Решение № 2170 от 11.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2170 гр. Варна, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20233110116090 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

Производството по делото се развива по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.9 ал.1 от ЗПК и във вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД, предявен от ищеца „Ф. И."ЕАД, ЕИК ***, срещу ответника Ю. Е.- С. К. ЕГН **********, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

-4 902,92 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване па заповед за изпълнение – 21.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението;

-2 623,24 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.08.2018 г до 20.02.2022 г.

-1333,07 лева - лихва за забава, начислена за периода от 20.02.2020г. до l7.02.2023г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г., за които с у м и е издадена Заповед №872/22.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №2020/2023г. по описа на PC Варна, 33-ри състав.

Претендират се и направените разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтичат претендираните права, се свеждат до следните фактически твърдения, изожени в исковата молба: На 06.02.2018г. между „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.", ЕПК *** и Ю. Е.- С. К. ЕГН **********, е сключен Договор 1 за потребителски паричен кредите номер PLUS-***. На 07.02.2018г., кредиторът е превел по посочената от Крелптополучателя банкова сметка сума в размер на 4 825,00 лева (от общия размер на отпуснатия кредит 5 000,00 лева е извадена сумата за „такса ангажимент", в размер па 175,00 лева), с което е изпълнил в цялост задължението си за предоставяне на посочения кредит. Кредитополучателят се е задължил ла върне предоставения кредит (главнпца), ведно с дължимите лихви на 48 броя месечни погасителни вноски, чийто размер и срок са посочени в погасителен план, намиращ се на първата страница от договора за кредит. Кредитополучателят-ответник в настоящото производство, се сочи, че не изпълнил изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните вноски по кредита и преустановил плащанията. Падежът на първата просрочена месечна погасителна вноска е настъпил на 20.08.2018г.

Правният си интерес от предявената искова претенция, ищецът обосновава с факта, че на 19.08.2019г. между „БНП П. П. Ф. С.Л., клон Б." ЕИК ***, в качеството му на цедент и „Ф.

П." ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на цесионер, е бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърлил на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение №1а от 02.12.2019 г.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Ю. Е.- С. К. ЕГН **********, с който се оспорва основателността на исковата претенция. Сочи се, че в настоящия случай са налице именно неравноправни клаузи, съответно водещи до нищожност на договора за кредит, по отношение на длъжника. Сочи се, че клаузата за удръжката „такса ангажимент", е неравноправна, тъй като на практика, чрез тази клауза, задължението на кредитополучателя се увеличава, а същевременно, не се установява дали удръжката за „такса ангажимент" е включена в годишния процент на разходите по договора, тъй като тази удръжка неминуемо представлява допълнително плащане, с което се покриват разходи. Следователно клаузата е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, защото цели единствено заобикаляне на изискванията на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Настоява се, че е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1. т. 10 от 3ПK, доколкото макар и в договора да е посочен годишен процент на разходите 32,40 %. не се посочва как е формиран. Договор № PLUS-*** според ответната страна нарушава чл. 11. ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като в договора не се посочва с всяка отделна погасителна вноска, каква част от задължението за главницата, лихви и други разходи бива погасена. Посочените в договора погасителни вноски се излага, че нямат разбивка, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на база лихвения процент. Нарушаването на изискването на чл. 11. ал. 1, т. 12 от ЗПК, според ответника, неминуемо е довело до нарушаване на интересите на кредитополучателя. Сочи се, че е нарушена и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно: договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. При визуално сравнение на текста на Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-***/ 06.02.2018 г.; Условия по договора; Кратък медицински въпросник за приемане 2 за застраховане; Сертификат PLUS-***; Общи условия за застраховка „защита на плащанията" с друг текст, с големина на шрифта 12, се настоява, че може да се установи, че двата текста не съвпадат по размер. Излага се, че липсва подпис от кредитополучателя на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити по чл. 5, ал. 2 от ЗПК в приложената към исковата молба документация. Съгласно гореспоменатата норма на ЗПК, този формуляр е част от информацията, която се предоставя на потребителя, като същата е необходима за взимане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит и сравняване на различните предложения.

