Решение № 8 от 26.01.2026, Районен съд - Котел

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Котел, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20242210100399 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на А. Т. П., П. С. Т., И. Д.

Г., Д. П. В., С. Й. Г., В. П. Г., Д, П. А., В. Т. Т., С. П. Г., С. М. Г., М. И. Д. и Д. И.

Г. чрез адв. Ж. Р. от АК Б., с която срещу Д. М. М., К. Л. П. и Т. Л. П. предявят претенция за установяване, че по отношение на ищците сключеният между ответниците договор за наем на ПИ находящи се в с. М., община Котел, ЕКАТТЕ 47528 представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, поземлен имот с идентификатор *** по КККР, поземлен имот с идентификатор *** по КККР, поземлен имот с идентификатор *** по КККР, вписани в служба по вписвания – Имотен регистър гр.

Котел под дв. Вх. Рег. № 233/20.03.2023г., акт № 90, том 1-ви, рег. № 838 е със срок на действие до приключване на стопанската 2024г.

В исковата молба се навеждат твърдения, че Т. П. и К. П. в качеството на наемодатели са сключили на 20.03.2023 г. договор за наем на земеделска земя, с който са предоставили на наемателя Д. М. за временно и възмездно ползване недвижимите имоти подробно описани в исковата молба за срок от 3 /три/ стопански години, въпреки ограничението посочено в чл. чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ.

В хода на депозираната молба, след указания на РС Котел, ищците са изключили от депозираната искова молба починалото лице, а именно ищеца С.

И. И., починал на 19.03.2024 г.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба от ответникът Д. М. М., като в отговора прави признание на иска, тъй като същият е основателен. Заявява, че е сключил договор за наем за срок от три години с 1 ответниците К. Л. П. и Т. Л. П., но не е има представа, че е било без знанието и съгласието на ищците. Изразява съгласие за доброволно уреждане на спора и за сключване на споразумение с ищците, ако разбира се те са съгласни. Моли на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК да бъде освободен от заплащане на разноски.

В срока по чл. 131 са постъпил отговор на исковата молба от ответницата Т. Л. П. чрез пълномощник адв. А. Я. от АК Пловдив, като в отговора в съответствие с изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК изразяват становище по допустимостта и основателността на исковете и по обстоятелствата, на които те се основават. Считат, че Т. П. по никакъв начин не е станала причина за образуване на настоящото производство, тъй като единственото нещо, което е направила е, че е упълномощила Д. М. да сключи договор сам със себе си за описаните недвижими имоти. Следователно той е изготвил и сключил оспорвания договор за наем на земя, като тя дори не е запозната с неговото съдържание, а той е бил длъжен да знае за какъв срок може да сключи този договор, тъй като извършва такива сделки по занятие — той е арендатор и е следвало като техен пълномощник да провери дали няма законови пречки да сключи процесния договор. Молят съда на основание чл.

78, ал. 2 от ГПК да бъде освободена от заплащане на разноски.

В срока по чл. 131 са постъпило обяснение на исковата молба от ответницата К. Л. П., като заявява, че не приема исковата молба на А. Т. П., защото същата не живее поС.но в гр. Б.. Заявява, че нито тя, нито сестра й Т.

Л. П. не сме и няма да упълномощят А. Т. П. да се разпорежда с тях. Посочва, че повечето от наследниците - 13 души, не ги познава и няма никаква връзка с тях. Заявява, че наемател на земите в момента е Д. М. М., който обработва земите за срок от 3/ три / години, защото с това се занимава. Заявява, че имат сключен договор с него чрез пълномощно от нея и сестра й и е регистриран под № 233/20.03.2023 г. в Общинска служба по земеделие - гр. Котел. Заявява също, че от издадените скици на поземлените имоти - 4бр. е записано, че ще се обработват под наем до 01.10.2026 г. Моли уважаемия съд в гр. Котел да приеме нейните възраЖ.я срещу исковата молба на А. Т. П..

По отношение на горепостъпилите отговори, всички са постъпили в срок и след съвкупна преценка на доводите на страните и на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, РС Котел намира за установено следното: Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Страните не спорят, че са наследници на Люцкан П. Шахалов, както и не спорят, че са съсобственици на описаните в исковата молба имоти: ПИ находящи се в с. М., община Котел, ЕКАТТЕ 47528 представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, поземлен имот с идентификатор *** по КККР, поземлен имот с идентификатор *** по КККР, поземлен имот с идентификатор *** по КККР, вписани в служба по вписвания – Имотен регистър гр.

Котел под дв. Вх. Рег. № 233/20.03.2023г., акт № 90, том 1-ви, рег. № 838 е със срок на действие до приключване на стопанската 2024г, като не е спорно, че земеделските имоти са възстановени по реда на ЗСПЗЗ и е представен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по Закона 2 за собствеността и ползуването на земеделските земи (лист 24). В отговорите депозирани в преклузивния срок, ответниците заявяват признание на исковата претенция, но същите нежелаят заплащане на разноските направени от страна на ищците в настоящото производство.

