Решение № 202 от 09.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Бургас, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100501604 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК:

831663282, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 85, представляван от изпълнителните директори Здравка Русева и Весела Колева –Джиджева, действащи чрез пълномощника си адв. Йорданка Джамбазова против решение № 260963 от 08.07.2021 г., постановено по гр. дело № 1027/2020 г. по описа на РС-Бургас, в частта му, с която са увежени предявените от ищцата Г. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б.

М.“, бл. *, вх. *, ет. * искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 2, чл. 128, т.

2 и чл. 224, ал. 1 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД, като е признато за незаконно и е отменено като такова уволнението й, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр. с чл.186 от КТ, чл.188, т.3 от КТ, вр. с чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 от КТ, вр. с чл.187, т.3, т.7, т.8 и т.10 от КТ, със заповед № 231/17.12.2019г. на работодателя ”Инвестбанк” АД, ЕИК: 831663282, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност – Д. на ФЦ Б. в ответната ”Инвестбанк” АД, работодателят-ответник ”Инвестбанк” АД е осъден д а й заплати на сумата от общо 14 691.54 лв., представляваща обезщетение в размер на разликата между получаваното от нея трудово възнаграждение и последващата й работа за периода от 20.12.2019г. до 18.06.2020г. , сумата 1 567.60 лв. – нетно трудово възнаграждение за месец декември 2019г., на основание чл. 224, ал. 1 от КТ и сумата 1 500.16 лв. – обезщетение за 11 дни неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху последните две суми, считано от 26.02.2020г. до окончателното им изплащане, както и да заплати на ищцата сумата 1 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение, както и в частта му, с която е отхвърлен предявения от ”Инвестбанк” АД против ищцата Г. Д. С. насрещен иск за осъждането й да му заплати сумата от 114.40 лв., представляваща остатък от 1 претендираното обезщетение по чл.221, ал.2 от ГПК в размер на брутното й трудово възнаграждение за един месец и в частите, с които ”Инвестбанк” АД е осъден да заплати по сметка на РС - Бургас сумите 810.37 лв. – държавни такси и 180 лв. за съдебносчетоводна експертиза.

Въззивникът „ИНВЕСТБАНК“ АД е изразил недоволство от обжалваното решение, с твърдения, че същото е неправилно, необосновано, недопустимо и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. В жалбата се възразява относно извода на районния съд, че уволнението на ищцата е незаконно поради неспазване на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. Въззивникът счита че неправилно съдът е приел, че работодателят е узнал още в края на м. август 2019г. за извършените от ищцата нарушения. Изложени са съображения, че в случая началния момент на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ е свързан с довеждане до знанието на работодателя на констатациите в резултат на възложените проверки, а не първоначалните сигнали за нарушението, като се позовава на цитирана в този смисъла в жалбата съдебна практика на ВКС. Жалбоподателят твърди, че неправилно районния съд изцяло е игнорирал приложените в тази връзка към писмения отговор писмени доказателства, които са приети по делото без да са оспорени от ищцата. На следващо място в жалбата се сочи, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е постановил определение за приемане на писмените доказателства и не е обсъдил – трудово досие на ищцата, пълно кредитно досие на ЕТ“Иван Ненчев“ и ЗП „Иван Ненчев“, представените от ответника съгласно дадени от съда с определение от 09.09.2020г. изрични указания. Жалбоподателят сочи, че измежду тези доказателства е и протокола за проверка на обезпечение от 07.11.2019г. и доклад от 24.09.2019г., от който е видно, че проверката не е извършена през м. август 2019г., както неправилно е записано в протокола от 09.10.2019г. и неправилно е възприето от съда, а е извършена на 18.09.2019г. Счита, че неправилно в решението си съдът се е позовал само на показанията на св. А. Е. и неправилно записаното в съдебния протокол от 07.04.2021г. негово изявление относно времето на проверката – м. август 2019г., която грешка съдът е отказал да поправи по молба на ответника в производство по чл. 151 от ГПК. Сочи, че са несъстоятелни изводите на съда, че всички действия на ищцата по отпускане на процесните кредити са съгласувани със служители на ЦУ на банката, поради което тя не следва да нови дисциплинарна отговорност за тях. Счита за неправилно решението и в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, за което излага подробни съображения.

Заявява, че обжалваното решение е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, без да са обсъдени доводите на страните по делото, и при нарушение на чл. 12 от формиране на вътрешното убеждение на съда без обсъждане на релевантните за спора факти. Наведени са и съображения за допуснати нарушения на състезателното начало /чл. 8 от ГПК/, на равенството на страните /чл. 9 от ГПК/, както и за недопустимост на решението, в частта, с която са уважени исковете по чл.

128, т. 2, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, по съображения, че в исковата молба липсва петитум за заплащане на присъдените от съда суми. По гореизложените съображения се иска отмяна първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части и постановяване на ново, с което исковете на ищцата да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, в т.ч. и в частта за разноските, както и да бъде уважен насрещния иск на жалбоподателя. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба и моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново,с което да бъдат отхвърлени исковете на ищцата и да бъдат уважени предявените насрещни искове.

