Решение № 889 от 31.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Варна, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20243100501051 по описа за 2024 година произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. М. З., с ЕГН **********, с адрес: ******, със съдебен адрес: ******, чрез адв.Д. М., против Решение №1114 от 02.04.2024г. по гр.д.

№7240/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от “Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, представлявано заедно от всеки двама от С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., действащо чрез юрисконсулт И.Т., иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването на задължения, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3961/2023г. по описа на РС Варна, а именно сумата от 3000лв., представляваща главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит №******* ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда-30.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението, сума от 1407.40лв., представляваща договорно възнаграждение и сумата от 377.21лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 02.06.2022г.-29.03.2023г.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорват изводите на съда за валидност на процесният договор за кредит. Поддържа се, че договора за кредит не отговаря на изискванията на чл.22 от ЗПК, поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК за посочване на действителния размер на годишния 1 процент на разходите /ГПР/, а от там и на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира по договора, чрез допълнителни услуги не е включена в ГПР и ГЛП. Твърди се, че неправилно при определяне на ГПР по договора за кредит не е включено предвиденото възнаграждението по допълнителни услуги, като след добавянето му действителните ГПР и ГЛП биха нараснали над два пъти. Поддържа се, че по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита и едновременно с това се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Поддържа се, че събирането на въпросните разходи е част от дейността по управление на кредита и поради това, следва те да са включени в ГПР. Развити са подробни съображения за правната характеристика на годишния процент на разходите, съответно за елементите, които следва да са включени в него. Поддържа се, че заплащането на възнаграждение по договор за поръчителство, следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребител. В заключение се твърди, че е налице заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като след добавянето на допълнителните разходи по Договора за поръчителство, се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС №426/2014г. На следващо място се поддържа, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите, съответно се явява неравноправна клауза, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Поддържа се още, че недобросъвестно действие на кредитора при посочване на ГПР води до последиците, които има липсата на посочване на ГПР, а имено договор за потребителски кредит, следва да се прогласи за недействителен на основание чл.22 от ЗПК и на връщане да подлежи само главницата по кредита съгласно чл.23 от ЗПК. Твърди се, че в случая разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, според която нищожността на отделни части не влече нищожност н целия договор, когато тези части са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части, е неприложима. Твърди се, че нищожната клауза от договора за потребителски кредит, касаеща определянето на ГПР, не може да се замести от повелителни норми на закона и договорът не би бил сключен, ако в него не е включена клаузата за ГПР, тъй като процента на разходите е въведен като изрично изискване с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Ето защо се поддържа, че нищожността на въпросната клауза обуславя недействителността на целият договор. Сочи се многобройна относима съдебна практика, включително на СЕС и се моли за отмяна решението и отхвърляне претенциите.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на жалбоподателя, че е налице нищожност на процесният договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ап.1, т.10 и чл.19, 2 ал.4 от ЗПК. Поддържа се, че в процесният договор подробно, ясно и на разбираем език, са посочени размерът на отпуснатата сума, размерите на ГПР и ГЛП, лихвеният процент на ден, дължимата сума по кредита, размерът на възнаграждението по допълнителните услуги, общото задължение по договора и размерът на месечните вноски, като и методиката на формирания годишен процент на разходите. Поддържа се още, че в ОУ към договора, изрично е посочено какви допускания се правят при изчисляването на ГПР и е направена препратка към Приложение 1 на ЗПК, т.е. налице е препращане към законови разпоредби, които императивно установяват формула за изчисляване на ГПР. Твърди се, че поради това въпросната формула, съответно изчисленията по договора, по никакъв начин не могат да противоречат на закона, добрите нрави или да се явяват неравноправни. Ето защо се поддържа становище за неоснователност на доводите на жалбоподателя за колизия на клаузите на процесния договор с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съответно че е налице недействителност на договора. На следващо място се оспорват доводите на жалбоподателя, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР не е действително прилагания от кредитора в кредитното отношение и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 от ЗЗП. Изложени са подробни съображения за детайлно предоставената информация на потребителя, преди и в хода на сключване на договора, съответно че същият е бил наясно с всички параметри, включително с дължимите разходи за допълнителни услуги, в случай че поиска такива. Прави се анализ на приложимата нормативна база и са развити съображения, че уговореното възнаграждение за допълнителните услуги, не следва да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като същите са конкретно и индивидуално уговорени между страните по договора. На последно място се оспорват оплакванията на жалбоподателя, че клаузите за предоставени допълнителни услуги водят до неравновесие между правата и задълженията на търговеца, съответно до нищожност поради неравноправност, като са изложени подробни аргументи. Цитира се относима съдебна практика и се моли за потвърждаването на атакуваното решение, като правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание въззивницата, чрез подадена писмена молба от пълномощникът му, поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваният съдебен акт.