В хода на съдебното дирене многократно е изразявано желание за постигане на спогодба, тъй като ответниците неотричат, че са упълномощили ответникът Д. М. М. с пълномощни, представени по настоящото дело на лист 187 и лист 188. Ответниците Т. Л. П. и К. Л. П., претендират разноските по настоящото производство да бъдат заплатени изцяло от ответникът Д. М. М., тъй като той е сключил сам със себе си процесния договор за наем на земеделски земи.

Относно упълномощаването на ответника Д. М. М., съдът намира, че в нормата на чл.38, ал.1 от ЗЗД при наличие на съгласие на представлявания, представителят да договаря от негово име сам със себе си, но и тази норма е диспозитивна и неспазването й отново би обусловило само относителна недействителност на сделката единствено по отношение на представлявания, какъвто настоящият случай не е.

По отношение на съсобствените земеделски земи е приложим специален закон - чл.4а от ЗСПЗЗ. На основание чл.4а, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ всеки съсобственик е легитимиран да сключи договор за наем на земеделска земя за срок до 1 година – лично или чрез упълномощено лице. Ако договорът за наем е за срок повече от една година, нормата на чл.4а, ал.2 от ЗСПЗЗ поставя императивното изискване да е сключен само съсобственик или съсобственици, притежаващи повече от 25 % от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице, като в тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Така специалният закон е установил изключение от правилото на чл.32, ал.1 от ЗС, че общата вещ се използва и управлява по волята на съсобствениците с мажоритарен дял в съсобствеността, като допуска отдаването под наем като действие на управление да се извърши по волята на съсобствениците с дял над 25%.

Съдебната практика приема, че целта на така установеното от законодателя изключение е да се улесни отдаването под наем на земеделските земи, за да се създадат условия за по-ефективното им обработване и да се намалят необработваните площи /решение № 253/ 24.04.2024 г. по гр. д. № 2173/ 2023 г., II г. о., ГК на ВКС/. Поради това съдът приема, че посоченият от законодателя минимален дял от 25% на съсобствениците, участващи в управлението на земеделския имот, се отнася до всички съсобственици, участващи по сделката, независимо дали в правоотношението са на страната на наемодателя или на наемателя. В настоящият случай Д. М. се явява трето лице, което не е съсобственик, а в процентно съотношение съсобствениците, които са го упълномощили са притежавали 25% от съсобствените имоти, но не и повече. С оглед на което не се е гарантирало формирането на надлежно мнозинство, чието решение по управление на общата вещ да е задължително за останалите съсобственици. Тъй като ответниците К. П. и Т. Пешава не са притежавали повече от 25% от съсобствените земеделски земи, съдът следва 3 да приеме, че по отношение на срока на договора и неговата обвързваща сила, същият следва да се счита за срок до една година, а именно до 20.03.2024 г.

По отношение на разноските:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищците направените по делото съдебни разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК разноските на ищците в размер на 1 603.70 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса. По отношение на искането за възнаграждение на един адвокат, направено от Т. П., предвид изхода на спора, такъв не се дължи. Такива разноски не следва да се присъждат в нейна полза.

Предвид на официалната дата /01.01.2026г./ за въвеждане на еврото, съдът следва да посочи сумите в евро и тяхната равностойност в лева/, съгласно Закона за въвеждане на еврото в РБ.

Ръководен от гореизложеното, РС Котел

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между ищците А. Т. П., П. С.

Т., И. Д. Г., Д. П. В., С. Й. Г., В. П. Г., Д, П. А., В. Т. Т., С. П. Г., С. М. Г., М. И.

Д. и Д. И. Г. чрез адв. Ж. Р. от АК Б., че сключеният на 20.03.2020 г. между ответниците К. Л. П. и Т. Л. П., като наемодатели и ответника Д. М. М., като наемател договор за наем на следните недвижими имоти: ПИ находящи се в с.

М., община Котел, ЕКАТТЕ 47528 представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, поземлен имот с идентификатор *** по КККР, поземлен имот с идентификатор *** по КККР, поземлен имот с идентификатор *** по КККР, вписани в служба по вписвания – Имотен регистър гр. Котел под дв. Вх. Рег. № 233/20.03.2023г., акт № 90, том 1-ви, рег. № 838, не обвързва ищците по отношение на срока след 20.03.2024 г. (една стопанска година).

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците Д. М. М. с ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. Котел, ***, К. Л. П. с ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. София, жк. Елинден, бл. 125, вх. А, ет. 4, ап. 10 и Т. Л. П. с ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. София, жк. Красно село, бл. 188, ет. 10, ап. 46, да заплатят солидарно на ищците А. Т. П., П. С. Т., И.

Д. Г., Д. П. В., С. Й. Г., В. П. Г., Д, П. А., В. Т. Т., С. П. Г., С. М. Г., М. И. Д. и Д.

И. Г. разноски в размер на 819.96 евро (осемстотин и деветнадесет и 96 цента), равностойни на 1 603.70 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Препис от Решението да се връчи на ищците, чрез адвокат Ж. Р. от АК Б..

4

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 5