Решение № 3891 от 19.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3891 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100513326 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 76467 от 24.04.2020 г., постановено по гр. д. № 23912/2019г., по описа на СРС, 59 състав, „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на „С.П.“ ЕООД, на основание чл.137, ал.2 ЗЕ, сумата от 5 447,40 лв., представляваща обезщетение за ползване на топлопреносно съоръжение (външно топлозахранване, абонатна станция и присъединителен топлопровод) в имот, находящ се в гр. София, УПИ VII-419, 420, 424, кв.70а, м. „*******“, район „Слатина“, с административен адрес гр. София, ул.

„*******, за периода 26.01.2017 г. – 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1 397, 90 лв., представляваща сторени по делото разноски, от която: 217, 90 лв. за държавна такса, 400 лв. депозит за съдебно - техническа експертиза и 780 лв. за адвокатско възнаграждение.

С решение № 20180221 от 02.09.2021 г., постановено по гр.д. № 23912/2019 г. по описа на СРС, 59 състав, е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение № 76467 от 24.04.2020 г., постановено по гр. д. № 23912/2019г., по описа на СРС, 59 състав, а именно, че „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на „С.П.“ ЕООД, на основание чл.137, ал.2 ЗЕ, сумата от 5 447,40 лв., като частичен иск от 9 000 лв., представляваща обезщетение за ползване на топлопреносно съоръжение външно топлозахранване, абонатна станция и присъединителен топлопровод) в имот, находящ се в гр. София, УПИ VII-419, 420, 424, кв.70а, м. „*******“, район „Слатина“, с административен адрес гр. София, ул. „*******, за 1 периода 26.01.2017 г. – 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1 397, 90 лв., представляваща сторени по делото разноски, от която: 217, 90 лв. за държавна такса, 400 лв. депозит за съдебно техническа експертиза и 780 лв. за адвокатско възнаграждение.

Срещу постановените съдебни решения са депозирани въззивни жалби от ответника „Т.С.“ ЕАД, с които ги обжалва изцяло. Излага съображения, че решенията са необосновани и неправилни, постановени при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с доказателствата по делото. Поддържа, че с уважаването на предявения иск е нарушен основен принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Твърди, че ищцовото дружество не е депозирало необходимите документи и по този начин е възпрепятствало изкупуването на топлинния обект на по - ранен етап за значително по - малка стойност. Дори и към настоящия момент ищецът не е представил заявление за прехвърляне на собствеността на енергиен обект (присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция на клиенти на топлинна енергия), като по този начин се възползва от собственото си неправомерно поведение, за да постави топлофикационното дружество в невъзможност да сключи окончателен договор за присъединяване респ. да не може да прехвърли собствеността върху енергийния обект. Счита, че ищецът не се легитимира като едноличен и единствен собственик на процесните енергийни съоръжения. Уважаването на иска му би довело до неговото неоснователно обогатяване. Съгласно § 4, ал. 4а от Предходните и заключителните разпоредби на ЗЕ, в случай, че сделката по изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ по § 4, ал. 4, енергийното предприятие в срок от три месеца след покана от страна на собствениците по ал.1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението. Счита, че по делото не доказано отправяне на такова искане от страна на собствениците на процесните енергийни обекти към топлофикационното дружество. Посочената разпоредба на § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ е обнародвана в ДВ бр.38 от 2018 г. и е влязла в сила на 08.05.2018 г., но има действие и по при заварените към влизането му в сила висящи граждански правоотношения. Счита, че не е налице необоснован отказ от страна на „Т.С.“ ЕАД да изкупи присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция на процесната жилищна сграда.

Поддържа, че не е възникнало задължение за плащане на цена за ползването.

Такова задължение не възниква на основание сключения предварителен договор за присъединяване, нито след изграждане и въвеждане в експлоатация на изградените съоръжения или с изтичане на законовия срок, в който топлопреносното предприятие следва да изкупи същите. Необходимо е да е налице необоснован отказ за изкупуване на съоръженията, за да възникне такова вземане за цена за ползване по аргумент от нормата на § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваните съдебни решения и да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби от ищеца „С.П.“ ЕООД, с които ги оспорва. Излага съображения, че 2 обжалваните решения са правилни и законосъобразни. Счита, че в първоинстанционното производство са представени всички относими доказателства, удостоверяващи изпълнение на задължението му да изгради и предаде процесиите съоръжения на ответника. От съдържанието на предварителния договор сключен с ответника се установява, че именно той е единствения собственик на процесната инсталация. По делото не било доказано други лица, освен него да са направили разход и да са финансирали и изградили топлосъоръжението. Последното е построено и поддържано само с негови собствени средства, въпреки че се ползва от ответника без основание. Не е налице възможност същото да е въведено в експлоатация и да са открити партиди на името на собствениците на имотите в сградата без в топлопреносното дружество да са представени изискуемите от закона документи. Поддържа, че поведението му не е недобросъвестно, тъй като многократно е канил ответника да изкупи съоръжението, но той е бездействал. Позовава се на разпоредбата на чл.137, ал.1 и 2 от ЗЕ, съгласно която при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, като по изключение същите могат да бъдат изградени и от потребителя, но топлопреносното предприятие е длъжно да ги изкупи. Всички тези съоръжения са собственост на лицензианта и не могат да бъдат прехвърляни на трети лица. Етажните собственици са собственици само и единствено на своите си апартаменти, гаражи и магазини в тази сграда, за които единствено са вложили средства, а останалото е за негова сметка и е негова собственост. Твърди, че ответникът ползвайки енергийните му съоръжения без правно основание, поради което дължи заплащане на обезщетение. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.137, ал.2 ЗЕ. Ищецът твърди, че за периода 21.11.2005 г. – 28.06.2006 г. е изградил в жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София, УПИ VII-419, 420, 424, кв.70а, м. „*******“, район „Слатина“ с административен адрес гр. София, ул.

