Решение № 638 от 25.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. София, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно дело № 20231100601036 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.306, ал.3 вр. ал.1, т.1 от НПК, вр. глава ХХІ от НПК.

С определение от 23.01.2023г., постановено по НЧД №15145/22г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, на основание чл.306, ал.1, т.1 НПК вр. чл.25 вр. чл.23 от НК, съдът е извършил групиране на наказания, наложени на осъдения Л. Б. Д. по НОХД №13/2021г. на РС-Поморие, по НОХД №762/2021г. на РС-Бургас, по НОХД №975/2021г. на РС-Свиленград, по НОХД №1272/2021г. на РС-Видин и по НОХД №12910/2021г. на СРС, като е определил общо най-тежко наказание по делата в съвкупността „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, което на основание чл.24 от НК е увеличил с 3 месеца. Определил е общото най-тежко и увеличено наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, като от него е приспаднал изтърпяната част от наказанията по групираните дела, както и времето, в което осъденият е бил задържан по делата в съвкупността.

С атакуваното определение съдът е увеличил определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години по НОХД 1

№1100/2019г. на РС-Велико Търново, по НОХД №17/2021г. на РС-Елин Пелин, по НОХД №40/2021г. на РС-Етрополе и по НОХД №4769/2021г. на СРС с 3 месеца, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, като е приспаднал изтърпяната част от наказанията по делата в съвкупността, приспаднал е и задържането на осъдения по групираните дела.

Срещу определението в законоустановения срок, е подадена жалба от служебния защитник на осъдения Л. Б. Д., адв. А. И., с която се атакува определението в частта, с която определените общи най-тежки наказания по двете групи дела са били увеличени, като се иска увеличението да бъде отменено. Посочва се, че осъденото лице е с добро поведение, разкайва се за извършеното и това увеличение няма да доведе до допълнителен превъзпитателен ефект.

В разпоредително заседание на 22.02.2023г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови доказателства.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище, че жалбата е частично основателна, като посочва, че определението на районния съд е неправилно в частта, с която е увеличено общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, тъй като тази съвкупност от дела не е била ревизирана от районния съд, а последното осъждане на Д. е включено във втората група и само в нея съдът е имал възможност да увеличи по реда на чл.24 от НК, определеното общо най-тежко наказание. По отношение на увеличението, направено в тази втора група, посочва, че същото е правилно, тъй като всяко от деянията в тази група е било извършено в рамките на година, всички те са насочени против собствеността, всяко от деянията е извършено в условията на продължавано престъпление, което сочи на завишена обществена опасност на дееца, поради което и най-високото определено наказание в тази група няма да изпълни целите на чл.36 от НК и няма да подейства поправително върху осъдения. По тези съображения пледира за отмяна на определението в частта, с която е направено увеличение в първата група и потвърждаване на определението в останалата му част.

2

Служебният защитник на осъдения Д. – адв.В., поддържа жалбата, като изтъква, че увеличението в двете групи е прекомерно, осъденият вече се е поправил и това увеличение няма да допринесе за постигането на допълнителен превъзпитателен ефект. Иска определението на районния съд в частта, с която е постановено увеличение и в двете групи, да бъде отменено.

Осъденият Л. Б. Д. се явява лично пред въззивния съд. В дадената му дума за лична защита, заявява, че до момента има три награди, че е на свободен режим и няма наказания, счита, че се е поправил, иска да започне живота си отначало, изказва съжаление за извършеното. Претендира за присъда без увеличение. В правото си на последна дума, отново изразява съжаление за деянията си, мисли, че се е поправил и е доказал това в затвора, посочва, че в затвора работи и се е поправил.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че са налице основания за неговата частична отмяна, като съображенията за това са следните:

Л. Б. Д. е осъждан общо 10 пъти, като по първото осъждане по НОХД №1299/2012г. е настъпила реабилитация по право на основание чл.86, ал.1,т. 2 от НК, поради което това осъждане не е било предмет на производството по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, развило се пред районния съд. Предмет на производството пред първия съдебен състав са били останалите 9 осъждания на Д., които са следните:

1. По НОХД №1100/2019г. на РС-Велико Търново; 2. по НОХД №17/2021г. на РС-Елин Пелин; 3. по НОХД №40/2021г. на РС-Етрополе; 4. по НОХД №4769/2021г. на СРС; 5. по НОХД №13/2021г. на РС-Поморие; 6. по НОХД №762/2021г. на РС-Бургас; 7. по НОХД №975/2021г. на РССвиленград; 8. по НОХД №1272/2021г. на РС-Видин и 9. по НОХД №12910/2021г. на СРС.

С определение от 11.04.2022г., постановено по НЧД №220/20222г. по описа на РС-Видин, влязло в сила на 26.04.2022г., част от осъжданията на Д. са били групирани, като са се оформили две групи дела.

В първата група са били поставени осъжданията по НОХД 3

№1272/2021г. на РС-Видин, по НОХД №13/2021г. на РС-Поморие и по НОХД №762/2021г. на РС-Бургас, като е било определено общо най-тежко наказание по групираните дела „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Във втората съвкупност са били поставени осъжданията по НОХД №1100/2019г. на РС-Велико Търново, по НОХД №17/2021г. на РС-Елин Пелин, по НОХД №40/2021г. на РС-Етрополе и по НОХД №4769/2021г. на СРС, като е било определено общо най-тежко наказание по делата в съвкупността „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Извън така формираните две групи по НЧД №220/2022г. по описа на РС-Видин, са останали осъжданията на Д. по НОХД №975/2021г. по описа на РС-Свиленград и по НОХД №12910/2021г. по описа на СРС.

