Определение № 16300 от 24.11.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16300 гр. Варна, 24.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110110919 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Г. П. Г., ЕГН:**********, против *******, в качеството й на длъжностно лице – съдия при Районен съд Варна, с искане да бъде осъдена последната да заплати на ищеца обезщетение от 10 000 лв. за неимуществени вреди, настъпили в следствие на непозволено увреждане от действия на ответника – прекратяване на съдебното производство по разглеждано от съдия Павлова гр.дело №9577 по описа на ВРС за 2025г., по което ищец е отново Г.

Г..

Видно от изложеното в исковата молба факти и обстоятелства ищецът желае да ангажира гражданската отговорност на ответника за действия, извършени от нея в качеството й на съдия в Районен съд Варна по гражданско дело №9577 по описа на ВРС за 2025г.

В тази връзка съдът съобрази чл. 132 от Конституцията, който гласи: "за своите служебни действия и за постановените от тях актове, те не носят гражданска и наказателна отговорност, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.“

Ищецът претендира да ангажира отговорността на ответника като физическо лице, именно по повод на изпълняваната от нея функция на магистрат. Цялостната непротиворечива практика на ВКС по тълкуване на чл.

132 от Конституцията сочи, че функционалният имунитет е въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск и наличието му е пречка за разглеждане на иск за вреди, насочен срещу лице, което се ползва с такъв.

Когато се търси обезщетение за служебни действия и актове на магистрати, 1 когато те са и умишлени престъпления, искът е допустим само при наличието на влязла в сила присъда или в хипотезите на чл. 124, ал.5 от ГПК, които предпоставки в настоящия случай не са налице / в тази връзка определение № 569/27.10.2011 г. по ч. гр. д. № 516/11 г., ІІІ гр. о., определение № 726/28.12.2009 г. по ч. гр. д.№ 343/09 г., ІV гр. о. и др./, поради което на осн.чл.

130 ГПК исковата молба следва да бъде върната и производството, образувано по нея да бъде прекратено.

Съдът намира, че в случая не са налице основания за отвеждане на настоящия съдия-докладчик, който работа в същата съдебна институция – РС Варна, доколкото е налице обективна пречка за разглеждане на така предявения иск, против конкретния ответник.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 10919 по описа на Варненски районен съд за 2025 г., 49-ти състав, на основание чл. 130 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Варненски окръжен съд, която следва да бъде подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2