Решение № 3173 от 29.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3173 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100509382 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 06.04.2022г. по гр.д. № 52473/2021 г. на СРС, 140 с-в П. А.

А. е осъден да заплати на Ц. С. Н. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 3 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 3000 лв. за периода от датата на подаване на исковата молба - 09.09.2021г. до 26.09.2021г. /датата, предхождаща датата, на която е извършено частичното погасяване на дълга в хода на процеса) и върху сумата 3000 лв. за периода от 27.09.2021г. до погасяването, представляваща платена от ищеца в полза на ответника сума за ремонт на недвижим имот, намиращ се в село Гурмазово, ул. *******, собственост на ответника, което плащане е извършено от ищеца, предвид поето задължение от ответника да прехвърли 1/2 идеална част от имота в полза на ищеца, което задължение не е изпълнено от страна на ответника, като е отхвърлил иска до пълния погасен размер от 5 000 лв., поради извършено плащане в хода на процеса.

Срещу решението в частта за уважаване на иска е подадена въззивна жалба от ответника П. А. А., с оплаквания за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е преценил доказателствата по делото, като е кредитирал единствено показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца, а показанията на свидетелите, доведени от ответника, е намерил за косвени и производни. Твърди се, че съдът не е отчел евентуалната заинтересованост на свидетеля Л. от изхода на делото, 1 предвид обстоятелството, че той също я живял в имота и е било възможно да е останал недоволен от решението на ответника да продаде имота. Излагат се съображения, че не е съобразен и производният и косвен характер на показанията на св. К.. Оспорва се да е имало уговорка между страните по делото за прехвърляне на ½ идеална част от правото на собственост върху имота, за което данни излага единствено свидетелят Л.. Твърди, че в предмета на делото не е въведен чрез твърдения на ищеца фактът за поет от ответника ангажимент да прехвърли ½ идеална част от правото на собственост върху имота. Навеждат се доводи за необоснованост на първоинстанционния акт.

Моли съда да отмени решение в обжалваната част и да отхвърли предявения иск, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Ц. С. Н. в депозиран писмен отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява намерение на страните да закупят заедно и при равни дялове процесния недвижим имот, като е било постигнато съгласие имотът първоначално да бъде придобит изцяло от името на ответника с уговорката, че на по-късен етап ще бъде прехвърлена ½ идеална част от правото на собственост върху него на ищеца. Твърди, че това положение се установявало не само от показанията на свидетелите Л. и К., но и от представената по делото електронна кореспонденция. Оспорва твърденията за евентуалната заинтересованост на свидетеля Л. – той се определял като приятел и на двете страни, като няма никакви претенции към ответника, а само е живял временно в имота и е помагал при ремонта му. Оспорва и извода за производния характер на показанията на свидетеля К., тъй като същият е живял в съседство на имота и е имал преки наблюдения върху отношенията между страните.

Посочва, че са обсъдени в достатъчна степен показанията на свидетелите Д. и С., като правилно същите не са били кредитирани, тъй като изложените от тях данни са узнати от ответника. Отделно поддържа, че показанията на свидетеля С. се опровергават и от представената по делото кореспонденция, проведена между него и ищеца. Излага доводи, че са опровергани и твърденията, че свидетелят Л. не е живял в имота, тъй като самият ответник съобщава за това в обяснения, депозирани по прокурорска преписка № 1190/2021 г. по описа на РП – гр. Сливница. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, с присъждане на разноски.

Решението в частта за отхвърлянето на иска е влязло в сила, като необжалвано.

По делото е депозирана частна жалба от ответника П. А. А. срещу определение от 15.06.2022 г. по гр.д. № 52473/2021 г. на СРС, 140 с-в, с което е оставена без уважение молба на ответника за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че към датата на паричния превод не е знаел за подадената срещу него искова молба, поради което не може да се приеме, че плащането е направено след и във връзка с образуваното дело. Моли съда да отмени определението и да измени първоинстанционното решение в частта за разноските.

2

Ответната страна по частната жалба - Ц. С. Н., оспорва същата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че доколкото плащането е направено след завеждане на исковата молба в съда, ответникът е дал повод за образуване на делото в тази му част.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Производството е образувано по предявен от Ц. С. Н. срещу П. А. А. иск за осъждане на ответника да заплати сумата5 000 лв., предадена от ищеца на ответника за ремонт на недвижим имот, намиращ се в село Гурмазово, ул.

*******, собственост на ответника. В исковата молба са изложени твърдения за разбирателство между страните да придобият процесния недвижим имот при равни дялове. Поддържа се, че страните са уговорили имотът първоначално да бъде придобит изцяло на името на ответника, с оглед подобрата му кредитоспособност, като в по-късен момент на ищеца да бъде прехвърлена ½ идеална част от правото на собственост. Изложени са твърдения от ищеца, че с оглед извършването на ремонт на придобитата къща, ищецът предоставил на ответника в брой сума от общо 5 000 лв.

Посочено е, че ответникът е отказал да спази тази уговорка и е предприел действия по продажба на имота.

