Решение № 1393 от 30.11.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1393 гр. Варна, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110202521 по описа за 2025 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба от „Ф.К.В.“ООД чрез адв. Д. В. при ВАК против НП № 03-2400607/03.04.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание 414, ал. 3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 /две хиляди лева/, за нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 1 ал.2 от КТ.

В подадената до съда жалба се излагат твърдения, че обжалваното НП е незаконосъобразно, неправилно и постановено при неизяснена фактическа обстановка и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се навеждат доводи в този смисъл. Адресира се искане НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност – да бъде намален размерът на наложената санкция.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. В., която поддържа жалбата единствено в частта, с която жалбоподателят претендира да бъде намален размерът на наложената му санкция. Прави искане производството да премине по реда на съкратеното съдебно следствие, като се приемат за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление и да не се събират други доказателства за същите, а да се ползват събраните в хода на административнонаказателното производство.

В хода на съдебните прения адв. В. пледира да се постанови решение, с което да бъде изменено НП като съда определи имуществена санкция за визираното в същото нарушение в размер на 70% от минималната такава, а именно – ва размер на сумата от 1050 лева, която е предвидена в постигнато с въззиваемата страна споразумение представено пред съда. Във връзка с обосноваване на искането за налагане на санкция под минимално предвидената такава се сочи доводът, че законодателят е дал 1 възможност на самия административен орган да редуцира размера на наказанието под минималната имуществена санкция от 1500 лв, с оглед на което, според процесуалния представител на въззивника, няма пречка съдът да определи наказание в размера на санкцията, предмет на постигнатото съгласие между страните в представеното споразумение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Х., която в съдебно заседание оспорва жалбата. Същата не възразява срещу провеждане на производството по реда на съкратеното съдебно следствие. В заседание по същество пледира съдът да измени НП като намали размера на наложената санкция до предвидения такъв в постигнатата спогодба с въззивника.

Производството по делото е разгледано по реда на съкратено съдебно следствие по чл.63б, ал.1 т.1 от ЗАНН, като съдът с определение е обявил, че при постановяване на решението ще ползва признанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление.

Предвид провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 63б ал.

1 т. 1 от ЗАНН, съдът е приел за установена фактическата обстановка, описана в обжалваното наказателно постановление, а именно:

На 25.11.2024 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Варна извършили проверка в строителен обект „Форест клуб къщи", находящ се в гр. Варна, СО „Ален мак", м-ст „Баба Алино" 464 по повод постъпила информация от Спешен телефон 112 за трудов инцидент, настъпил на обекта. Установено е, че обектът представлява комплекс от къщи, които са на различен етап на строителство, ограден с плътна ограда с надписи „Форест клуб къщи" и с врати, които се заключват. След направена справка в кадастралната карта на гр. Варна, чрез КАИС портал, е установено, че обектът на контрол включва в себе си поземлени имоти с идентификатор №***, №*** и №***. Констатирано е, че посочените поземлени имоти на място не са оградени или обозначени помежду си.

След служебна справка в регистър „Справка по персонална партида на юридическо лице" към „Агенция по вписванията" чрез Среда за междурегистров обмен на данни (RegiX) е установено, че цитираните поземлени имоти са собственост на „Ф.К.В." ООД, , ЕИК 201555081.

На 20.12.2024г. е извършена последваща проверка в цитирания обект, в хода на която е установено, че в същия полага труд /зидане на тухли/ лицето К.Т.К. с ЕГН **********, изпълнявайки трудови функции на „зидар" с определено работно място „Форест клуб къщи", находящ се в гр. Варна, СО „Ален мак", м-ст „Баба Алино", с определено работно време за деня - от 08:00 до 16:30 ч., с определена почивка в работния ден от 1 час, с определени почивни дни - събота и неделя и с уговорено дневно трудово възнаграждение в размер 70 лева.

За целите на проверката, на основание 45, ал. 1 АПК, с призовка № 24100011, връчена на 27.11.2024г. на нотариално упълномощено лице с Пълномощно № 82/09.01.2024 г., от дружеството-жалбоподател са изискани пълните трудови досиета на работниците, полагащи труд в обекта на контрол. Впоследствие не са представени изисканите документи.

От направена справка в регистъра на уведомления за трудови договори на НАП е установено, че за К.Т.К. с ЕГН **********, работодателя „Ф.К.В." ООД, ЕИК 201555081 не е подал уведомление за сключен трудов договор в писмена форма.

