Определение № 1739 от 02.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1739 гр. София, 02.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20268002100477 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор С. К. – М., срещу въззивно решение № 211 от 24.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 370/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 3 от 02.01.2025 г., постановено по гр. д. № 784/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта за осъждането на Прокуратурата на Република България да заплати на М. И. М. сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, за което е бил привлечен като обвиняем по ДП № 53/2015 г. по описа на ОД МВР-Варна, по което с решение № 42/2.09.2022 г. по КД № 9/2022 г., на ВКС, III НО, е бил окончателно оправдан, но извън разумните срокове, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 02.09.2022 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложени са доводи, че съдът е присъдил необосновано 1 завишен размер на обезщетение на неимуществените вреди. Искането е за отмяна на решението и частично намаляване размера на присъденото обезщетение, при изключване на факторите, които не се намират в пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение срещу ищеца.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните правни въпроси: 1/ „Следва ли да има пряка причинноследствена връзка между причинените вреди от незаконно обвинение и присъденото обезщетение? В случай на влияние и на други фактори, различни от воденото наказателно производство и незаконно обвинение, следва ли съдът да разграничи последиците за ищеца от какво точно произтичат?“; 2/ „Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“ и следва ли всеки един фактор, негативно влияещ, да бъде оценен в аргументите на съда?“; 3/ „Следва ли съдът да даде отговор на възраженията на страните, направени във връзка с изложените мотиви в обжалваното първоинстанционно решение?“. Касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение с приетото в ППВС № 4/1968 г. и решение № 324/16.10.2013 г. по гр. д. № 1272/2012 г. на IV г.о. на ВКС и определение № 1006/20.12.2018 г., също по описа на IV г.о. на ВКС. Поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че въпросите са от значение за развитието на правото, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение.

Ответникът по жалбата М. И. М., в писмен отговор, подаден чрез адв. Ю. Г., счита, че не следва да се допуска касационното обжалване, като взема становище и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че през 2015 г. М. И. М. е работил в „П.“ Е. на длъжност „строителен техник“, като по силата на допълнително споразумение от 2015 г. бил назначен за технически ръководител на обект „Ремонт, реконструкция и модернизация, и основно обновяване на апартаментен хотел „В.“ в к. к. „Св.

2

Св. К. и Е.“; че при извършваните строителни дейности на обекта на 08.04.2015 г. е настъпил инцидент, при който загинали четирима работници; че с постановление от 23.04.2015 г. по ДП № 53/2015 г. по описа на О.-ОП-Варна, ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 123, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за причинена смърт на повече от едно лице поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност; че с постановление от същата дата му е била взета мярка за неотклонение „Подписка“, продължила до 04.11.2016 г. и му е била наложена и забрана да напуска страната, отменена с постановление от 20.01.2017 г.; че по обвинителния акт срещу ищеца за престъпление по чл. 123, ал. 3, предл. 2 вр. ал. 1 НК е образувано НОХД № 820/2017 на ОС – Варна, по което с присъда № 71/04.10.2018 г. ищецът е бил оправдан; че последната е била отменена, след подаден протест от Прокуратурата, с присъда № 6/27.09.2019 г. по ВНОХД № 109/2019 г на АпС-Варна, с която М. е бил признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, като изпълнението е отложено с изпитателен срок от три години; че с решение № 49/27.07.2020 г. по КНД № 117/2020 г., ВКС е отменил акта на въззивната инстанция относно осъждането на ищеца и с решение № 260077/18.08.2021 г. по ВНОХД № 234/2020 г., АпС-Варна е потвърдил първоначалната оправдателна присъда на ОС – Варна; че решението на АпС-Варна е потвърдено с решение на ВКС № 42/02.09.2022 г. по КНД № 9/2022 г, с което М. е бил окончателно оправдан.

Решаващият състав е взел предвид и броя на проведените съдебни заседания, всички с участието на ищеца, както и обстоятелството, че срещу него и другите ответници, обвинени в извършеното престъпление, са били предявени и граждански искове за обезщетения от вредите от престъплението, за което са били образувани самостоятелни граждански дела. Констатирал е също така като безспорно от фактическа страна, че към воденото наказателно производство е имало обществен интерес и е било отразявано в средствата за масова информация, като изданията посочват факти от повдигнатото обвинение, както и името на ищеца, споменавано нееднократно и посочено като един от подсъдимите.