От страна на първоинстанционния съд е дадена обща правна квалификация на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че предвид липсата на твърдения съгласието за бъдещото прехвърляне на част от имота да е скрепено под формата на предварителен договор, сключен в изискуемата форма и съдържание, съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, тази уговорка не е годно основание да породи права и задължения за страните, поради което твърденията в исковата молба следва да се квалифицират като недължимо дадено при начална липса на основание. Ето защо предявеният иск за връщане на предадените от ищеца на ответника парични средства следва да бъде квалифициран по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

За уважаване на иска ищецът следва да докаже предаване на процесната сума, а ответникът основание за получаването й.

3

Неоснователни са твърденията на ответника, че уговорката за прехвърляне на половината от имота не е била въведена в предмета на делото.

В исковата молба няколкократно изрично са наведени твърдения в тази насока, като са намерили и място в доклада по делото, който не е бил оспорен от ответната страна.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът е оспорил, че му е била предадена процесната сума от 5 000 лв.

Оспорил е също така твърденията за постигната уговорка между страните имотът да бъде придобит заедно от тях, респ., че в даден момент ответникът следва да прехвърли на ищеца ½ идеална част от правото на собственост.

Поддържа, че ищецът е бил наемател в имота, като наемът му се съизмерявал с половината от вноската по ипотечния кредит.

По делото не се спори, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 142/28.09.2020г., том II, рег. № 2547, дело № 295/28.09.2020г., ответникът П. А. А. e закупил поземлен имот в с. Гурмазово, община Божурище, с площ от 667 кв. м, ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 39.90 кв. м, РЗП от 78.60 кв. м и гараж от 18 кв. м, изграден на първия етаж, на цена от 95 475 лв., която сума продавачите се съгласили да получат чрез банков кредит, отпуснат на купувача с договор за жилищен кредит от 21.09.2020г. от „Банка ДСК“ АД.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд, въз основа на представените по делото писмени доказателства, както и показанията на свидетелите Л. и К., е приел, че между страните е била постигната уговорка за общо закупуване на процесния недвижим имот, като първоначално той бъде придобит изцяло от ответника, който в даден момент да прехвърли ½ идеални части от правото на собственост на ищеца. Кредитирал е показанията на свидетеля Л., че с оглед тази уговорка, ищецът е предал на ответника сумата от 5 500 лв. за извършване на ремонтни дейности в имота. Приел, че предвид липсата на прехвърляне на съответната част от правото на собственост, тези суми са платени без основание, поради което, след като е съобразил постъпилото в хода на процеса плащане, е осъдил ответника да заплати сумата от 3 000 лв.

Настоящият съдебен състав намира решението за правилно и законосъобразно като краен резултат. С оглед изложеното в жалбата, следва да се отбележи следното:

Отношенията между страните във връзка с придобиването на процесния имот се разкриват от показанията на свидетеля Л., който свидетелства, че ищецът и ответникът са постигнали уговорка да закупят заедно имота. Тъй като ищецът е бил безработен към момента, е било взето решение имотът да бъде придобит единствено от ответника. Показанията на свидетеля са преки и непосредствени, той е бил в приятелски отношения както с ищеца, така и с ответника и е бил добре запознат с отношенията между тях. Отделно свидетелят е живял за известен период заедно със страните в къщата, което се потвърждава и от депозираните от ответника обяснения по прокурорска преписка № 1190/2021 г. по описа на РП – гр. Сливница. В тази насока следва 4 да бъдат съобразени и показанията на свидетеля К., живеещ в съседство на процесния имот и незаинтересован от изхода на спора. Същият дава показания, че е водил разговори както с ищеца, така и с ответника, като и двамата са се представяли за общи собственици на имота. Така описаните отношения между страните се установяват и от приетата по делото електронна кореспонденция между тях от 20.10.2020г., в която ответникът е изпратил изображение от електронното приложение на обслужващата го банката, където се виждат две записвания за кредити – жилищен и потребителски, както и дължимите погасителни вноски по тях. С оглед отговора на ищеца, който е предложил сумата от 483 лв., и потвърждението на ответника, заедно с поканата за заплащане на дължими суми за интернет, може да се направи извод за наличието на уговорка ищецът да покрива половината от стойността на вноските по двата кредита. Ответникът не оспорва, че както жилищният, така и потребителският кредит касаят процесния недвижим имот. Наред с това, в по-ранна кореспонденция от 28.09.2020 г., ответникът е уведомил ищеца, че за съответния месец следва да му преведе сума единствено за потребителския кредит в размер на 320 лв. За тези отношения между страните може да се съди и от представеното с искова молба платежно нареждане за сумата от 2 000 лв., където като основание е посочено „възстановяване на вноски по жилищен кредит“. В случай, че извършваните от ищеца плащания са съставлявали наем, както твърди ответникът, не би било налице основание за възстановяване на тези суми, а от друга, ответникът би посочил, че се възстановява наем, а не вноски по кредит.