Липсата на подписан и получен от кредитополучателя Стандартен европейски формуляр, също се сочи, че представлява неспазване от страна на кредитора на императивна норма от закона, имаща отношение към договора за потребителски кредит.

Всички гореизброените пороци на договора за потребителски паричен кредит, условията по договора, и цялата свързаната с тях документация, според ответната страна, водят до недействителност на Договор № PLUS-***. Навежда се и възражение за изтекла погасителна давност.

Въз основа на всичко изложено, се отправя искане предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:

От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№2020/2023г. по описа на Варненски районен съд, 33-ти състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство, в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 21.02.2023г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №872/22.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Ю. Е.

К. с ЕГН: ********** и адрес: гр.В., УЛ.О. П. **, общ. В., обл. В., да заплати на кредитора „Ф. И.” ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр.С., р-н ”Л.”, ул.”Х. И.” **, вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит с номер PLUS-*** от 06.02.2018г., които са цедирани на заявителя съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г и Приложение № 1 от 02.12.2019г., имащо характер на допълнително споразумение, както следва: сумата от 4902,92 лева, представляваща дължима главница; сумата от 2623,24 лева - представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 20.08.2018г. до 20.02.2022г.; сумата от 1914,78 лева - представляваща лихва за забава за периода 21.08.2018г.. до 17.02.2023г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 21.02.2023г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 188,82 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: договор за потребителски 3 кредит с номер PLUS-*** от 06.02.2018г., които са цедирани на заявителя съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г и Приложение № 1 от 02.12.2019г., имащо характер на допълнително споразумение

Посочено е, че присъдената сума може да бъде: внесена по следната банкова сметка на заявителя/кредитора: IBAN: ***; SWIFT BIC: ***, Банка: "К. Б. С. Б. Б." В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, е постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.

Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.

№2020/2023г. по описа на Варненски районен съд, 33-ти състав.

Вследствие на изложеното, съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Договор за потребителски паричен кредите номер PLUS*** от 06.02.2018г., същия е сключен между „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.", ЕПК *** и Ю. Е.С. К. ЕГН **********. Представени са погасителен план и стандартен европейски формуляр. Автентичността на подписите на кредитополучателя, положени в цитираните документи не е оспорена от ответната страна.

Видно от заключението на вещото лице Е. Т., по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съда кредитира като компетентно дадено и обосновано, съгласно

Договора за потребителски паричен кредит № PLUS-*** от дата 06,02,2018г., на Ю. Е. К. е предоставен кредит в размер на 5 000 лв., като от сумата е заплатена такса в размер на 175 лв. и остатъкът в размер на 4 825 лв. е преведен по банкова сметка № *** в П.б. - кл. Варна на дата 07.02.2018г. (л.26) и така е усвоен целият размер на главницата по кредита.

Поред вещото лице, извършените плащания общо се равняват на 995,60лв., а по отделни дати и пера са посочени подробно в таблица, в това число за главница - 265,08 лв.; за договорни лихви -590,52 лв. и за застраховка - 140 лв.

Остатъкът от неплатени задължения, според експерта, е следният:

За главница - 4 734,92 лв.

За застраховка - 168 лв.

За главница ОБЩО: 4 902,92 лв.

За договорни лихви - 2 623,24 лв.

4

Пособено е в ССЕ, че дължимата законна лихва за забава върху неплатената главница в общ размер на 4 902,92 лв. за периода 21.02.2020г. - 12.03.2020г. се равняват на 28,60 лв. и за периода 14.07.20г. -17.02.2023г. се равняват на 1 301,75 лв. и общо лихвата се равнява на 1 330,35 лв., като за периода 13.03 - 13.07.2020г. вкл. не са начислявани лихви съгласно чл. 6 от ЗМДВИП.

Проведена по делото е и СТЕ, изготвена от вещото лице Е. А. А., чието заключение съда кредитира като компетнетно дадено и обосновано. Според заклюмчението на СТЕ, видът на използвания шрифт в оригинала на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-*** от 06.02.2018 год., съвпада шрифт вид „G.", от пакета шрифтове на „M. W.". Размерът на използвания шрифт в Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-*** от 06.02.2018 год.", съвпада шрифт вид „G.", от пакета „M. W." с размер – 11.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна: