Определение № 2010 от 31.07.2019, Административен съд - Варна

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№………………………...

2019 година, гр.ВАРНА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕРГАНА СТОЯНОВА разгледа частно административно дело №

2165/2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 60, ал.4 от АПК.

Инициирано е по жалба, депозирана от „Пет шоп 85“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, представлявано от управителя Л.Т.П., срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ № 268-ФК /29.07.2019 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП Варна.

С цитираната заповед, за нарушение на чл. 186, ал.1, т.1 б. „а“ от ЗДДС, на търговеца е наложена ПАМ – запечатване на стопанисвания от търговеца обект – зоомагазин , находящ се в гр.Варна, бул. „Княз Борис І“ № 358, както и забрана на достъпа до обекта за срок от 14 дни.

Разпоредено е и предварителното и изпълнение, като АО се аргументирал с нормата на чл. 60 от АПК.

Оспорващият възразява срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ, поради липса на изложени от АО мотиви.

Изтъква още, че в разпореждането за предварително изпълнение АО не е изложил конкретни фактически основания за предприемането му.

Твърди, че съображенията си органът е изложил бланкетно, от тях не е възможен извод за конкретни, особено важни държавни интереси които се цели да бъдат защитени; че не са ясни и критериите, по които е преценена опасността от затрудняване на изпълнението. Развити са обширно доводи в подкрепа на това твърдение.

Липсата на конкретно посочени фактически основания и обвързани с тях мотиви според жалбоподателя е равносилно на липса на мотиви и също е основание за отмяна.

Твърди, че от изложените мотиви не е възможен категоричен извод, че от закъснението на изпълнението на конкретната заповед би последвала значителна или трудно поправима вреда за републиканския бюджет, или би се попречило на изпълнението на заповедта.

Счита за изцяло незаконосъобразни изводите на АО за наличието в конкретния случай на визираните в чл. 60, ал.1 от АПК предпоставки , обосноваващи налагането принудителната административна мярка по чл.

186 от ЗДДС, тъй като органът не е изложил никакви конкретни факти и обстоятелства, от които да е възможна преценка за изключителност на този държавен интерес.

Въз основа на изложеното е обективирано искане за отмяна на разпореждането на началника на отдел «Оперативен контрол» при ЦУ на НАП Варна на АО предварително изпълнение, като немотивирано.

Съдът в настоящия си състав като съобрази доводите на молителя с данните и доказателствата по делото и ги съобрази с приложимите правни норми прие следното:

Жалбата е депозирана в рамките на въведения от законодателя в чл.60, ал.4 от АПК 3 дневен срок.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

Разпореждането е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводстветните правила.

Общ и утвърден принцип в съдебноадминистративното производство е придаденият суспензивен ефект на жалбата - подаването и спира изпълнението на оспорения административен акт.

По този начин законодателят в максимална степен обезпечава защитата на интересите на оспорващата страна, като е дал превес на защитата на частния пред обществения интерес, който се преследва с издаването на акта. Преценена на основата на тази законодателна концепция, възможността административният орган или съдът да постанови предварително изпълнение е в отклонение от общия принцип и в този смисъл има изключителен характер. Това налага във всеки отделен случай да се прецени наличието на една или няколко от хипотезите, уредени в чл. 60 от АПК, а установяването на наличието им е в тежест на административния орган.

И тъй като посочването на мотиви е част от елементите на ФС на нормата чл. 60 от АПК, допускаща предварително изпълнение на административния акт и е предпоставка за законосъобразност на такова допускане, с тяхната липса в конкретния в случая, е нарушено съществено изискване на закона

– чл. 59, т.4 от АПК.

Допускането на предварителното изпълнение е сериозно изключение от общия принцип, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни актове.

С оглед на това то следва да се прилага при стриктно спазване на законовите предпоставки, само и единствено тогава, когато са налице достатъчно доказателства за застрашаване на държавния и обществен интерес в особено голяма степен.

Доказателствата трябва да са такива, че да може не само адресатът на акта да осъществи защитата на правата си, но и съдът да осъществи контрол за законосъобразност, както по отношение на реално застрашения обществен интерес, така и по отношение правата на субекта.

Задължение именно на административния орган е с оглед на конкретната фактическа обстановка, установена от него на базата на всестранното изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, да прецени кой защитим от правото обществен интерес е застрашен от поведението на адресата на акта или от други релевантни обстоятелства.

В разглеждания случай административният орган се е позовал най-общо на разпоредбата на чл. 60, ал.1 от