Решение № 531 от 17.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Велико Търново, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20254100500354 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.И. - 2000“ ЕООД, подадена чрез пълномощника му адв. Мл. М. от ВТАК срещу решение № 1401/29.10.2024г. по гр.д.

№ 2420/2023г. на ВТРС, с което са отхвърлени предявените от него срещу ответниците Г. Х., П. Х. и Р. М. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.

109 ЗС за осъждането им да възстановят предходното състояние на имота, чрез премахване на всичко новоизградено след 12.08.2023г. в южната част на ПИ с идентификатор ***, в това число железобетонни огради – външни и вътрешни /преграждащи имота в парцела/, пътеки и всички други вещи,които се изграждат и ще бъдат изградени след тази дата, да заравнят изкопите и неравностите, да се възстанови възможността на съсобствениците да ползват изградената в парцела комуникационна шахта, както и да се въздържат от каквото и да е било неправомерно строителство в съсобствения поземлен имот, без знанието и съгласието на ищеца.

С въззивната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Във връзка с първото оплакване се сочи, че районният съд не е допуснал голяма част от направените от ищеца 1 доказателствени искания за установяване на обстоятелствата по подаване на сигнал до полицията на тел. 112 на 14.08.2023г., относно аварирането на т.а. „Форд Отосан“, негова собственост, в изкоп за оградата, относно плащания от страна на ответниците във връзка с процесните СМР-та, относно наличната при тях строителна документация за процесната ограда, относно наличните в дирекция „Инспекция по труда“ материали във връзка с проверка на извършваните в имота СМР-та, относно това дали строежа е извършен по регулационните линии на парцела, доколкото вещото лице П. не е геодезист и е посочила, че не може да отговори на тази задача в СТЕ. Отделно от това се прави оплакване, че вещото лице П. е следвало да се отведе от изготвяне на възложеното й заключение, тъй като е била експерт по бракоразводното дело на третия ответник. Прави се оплакване, че протокола от 22.05.2023г. и скиците към него не са изключени от доказателствата по делото, въпреки че не са представени оригналите им, съгласно чл. 183 ГПК, както и че същите са приложени с отговора на исковата молба неподписани и очевидно впоследствие това е сторено само за целите на процеса.

Изтъкват се доводи и срещу истинността на тези доказателства и липсата на информация, кой е съставил скиците. Допълва се, че ответниците са продължили да извършват строителство в имота, въпреки допуснатото обезпечение по чл. 397 ал. 1 т.

3 ГПК и налаганите глоби от ЧСИ. Сочи се, че районният съд е пренебрегнал факта, че ответниците не са оспорили съдържанието на декларацията на служителя на мобилния оператор „А1“, както и заключението на вещото лице Л., че липсва достъп до процесната шахта. Акцентира се, че първата инстанция е дала вяра на заинтересования свид. К. М. и че не е ценила правилно доказателствата относно факта, че л.а.

„Мерцедес“, собственост на търговско дружество, чийто единствен собственик на капитала и управител е третия ответник, е участвал в строителството и е препятствал достъпа до обекта на ищеца, предвид констатациите на ЧСИ. Изтъква се, че този достъп е ограничаван и чрез паркирането на л.а. „Тойота“, собственост на първия ответник. По тези съображения се отправя искане от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове.

Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК първите двама ответници са подали отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата, като неоснователна и недоказана.

Считат обжалваното решение за правилно, обоснова и законосъобразно. Излагат подробни съображения относно липсата на предпоставките на чл. 266 ал. 3 ГПК за допускане събирането във въззивното производство на исканите от жалбоподателя доказателства. Изтъкват, че последните са неотносими и не са необходими за изясняване на правния спор, че част от тях са събрани пред районния съд, както и че е преклудирано събирането им пред настоящата инстанция. Изрично подчертават, че липсва основание за изключване на основание чл. 183 ГПК на протокола от 22.05.2023г. и 6 броя скици, тъй като оригиналите са представени по делото и са 2 приети като доказателства. Акцентират, че към релевантната са спора датата е имало безпрепятствен достъп до спорната шахта пред обекта им, тъй като са липсвали каквито и да е ограждения, доколкото те са поставени впоследствие. Тези ответници заемат становище за недопустимост на искането на жалбоподателя за конституиране на нова страна във въззивното производство с доводи, изведени от нормата на чл. 228 ГПК. С тези доводи се иска от ВТОС да потвърди обжалваното решение на ВТРС с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В срока за отговор на въззивната жалба е подаден такъв и от третия ответник. В него са изложени съображение, че липсват основания за отмяна на обжалваното решение на ВТРС, доколкото оплакванията във въззивната жалба са неоснователни, а същото е правилно и обосновано. По идентични съображения, изложени в отговора на първите двама ответници, се оспорва допустимостта на събирането на исканите от жалбоподателя доказателства във въззивното производство, поради липсата на предпоставките на чл. 266 ал. 3 ГПК. Подчертава се, че доказателствените искания в жалбата са неотносими и не са необходими за изясняване на спорния предмет по делото, поради което правилно са отхвърлени от районния съд и липсва процесуално нарушение от негова страна при попълване на делото с доказателства. Акцентира се, че този ответник няма никакво отношение към оспорените ремонтни дейности, доколкото няма достъп до тази част от парцела. Изтъква се, че оплакванията на жалбоподателя за отвод на вещото лице П. са закъснели, тъй като не са наведени при назначаването му или при изслушване на заключението му. Посочва се, че искането на жалбоподателя по чл. 228 ГПК е нередовно и неоснователно. Излагат се доводи, че липсват основания за изключване от доказателства по делото на протокола от 22.05.2023г., ведно със скиците към него. По тези съображения се иска от съда да потвърди обжалвания акт с присъждане на разноски, съгласно представения списък.