*******, следните съоръжения: присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция с цел захранване на сградата с топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, към което впоследствие са присъединени етажните собственици от сградата. Владението на съоръжението е предадено на „Т.С.“ ЕАД, която е открила абонатни номера на отделните етажни съсобственици за заплащане на доставяната топлинна енергия. Считано от 28.06.2006 г. съгласно ЗЕ ответникът е следвало да заплаща цена за ползване на изграденото съоръжение. Твърди, че между него и топлопреносното дружество е подписан договор, съгласно който собственикът на съоръжението до подписване на договора за присъединяване е ищецът, като ответникът е поел задължение да изкупи процесното съоръжение при условията на чл.137, ал.2 и 3 от ЗЕ - в срок до три години (редакция от ДВ, бр.74 от 2006 г.), а до изкупуването, съгласно ал.2, ответникът дължи цена за ползване на съоръженията, изградени от ищеца.

Въпреки това и без основание ответникът неколкократно отклонявал 3 поканите на ищеца както за изпълнение на задължението за изкупуване на съоръжението, така и за заплащане на дължимата цена за ползване на същото.

Сезирал ДКЕВР с четири жалби против ответника, с правно основание чл.22 от ЗЕ, поради отказ на същия да изкупи собствеността върху изградените от жалбоподателя като инвеститор, присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция на жилищни сгради с административни адреси в гр. София и заплати цена за ползването на същите от момента на въвеждането им в експлоатация до датата на подписване на договори за присъединяване. След образуването на преписката от Комисията е постановено Решение № Ж-328 от 18.11.2013 г., потвърдено от ВАС на две инстанции. Въпреки, че в качеството си на енергийно дружество, ответникът има законоустановено задължение за изкупуване на енергийни обекти, които са собственост на трети лица - без лиценз и право да извършват дейности в областта на енергетиката, до датата на предявяване на исковата молба ответникът отказвал да изпълнени вменените му задължения. Съгласно действащия към момента на подписване на договора между страните чл.137, ал.1 ЗЕ съоръжението за присъединяване е следвало да се изгради от ответника за негова сметка. След като това не е сторено и съоръжението е изградено за сметка на ищеца, са налице предпоставките на ал.2 на чл.137 от ЗЕ за заплащане на цена за ползване, определена като размер по методиката на ДКЕВР съгласно чл.36, ал.3 от ЗЕ, приета с протокол 24 от 04.02.2008г. на ДКЕВР. Позовава се на влязло в сила съдебно решение между същите страни относно ползването на същото съоръжение за присъединяване, но за предходен период: 26.01.2012 г. – 25.01.2017 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 250 лв., частичен иск от 9 000 лв., представляваща дължима цена за ползването на процесното съоръжение за периода 26.01.2017 г. – 31.12.2018 г., находящо се в имот в гр. София, ул. *******, както и законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като претендира и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че съгласно чл.24 от предварителния договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, сключен между него и ищеца, „Т.С.“ ЕАД има право да използва изградените от ищеца съоръжения за развитие на топлопреносната си мрежа, да разрешава присъединяване на нови потребители на топлинна енергия, без да нарушава договорената с потребителя мощност към присъединителния топлопровод, предмет на този договор, независимо от собствеността му. Въпреки нормата на чл.137, ал.2 от ЗЕ ищецът би се обогатил неоснователно получавайки претендираната от него сума. Твърди, че същият не е депозирал необходимите документи за извършване на процедура по изкупуване в по - кратки срокове. Твърди, че и понастоящем ищецът не е представил императивно заложените в чл.31, ал.3 от Наредба за топлоснабдяването документи. Оспорва обстоятелството, че ищецът е собственик на съоръженията, като счита, че те са собственост на етажните собственици. По делото не са ангажирани доказателства отправяне на искане от собственика за сключване на сделка по изкупуване, съгласно изискването на § 4, ал.4а ПЗР на ЗЕ. Твърди, че не е създавала пречки по прехвърляне на собствеността на присъединителния топлопровод, 4 съоръженията към него и абонаттната станция към жилищната сграда на ул.