При така установените факти, С. Б. И. съставила на дружеството-жалбоподател 2

АУАН № 03-2400607/27.12.2024 г. за нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ за това, че на 20.12.2024 г., в 09:50 часа, лицето К.Т.К., с ЕГН ********** полага труд като зидар в проверявания обект - „Форест клуб къщи", находящ се в гр. Варна, СО „Ален мак", м-ст „Баба Алино" без сключен трудов договор в писмена форма с работодателя „Ф.К.В." ООД, ЕИК 201555081.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал.

3 от КТ е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за описаното в АУАН нарушение като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП, а именно: протокол от извършена проверка ПР 2446679/27.12.2024г.; писмо с изх. № 24105684/27.12.2024 г.; призовка №24100011/27.11.2024г.; пълномощно № 82/09.01.2024 г.; протокол от 29.11.2024 г.; декларация по чл. 402 КТ от К.Т.К. от 20.12.24 г.; договор от 01.01.2024 г. ведно с документи, свързани с доставката на бетон на 25.11.2024г. в обекта на контрол; 18 бр. снимки от 25.11.2024 г.; декларация от Антон Желязков от 25.11.2024 г., призовка № 24099525/25.11.2024 г., писмо наш изх. № 24104209/17.12.2024 г.; писмо наш изх. № 24105686/27.12.2024 г., ведно с обратна разписка; споразумение от 18.07.2024 г. между „Ф.К.В." ООД с ЕИК 201555081 и „Куб-Кънстракшън" ЕООД; възражение с вх. № 25011273/28.01.2025 г.; писмо с изх.

№ 25003533/17.01.2025 г.; Писмо с изх.№ 25010031/13.02.2025 г.; писмо наш вх. № 25021668/21.02.2025 г.; оклад от инж. С. И.; извлечение от служебна справка в регистър „справка по персонална партида на юридическо лице" към „Агенция по вписванията" и 13 бр. декларации по чл. 402 от КТ.

Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателства като констатира, че същите са логични, последователни, непротиворечиви и взаимодопълващи се и установяват безспорно описаната по-горе фактическа обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление НП № 03-2400607/03.04.2025 г. е издадено от компетентен орган - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, съгласно заверено копие на Заповед № 3-0864/17.10.2022 г на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Съдържанието на НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна 3 следното:

От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение – работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Съдът намира, че от анализа на събраните и ценени от съда писмени и гласни доказателства по настоящото дело, се установи по категоричен начин, че лицето К.Т.К. с ЕГН ********** е престирало работна сила в полза на „Ф.К.В.“ЕООД в качеството му на работодател, без да има сключен трудов договор между тях при наличието на елементите на трудово правоотношение, така както са описани в НП.

Основните характеристики, възприети и утвърдени от правната теория и съдебната практика, които определят правоотношението между две страни като трудово, са нееднократното и системно престиране на работна сила от страна на работника или служителя на определена длъжност, с определено работно време и работно място, в йерархична зависимост и под контрола на работодателя при осигурени от последния условия за изпълнение на възложената работа срещу уговорено между двамата трудово възнаграждение.

Това означава, че предмет на трудовия договор е самото предоставяне на работната сила от страна на работника или служителя, който се поставя на разположение на работодателя в рамките на определено работно време, за да изпълнява трудовите функции и задачи, които произтичат от длъжността, на която е назначен, съобразно длъжностната си характеристика. Работникът или служителят дължи едно продължително и многократно изпълнение на уговорените между него и работодателя задължения, а работното му място, начинът на изпълнение и работното време се определят съобразно естеството на възложената дейност. Рискът се носи от работодателя, а работникът изпълнява задълженията си под негов контрол.

За разлика от трудовия договор, гражданският договор за изработка има за предмет предоставяне на определен краен продукт от лице, наречено „изпълнител”, по поръчка от насрещната страна по съглашението, наречена „възложител”, срещу възнаграждение, платимо след предаване и приемане на резултата, предмет на договора, като с предоставянето на дължимото се прекратява действието на договора между двете страни. Изпълнителят и възложителят са равнопоставени помежду си, изпълнителят няма установено работно време, работно място, не е подчинен на възложителя и не отговаря дисциплинарно пред него. В сключения договор следва да е уговорено какъв конкретен краен продукт изпълнителят дължи на възложителя по договора и в какъв срок същият се задължава да престира този резултат.

Видно от приобщената по делото доказателства, лицето К.К. е било ангажирано да престира в полза на дружеството-жалбоподотел работна сила, а не конкретен трудов резултат, подлежащ на приемане, обуславящ като насрещна престация заплащането на цената за същия, с конкретно работно място и работно време.