Правилна е преценката, направена от първия съдебен състав, че не е необходимо да бъде извършено разместване във вече формираната втора по ред група дела, образувана по НЧД №220/2022г. по описа на РС-Видин, защото най-благоприятното за дееца групиране е делата, които са останали извън вече формираните съвкупности, да бъдат поставени в първата група.

Това е така, защото осъждането по НОХД №975/2021г. по описа на РССвиленград може да бъде групирано както с делата в първата група, така и с делата по втората формирана съвкупност, защото деянията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда по всички дела, поставени в двете групи, т.е. те са в условията на реална съвкупност с деянията по всички дела, по които е осъден Д.. Не така стои обаче въпросът с последното осъждане по НОХД №12910/2021г. по описа на СРС. Деянията по това осъждане са били извършени след влизане в сила на определението, с което е било одобрено споразумението по НОХД №1100/2019г. на РС-Велико Търново, респ. деянията, за които е осъден Д. по НОХД №12910/2021г. по описа на СРС, не са в реална съвкупност с деянията, за които е осъден по НОХД №1100/2019г. на РС-Велико Търново. Това изключва възможността последното осъждане да бъде поставено във втората група или налага осъждането по НОХД №1100/2019г. на РС-Велико Търново да бъде извадено от втората съвкупност и да се постави в първата. Такова групиране обаче не е в интерес на осъдения, защото с осъжданията по НОХД №1100/2019г. на РС-Велико Търново и по 4

НОХД №4769/2021г. на СРС, на Д. са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от по 2 години, което означава, че във втората група са поставени най-много на брой най-тежки наказания. При наличието на две наказания „лишаване от свобода“ за срок от по 2 години, които подлежат на групиране по между си и доколкото с останалите, поставени във втората група осъждания са наложени по-леки наказания, това е най-благоприятното групиране за дееца, защото той ще изтърпи само едното от двете, наложени му наказания „лишаване от свобода“ за срок от по 2 години. При групиране на последните осъждания с делата в първата група, най-тежкото наложено наказание „лишаване от свобода“ по тези дела е 1 година и 2 месеца. Ако осъждането по НОХД №1100/2019г. на РС-Велико Търново бъде извадено от втората и поставено в първата група, а последното осъждане по НОХД №12910/2021г. по описа на СРС, бъде групирано с останалите дела, формиращи втората съвкупност, то тогава и по първата и по втората група ще следва да се определи общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, като в този случай едното от по-тежките наказания, което е в условия на съвкупност с другото по-тежко наказание, ще бъде групирано с по-леки наказания. Формирането на такива съвкупности не е найблагоприятното за дееца, защото той ще следва да търпи две отделни наказания „лишаване от свобода“ за срок от по 2 години, вместо едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, какъвто ще бъде крайния резултат, ако втората съвкупност се запази във вида, в който вече е била определена. Ето защо, най-благоприятно е групирането, направено от контролирания съдебен състав, при което последните две осъждания са били поставени в първата група, в която като общо най-тежко наказание по осъжданията по НОХД №1272/2021г. на РС-Видин, по НОХД №13/2021г. на РС-Поморие, по НОХД №762/2021г. на РС-Бургас, по НОХД №975/2021г. по описа на РС-Свиленград и по НОХД №12910/2021г. по описа на СРС, е било определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца.

Правилна и законосъобразна е преценката на решаващия съд за приложението на чл.24 от НК по отношение на така определеното общо найтежко наказание „лишаване от свобода“, което е било увеличено с 3 месеца.

Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че така определеното 5 общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца не е трябвало да бъде увеличено, защото осъденият вече се бил поправил и това увеличение не би довело до неговото поправяне. Видно от справката за съдимост на осъдения Д., той е осъждан общо 10 пъти, като наложените му поотделно наказания, голяма част от които са били „лишаване от свобода“, не са довели до постигане на поправителен и възпиращ ефект.

Поставените в първата група дела са за престъпления от един и същи вид – „измама“ и всички те са насочени срещу имуществото на различни лица с цел извличане на имотна облага. Още повече, че към вече формираната съвкупност от три осъждания се добавят още две нови. Това говори, че осъденият Д. е лице с трайно утвърдени престъпни навици, което набавя доходите си по неправомерен начин. Факта, че наложените му до този момент наказания, не са постигнали целите, предвидени в чл.36 от НК, сочи, че определеното само едно общо наказание по делата в първата група в размер на най-тежкото от тях, е недостатъчно да бъде постигната личната превенция като цел на наказанието по НК, поради което обосновано и законосъобразно определеното общо най-тежко наказание е било увеличено. Така направеното увеличение с три месеца не надвишава сбора от отделните наказания по групираните дела, нито максималния размер, предвиден за наказанието „лишаване от свобода“. Законосъобразно е било постановено това общо найтежко и увеличено наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, доколкото са налице основанията на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС – не са изтекли 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“ /наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, определено като общо най-тежко наказание по ЧНД №220/2022г. на РС-Видин, е изтърпяно на 29.09.2022г./. Правилно са били приспаднати на основание чл.25, ал.2 от НК и чл.59, ал.1 от НК, изтърпените до момента наказания „лишаване от свобода“ от делата в съвкупността, както и задържанията по тези дела.