не точното изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което неустойката гарантира, а получаването на стойността на неустойката 5868.92 лева, като скрита добавка към възнаградителната лихва.

Въз основа на всичко изложено счита, че тази сума не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, доколкото не притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Нещо повече, от начина на калкулиране и предвидения начин на издължаване на сумата следва, че тя представлява допълнително „възнаграждение“ за кредитора по предоставения кредит, което съгласно изричните разпоредби на чл. 19, ал.1 от ЗПК и съображение от Директива 2008/48/ЕО е подлежало на калкулиране в общия размер на ГПР по договора. От вече изложеното следва, че в процесния случай е налице разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПР, което представлява една от трите хипотези на нарушение по чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11. ал. 1, т. 10 ЗПК, водеща до недействителност на договора. При извод за недействителност на договора съобразно чл. 23 ЗПК потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита, а именно 4000.00 лева.

Сочи, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния 2 договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Предвид това в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са е и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.

Предвид на това и след като клаузата в процесния договор, като нищожна не поражда правно действие, то счита, че на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал.4, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД договорът се явява недействителен.

По изложените съображения, счита, че предявеният иск за основателен и следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4, от ЗПК, поради това, че посоченият в Договора ГПР не съответства на действителния ГПР.

Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения иск от Д. М. М., ЕГН ********** против „А. ***“ АД, ЕИК ***, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № *** от *** г. е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, 2 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД.

Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско/адвокатско/ възнаграждение в исковото производство. Претендира присъждането на разноски. За съдебно заседание ищецът е редовно и своевременно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Л. В., в качеството й на пълномощник на ответното дружество, с който моли съда да отхвърли изцяло претенциите на ищеца Д. М. М. за установяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № ***, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че исковете на ищеца са изцяло неоснователни и необосновани.

Възразява срещу материалния интерес на иска.

Заявява, че не са съгласни и възразяват срещу твърдението на другата страна, че цената на иска е в размер на 12334,92 лева.

Сочи, че понятието "цена на иск" е нормативно определено в чл. 68 ГПК и това е паричната оценка на предмета на делото, като в отделните точки на ал. 1 на чл. 69 ГПК нормативно са установени конкретни размери на цената на исковете.

3

В настоящия случай с исковата молба се претендира нищожност на целия договор за кредит, поради което цената на иска се определя като стойността на договора. (Определение № 790 от 18.11.2013 г. по ч. т. д.

2946/2013 г. на ВКС, I т. о.)

Твърди, че в настоящия случай предмет на договор за кредит № *** е сума от 4000 лева. Същата е била предоставена на ищеца, като върху нея евентуално биха се начисЛ. всички акцесорни по договора за кредит вземания на кредитора, които макар сумарно да надхвърлят сумата от 4000 лева, не влизат в понятието "стойност на договора" и съответно - цена на иска. Този извод не може да бъде променен от установеното с чл. 19 и 23 ЗПК, доколкото тези разпоредби са с материалноправен характер и регламентират реда за определяне на годишния процент на разходите по кредита, респ. правните последици от обявяването на договора за нищожен, поради което не са в състояние да дерогират императивните процесуалноправни правила.

(Определение № 134 от 22.01.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1958/2023 г., I т. о., ТК; Решение № 19 от 22.02.2024 г. на ОС - Видин по в. гр. д. № 400/2023 г.;

Решение № 89 от 16.05.2024 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 501/2023 г. и много други).

С оглед на горепосоченото смята, че дори съдът да счете, че договор за кредит № *** е нищожен, то материалният интерес на иска трябва да бъде променен на 4000 лева.

Възразява изцяло срещу твърденията, че Договор за потребителски кредит № *** се явява нищожен.

Заявява, че на *** г. между „А. ***” АД, в качеството си на кредитодател, и Д. М. М., в качеството си на кредитополучател, биле сключен Договор за потребителски кредит № ***. Съгласно сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***, кредитополучателят е получил от ответното дружество паричен заем в размер на 4000 лева, като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски.

Описва подробно алгоритъма на сключване на процесния договор за кредит от разстояние.

Моли съда да счете за безспорни между страните обстоятелствата по сключване на Договор за потребителски кредит № ***, предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема в размер на 4000 лева по договора.

Възразява срещу твърдението на ищеца, че сключения договор e нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и поради заобикаляне на закона на основания чл. 21 от ЗПК.

Сочи, че чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит. Също така в процесния договор за кредит изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако 4

Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Неизпълнението на задължението за представяне на описаните в договора за кредит обезпечения се явява неизпълнение на установено между страните задължение, като кредитополучателят е бил информиран за наличието на тази неустойка още при предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр. Кредитополучателят е знаел и е бил информиран по отношение на изискванията за обезпечение чрез Стандартния европейски формуляр преди подписване на договора за кредит и с оглед на това е могъл да прецени дали да сключи или не кредита, респективно да се съгласи с условията по кредита. От друга страна, кредиторът е свободен по своя преценка да определи какви да бъдат изискванията за обезпечение с оглед кредитоспособността и финансова надеждност на всеки кредитополучател. Считат, че въпросната неустойка и нейният размер е съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката.

Счита, че условията на сключения между ищеца и ответника потребителски кредит, ведно с Погасителните планове, явяващи се неразделна част от договора, пряко кореспондират с действащите норми на материалното право и водят до законосъобразни правни последици, като не са в противоречие нито със закона, нито с добрите нрави.