Въззиваемата страна, неоснователност на жалбата. чрез писмена молба поддържа становището си за

За да се произнесе по спора съдът съобрази, следното:

Съдът е сезиран от “Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752 с иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването на задължения на Д. М. З., с ЕГН **********, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№3961/2023г. по описа на РС Варна, а именно сумата от 3000лв., представляваща главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит №******* ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда30.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението, сума от 1407.40лв., 3 представляваща договорно възнаграждение и сумата от 377.21лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 02.06.2022г.-29.03.2023г.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №******* по силата на който ищецът е отпуснал на ответницата заем сумата от 3000лв., като с част от същата е погасено старо задължение на кредитополучателката, а разликата е усвоена, чрез банков превод. Сочи се, че заема е отпуснат при годишна лихва в размер на 41 % и ГПР от 48.94 %, като общият размер на сумата за връщане възлиза на 4410.26лв. Сочи се още, че заема е следвало да бъде върнат в срок от 24 месеца на равни месечни вноски от по 183.76лв. Твърди се, че ответницата е поискала, съответно закупила допълнителни услуги на стойност от общо 2550лв., чието погасяване е разсрочено по погасителният план и включено в обща погасителна вноска по кредита, чиито размер е 290.01лв. Поддържа се, че ответницата е изплатила само 70лв. от задължението си, с която сума са покрити вземания за възнаградителна лихва, лихва за забава и разходи за извънсъдебно събиране на вземането. Поддържа се още, че понастоящем непогасените задължения по договора за кредит, съобразени с резултата от проведеното съдебно производство за недействителност на клаузи от договора, са в размерите предмет на исковата претенция.

От ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за неоснователност на иска. Поддържа се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК вр. с чл.11 и чл.9, ал.4 от ЗПК. Сочи се, че съгласно чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

Поддържа се, че в процесния договор е посочен годишен лихвен процент, но липсват условия за прилагането му, в това число дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Твърди се, че както в договора, така и в погасителния план, не е отбелязан общият размер на възнаградителна лихва, дължима за целият срок на договора и съотношението й с главницата по кредита, посредством което да е възможна проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди се, че въпросната неяснота съществено ограничавала правата на ищеца и е основание за недействителност на договора. Твърди се, че в погасителният план не е включена задължителна информация по ЗПК и той не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като предвидените главница, договорна лихва и такса гарант, е следвало да бъдат подробно индивидуализирани, с оглед тяхната периодичност. Сочи че съдържанието на договора се изчерпва единствено и само с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Поддържа се, че въпросното съдържание създава невъзможност за ищеца да разбере какви компоненти включват заплащаните от него вноски по погасителният план, как са изчислени те и на каква база, което е основание за нищожност на договора за паричен заем. На следващо място се твърди, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита 4 и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Твърди се, че ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва, а в процесния договор е посочена само абсолютна стойност на ГПР, без да е разписана методика на формиране и кои компоненти точно са включени в него. Твърди се, че не е ясно дали таксата гарант е включена при изчисляване на процента на ГПР, като по този начин разходите по кредита остават неизвестни и се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. поддържа се, че договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата, платима за допълнителни услуги, не е включена в ГПР и ГЛП. Ето защо се поддържа, че потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Твърди се, че посредством уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство, се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото това е свързано със заплащане на разходи, които са част от дейността по управление на кредита и те следва да са включени в ГПР. Твърди се, че при включване на допълнителните разходи по договора за поръчителство в ГПР, се получава нарушение на изискването процента на разходите да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Твърди се още, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. На последно място са развити съображения за нищожност на клаузите, уреждащи плащането на допълнителни услуги на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. В заключение се поддържа, че с оглед нищожността на процесния договор и на основание чл.23 от ЗПК платената от ответницата сумата от 70лв. следва да се отнесе като погашение на главницата.