Определение № 33090 от 12.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33090 гр. София, 12.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20261110109484 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на К. Г. В. срещу „Тбаб“ ЕАД, която е редовна и предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Тбаб“ ЕАД е подал отговор на исковата молба.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за допустимо и относимо, поради което следва да бъде уважено.

С исковата молба е направено искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи документи, което следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо, тъй като, от една страна, договорът за кредит, приложенията и погасителния план са представени по делото, а от друга страна – размерът на платените суми е част от предмета на допуснатата експертиза.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 03.11.2026 г. от 09:50 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

1

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА провеждането на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Вадп, специалност: счетоводство и контрол, тел. ****.

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за допуснатата експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от К. Г. В. срещу „Тбаб“ ЕАД, както следва:

1. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

22 ЗПК за прогласяване на нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № *** от 18.09.2023 г.;

2. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 484,70 евро (948,00 лева), представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит № *** от 18.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.04.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 18.09.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заемна сума в размер на 2800,00 лева, заедно с финансирана от кредитора застрахователна премия по застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ в размер на 1460,64 лева, формиращи общ размер на кредита (главница) от 4260,64 лева. Сочи се, че съгласно договора срокът за погасяване е 48 месеца (до 25.09.2027 г.), годишният лихвен процент е фиксиран на 34,12 %, годишният процент на разходите (ГПР) е определен на 39,42 %, а общата сума, дължима от потребителя, е в размер на 7862,27 лева, платима на 47 месечни погасителни вноски по 163,79 лева и една последна вноска от 164,14 лева, от които 4260,64 лева главница и 3601,63 лева възнаградителна лихва. Ищцата поддържа, че процесният договор е изцяло недействителен на основание чл.

22 ЗПК поради следните нарушения: 1/ нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като размерът на застрахователната премия от 1460,64 лева не е включен в общите разходи по кредита при изчисляване на ГПР; 2/ липса на ясно разписана методика и компоненти за формиране на ГПР, с което се нарушава чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за съставяне на договора на ясен и разбираем език; 3/ уговорената възнаградителна лихва от 34,12 % е прекомерно висока и противоречи на добрите нрави; 4/ присъединяването на застрахователната премия към главницата нарушава чл.

430, ал. 1 ТЗ, като въпреки декларативните клаузи на чл. 7.2.3 и чл. 19 от договора, сключването на застраховката е било фактическо задължително условие за получаване на кредита. Ищцата излага, че предвид 2 недействителността на договора на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане само на чистата стойност на кредита, поради което претендира връщане на сумата от 948,00 лева, представляваща платена без основание сума над получената главница. Моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Тбаб“ ЕАД, с който предявените искове се оспорват като изцяло неоснователни. Ответникът поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е валидно сключен и съдържа всички задължителни реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК. Излага, че лихвеният процент е точно определен на 34,12 % годишно, като в чл. 9.2 и чл. 9.3 от договора ясно са разписани методът на изчисляване и дневната лихва (1/360 част). Твърди, че сключването на застрахователните програми не е било задължително условие за отпускане на кредита или за получаването му при предлаганите условия, като ищцата доброволно и по свое усмотрение е избрала застрахователната защита чрез подписване на застрахователен сертификат и декларация, за което е била информирана и в чл. 19 от договора и в СЕФ. С оглед на това счита, че застрахователната премия правилно не е включена в общия разход по кредита и в ГПР съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Сочи, че ГПР е точно изчислен на 39,42 % съобразно Приложение № 1 към ЗПК и в договора ясно са посочени всички компоненти и допускания. Оспорва възнаградителната лихва от 34,12 % да противоречи на добрите нрави, тъй като размерът на ГПР не надвишава законоустановения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заявява, че по кредита са извършени плащания в общ размер на 2468,18 евро, от които 961,99 евро главница, 1467,27 евро договорна лихва и 38,94 евро лихва за забава. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание; извършено плащане на посочената в исковата молба сума в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, които отговарят на императивните законови разпоредби на Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, съответстват на добрите нрави и са били индивидуално уговорени.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: страните са сключили Договор за потребителски кредит № *** от 18.09.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание; заемната сума в размер на 1431,62 евро (2800,00 лева) е предоставена от кредитора и усвоена от кредитополучателя; застрахователната премия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ в общ размер на 746,81 евро (1460,64 лева) е финансирана от кредитора и присъединена към главницата по кредита, като 3 същата не е включена като разход при изчисляването на обявения в договора годишен процент на разходите (ГПР – 39,42 %).

УВЕДОМЯВА страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4