Претендира присъждане на разноските по делото. Представя писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата Г. Д. С. е депозирала писмен отговор, в който изложила съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Счита, че решението на районният съд е правилно, обосновано, съобразено с материалния закон и процесуалния закон. Сочи, че правилно районния съд е приел, че нарушението е извършено 2 при нарушение на чл.194, ал. 1 от КТ, като в подкрепа на този довод са изложени подробни съображения. На следващо място се твърди, че ищцата не е допуснало твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина, респ. такова, което да предпоставя налагане на най-тежкото наказание- дисциплинарно уволнение, както и, че при налагане на наказанието не е съобразено с тежестта на нарушението съгласно чл. 189 от КТ. Сочи се също така и допуснато нарушение на чл. 193, ал. 2 от КТ. По отношение на исковете по чл.

128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 от КТ счита, че правилно районният съд ги е уважил съобразно извършената по делото експертиза и липсата на плащане от страна на работодателя. Що се касае до насрещния иск въззиваемата излага доводи за неговата неоснователност, поради незаконността на уволнението й. По подробно изложените в писмения отговор съображения, въззиваемата- ищца, моли за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение в атакуваните в жалбата части. Претендира присъждане на разноските по делото. Моли съдът да не уважава доказателствените искания на въззивника, поради липсата на предпоставките на чл. 266 от ГПК. В съдебно заседание, въззиваемата чрез процесуалния си представител поддържа писмения си отговор по въззивната жалба и моли съдът да потвърди обжалваното решение и да й присъди разноските по делото. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от въззивното дружество адвокатско възнаграждение с искане за намаляването му до минималния размер по НМРАВ.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районният съд ищцата Г. Д. С. е предявила срещу ”Инвестбанк” АД искове с правно основание искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението й, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр. с чл.186 от КТ, чл.188, т.3 от КТ, вр. с чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 от КТ, вр. с чл.187, т.3, т.7, т.8 и т.10 от КТ със заповед

№ 231/17.12.2019г. на работодателя ”Инвестбанк” АД, ЕИК: 831663282, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност – Д. на ФЦ Б. в ответната ”Инвестбанк” АД, за осъждане на работодателят-ответник ”Инвестбанк” АД да й заплати на сумата от общо 14 691.54 лв., представляваща обезщетение в размер на разликата между получаваното от нея трудово възнаграждение и последващата й работа за периода от 20.12.2019г. до 18.06.2020г. По тези искове е било образувано гр.д. № 1027/2020г. по описа на БРС, подлежащо на разглеждане по реда на бързото производство по чл. 310 и сл. от ГПК.

С отделна искова молба, по която е било образувано гр.д. № 1450/2020г. по описа на БРС ищцата Г. Д. С. срещу ”Инвестбанк” АД е предявила искове по чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждане на дружеството- работодател да й заплати сумата 1 567.60 лв. – нетно трудово възнаграждение за месец декември 2019г. , и сумата 1 500.16 лв. – обезщетение за 11 дни неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху последните две суми, считано от 26.02.2020г. до окончателното им изплащане.

С определение от 02.03.2020г. по гр.д. № 1450/2020г. по описа на БРС /макар и неправилно поради забраната на чл. 310, ал. 2 от ГПК/ производството по него е било присъединено към вече образуваното между страните по реда на бързото производство гр.д.

№ 1027/2020г. по описа на БРС, като исковете по двете дела са продължили за разглеждане по настоящото гр.д. № 1027/2020г. по описа на БРС.

Впоследствие, след обединяване на делата за разглеждане едно общо производство, в срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Инвестбанк” АД е предявил насрещен иск по чл. 211 от ГПК срещу първоначалната ищца Г. Д. С., който е приет за съвместно разглеждане наред 3 с първоначалните искове, с искане за осъждането й да му заплати сумата от 114.40 лв., представляваща остатък от претендираното обезщетение по чл.221, ал.2 от ГПК в размер на брутното й трудово възнаграждение за един месец.

С обжалваното решение, районният съд изцяло е уважил предявените искове на ищцата чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1, чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД. Приел е, че дисциплинарното й уволнение е незаконно поради неспазване от работодателя на преклузивния двумесечен срок от откриването на нарушението по чл. 194, ал. 1 от КТ, по съображения, че работодателя е узнал за нарушението през м. август 2019г., а наказанието е наложено през м. декември 2019г. По същество е счел, че не е налице визираното в заповедта за уволнение нарушение с мотив, че неупражнения от ищцата недостатъчен контрол след преустановяване на плащанията по кредита през м. юни 2019г. само по себе си не е довело до влошаване на кредитните експозиции и настъпване на вреда за работодателя, поради изначалната липса на обезпеченията, при които е бил отпуснат кредита, за която наличност централното управление на банката не е извършило своевременна проверка при съгласуване на действията на ищцата по отпускане на кредита.