В срока по чл. 248 ал. 3 ГПК е подадена частна жалба от ищеца по делото против Определение № 261/30.01.2025г. по гр.д. № 2420/2025г. на ВТРС, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. В частната жалба са изложени оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност, като се акцентира, че ответниците, които са адвокати са изготвили съдебните книжа по делото, а не техните пълномощници. Изрично се подчертава, че в отговора на исковата молба на ответника М. е посочен нейния служебен адрес, ел. поща и телефон, а не на пълномощника й адв. Г.. Отделно от това се излагат съображения за прекомерност на заплатените от ответниците адвокатски възнаграждения, тъй като техния размер е в противоречие с практиката на ВКС и СЕС. По тези съображения се отправя искане до ВТОС да отмени като неправилно обжалваното определение.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК всеки от ответниците като насрещната страна по 3 частната жалба е подал отговор по нея, с който се оспорва същата като неоснователна.

Излагат се съображения за правилността на обжалваното определение и се иска неговото потвърждаване.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост, изразяващи се в липсата на положителни процесуални предпоставки респ. в наличието на процесуални пречки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск. Районният съд се е произнесъл в рамките на спора, очертан от ищеца и по отправеното от него искане на защита, в съответствие с диспозитивното начало – чл. 6 ал. 2 ГПК.

При проверка за правилност на съдебното решение по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

В исковата си молба, уточнена с допълнителна молба от 30.08.2023г., ищецът е изложил твърдения, че с ответниците са собственици на самостоятелни обекти – жилища, построени в съсобствен поземлен имот с идентификатор ***., целия с площ от 831 кв.м., като неговото жилище се води на административен адрес в гр. В.

Търново, ***А и има самостоятелен вход и от север и от юг, това на последния ответник е с адрес ***Б и има вход само от север, а на първите двама ответници е с адрес *** и също има два входа – от север и от юг.

Ищецът уточнява, че притежава 30, 34 % от идеални част от правото на собственост в общия парцел, че първите двама ответници притежават 38, 32 %, а третият ответник – 31, 34 %. Изтъква, че без негово разрешение първите двама ответници по съгласие с третия са започнали да ограждат ПИ от юг със железобетонни огради, да изграждат прегради вътре в имота и да извършват изкопни работи, като по този начин възпрепятстват достъпа до самостоятелния му обект от към южния вход, през който могат да се изнася/внася обемиста мебел и техника, възпрепятстват прекарването на 4 цифрова телевизия от доставчика „А1 България“, поради изричен отказ от първите двама ответници да осигурят достъп до комуникационна шахта, намираща се под техния обект, както и пречат на ищеца да разтоварва в съсобствения парцел закупени от него дърва за огрев, поради което се е наложило да стори това в чужд съседен имот.

Ищецът смята, че по описания начин ответниците смущават и ограничават правото му свободно да ползва съсобствения поземлен имот, поради което отправя искане до съда да ги осъди да възстановят предходното положение на парцела, като премахнат всичко новоизградено, вкл. железобетонни огради – външни и вътрешни, пътеки и всички други вещи, които се изграждат и ще бъдат изградени; като заравнят изкопите и неравностите; като възстановят възможността съсобствениците да ползват изградената в парцела шахта за комуникации, както и да се въздържат за в бъдеще от каквото и да е било неправомерно строителство в съсобствения имот, без знанието и съгласието на ищеца.

С отговора на исковата молба първите двама ответници оспорват предявените негаторни искове като неоснователни и недоказани. Признават, че спорния имот е съсобствен между страните, при посочените от ищеца права, че всяка от тях е собственик на самостоятелен жилищен обекти и че тези на първите двама ответници и на ищеца имат по два входа /от север и от юг/, а този на третия ответник – само от север. Тези ответници не оспорват, че са възложили извършването на процесните строителни дейности в имота, считано от 14.08.2023г. Възразяват обаче същите да са незаконни, тъй като с оглед категорията на строежа не се изисква разрешение за строеж или инвестиционен проект, както и да са неправомерни, доколкото се извършват в рамките на обема на разпределено ползване, съгласно решение на съсобствениците по см. на чл. 32 ал. 1 ЗС от 22.05.2023г. Тези ответници отричат извършените СМР-та в южната част на парцела негативно да въздействат и да ограничават възможността на ищеца да упражнява пълноценно правата си в собствеността. В тази връзка тези ответници оспорват с извършеното строителство да е отнет достъпа до имота на ищеца от юг, тъй като има възможност същият да се осъществява по асфалтова алея, разположена в съседния имот, собственост на Община В. Търново с предназначение „За озеленяване“, както и от югоизток по път, който реално е обрасъл с растителност, но не поради поведението на ответниците.