Относно твърдените от ищеца неимуществени вреди, второинстанционният съд е съобразил ангажираните по делото свидетелски показания, както и 3 заключенията на съдебно-медицинската и психологическа експертизи, от които е установил, че здравословното състояние на ищеца /физическо и психическо/ се е влошило с предявените срещу него обвинения и последвалите наказателни дела, които се явяват травмиращо събитие, съответно между тях съществува причинна връзка, както и че същите са се отразили негативно и върху социалното му функциониране и качеството на живот.

При тази фактическа обстановка въззивният състав е приел от правна страна, че наличието на повдигнато обвинение и постановената оправдателна присъда ангажират отговорността на Прокуратурата, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Съобразил е разрешенията в практиката на ВКС относно обстоятелствата, които са от значение за размера на обезщетението. След анализ на събраните по делото доказателства е намерил, че в случая ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са били значителни по продължителност и интензитет, предвид чистото му съдебно минало, установените характеристични данни за отговорна и уважавана личност; че привличането му като обвиняем се е явило психотравматично събитие, дало отражение върху психическото му състояние, започнало да се влошава още от 2015 г.; че продължителният период на наказателното производство е наложило ползването на лекарска помощ и приемането на медикаменти.

Отчел е също така тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинението на ищеца, а именно за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 ДР НК; обстоятелството, че за престъплението по чл. 123 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години, като съгласно чл. 160 от НК съдът може да постанови и лишаване от право по чл.

37, ал. 1, т. 6 или т. 7 НК; броя и продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални действия – данните, че ищецът е давал показания като свидетел и като обвиняем, участвал е във всички открити съдебни заседания, на които са присъствали близки на починалите работници; мерките на процесуална принуда и техния интензитет – тяхната продължителност от 21 месеца или близо година и девет месеца, като макар мярката за забрана напускането на страната да е лека, същата пряко е осуетила свободното придвижване на ищеца с оглед данните, че молбата му за разрешение да напусне страната е била оставена без уважение; общата продължителност на наказателното преследване срещу ищеца от 7 години, 4 4 месеца и 10 дни – обстоятелството, че същото се е развило през всички фази с двукратно разглеждане на делото пред въззивна и касационна инстанция, през които фази е била постановена и осъдителна присъда.

При определяне на конкретния размер на обезщетението второинстанционният съд е взел предвид и отражението на наказателното преследване върху личния живот на ищеца. В тази връзка е съобразил обстоятелството, че към момента на повдигането на обвинението през 2015 г. е бил на 32 г.; данните за здравословното му състояние – поставените в периода на наказателното производство диагнози и данните от свидетелските показания, че е загубил значителна част от телесното си тегло; промяната в семейния живот на ищеца, продиктувана от прекратяване на брака му; негативното отражение на повдигнатото обвинение и върху професионалната му реализация, тъй като инцидентът е станал при изпълняване на служебните му задължения, а и са били осуетени намеренията му за започване на работа в А., като след инцидента дори преминал на друга по-ниско отговорна длъжност. Освен горните обстоятелства е отчел и разгласяването на случая в медиите с посочване името на ищеца, като един от обвиняемите. В тази връзка е посочил, че самият факт на оповестяване името на лицето, заеманата длъжност и предмета на обвинението е пряко свързан с воденото наказателно производство, поради което е налице причинна връзка между публичното оповестяване и претърпените от М. вреди.

В допълнение въззивната инстанция е съобразила и предявените граждански искове за парични обезщетения в големи размери, които също са въздействали негативно върху състоянието му и интензитета на търпените неимуществени вреди, както и обществено-икономическото развитие към периода на деликта.

Предвид изложеното, решаващият състав е приел, че справедливият размер на обезщетението следва да бъде определен общо в размер 35 000 лв., част от който в размер на 2000 лв. да бъде отнесен към оплакването за разглеждане на делото извън разумния срок, а останалата част от посочената сума за възмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Поради съвпадащите крайни изводи на двете инстанции е намерил, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:

5

Поставеният в изложението първи въпрос обобщено касае въпроса за наличието на пряка причинно-следствена връзка между причинените вреди и наказателното производство. Така поставен въпросът е обуславящ решаващите изводи на съда в обжалваното решение, но не е налице допълнителната предпоставка на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.

1 ГПК. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, при непозволено увреждане в хипотезата на незаконно обвинение, на обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и тежестта на уврежданията. Отчита се общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, личността на увредения, вкл. дали обвинението е в сферата на професионалната му реализация, засегнати ли са с него доброто име и професионална репутация на незаконосъобразно обвиненото лице, има ли неблагоприятно отражение и в каква степен на неговия личен, обществен и социален статус, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Принципът на справедливост по чл.