Определение № 252 от 21.11.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Бургас, 20.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яница С. Събева Ченалова като разгледа докладваното от Г. Т. Канакиева Въззивно частно наказателно дело № 20232000600240 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Постъпил е частен протест от прокуроро при ОП – Бургас против определение №1080/11.10.2023г. постановено по НОХД№940/23г., с което делото е върнато на ОП - Бургас за отстраняване на съществено отстранимо процесуално нарушение допуснато при изготвяне на обвинителния акт, което е довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия и неговия защитник, изразяващо се в непълнота на обвинителния акт по отношение на фактите, обуславящи съставомерността на деянието. В протеста се твърди, че атакуваното определение на съда е неправилно, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт последователно и безротиворечиво са наведени фактически данни относно съставомерните обективни и субективни признаци на вмененото на обв. Р. данъчно престъпление. Навежда довод, че обвинителният акт не съдържа противоречия или неясноти по отношение представянето на всчки значими за конкртните престъпни деяния факти, поради което не са били нарушени процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник. Оспорва становището на решаващия съд, че не са били описани активите на дружеството, като предмет на обвинението, тъй като тяхното изчисляване е експертен въпрос и по съществото на делото. По отношение на датата на дерегистрация на „Р-2007“ ООД , твърди, че става дума за техническа грешка при изписването на първата дата, като реалната дата е 26.05.2009г. Оспорва твърдението, че неизписването на „субективния 1 елемент“ е съществено нарушение при изготвяне на ОА, тъй като са описани целенасочените действия на обв. Р., осъществяващи елементите на различните форми на изпълнително деяние и постигащи съзнателно престъпния резлтат - укриване на истината за дейността и свързаните с нея данъчни задължения. Претендира отмяна на атакуваното определение на съда, като неправилно и незаконосъобразно, и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от решаващия съд.

Представителят на Бургаска апелативна прокуратура дава становище, че протестът на Бургаска окръжна прокуратура е основателен. Сочи, че ОА съдържа всички необходими реквизити посочени в чл.246 от НПК. По отношение на активите на дружеството към момента на дерегистрация твърди, че същите са посочени в РА, с който подсъдимият е бил изрично запознат, така и в заключението на изготвената тройна съдебно – счетоводна експертиза, с която също е запознат при предявяване на разследването. По отношение разминаванията в датата на дерегистрацията на дружеството твърди, че се касае за фактическа грешка, която следва да се отстрани по реда на чл.248А ал.1 от НПК, още повече, че тя не касае периода на извършване на престъплението. Навежда довод, че непосочването в обв. акт на конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи довода на прокурора, че престъплението е осъществено от обвиняемия при пряк умисъл, не е съществено процесуално нарушение довело до ограничаване правата на подсъдимия в контекста на т.4.2 на ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС и ТР№6/19.02.2018г. н ВКС. Твърди, че в обстоятелствената част на ОА ясно и точно са изразени действията на подсъдимия, с които съзнателно е извършил престъплението. Навежда довод, че не е поставено изискване към прокурора да анализира доказателствата или да излага подробна аргументация за приетата от него правна квалификация на деянието. Моли съда да отмени атакуваното определение на БОС.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с посочените в протеста основания, становището на АП- Бургас и материалите по делото, намира протеста за НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Неоснователни са доводите в протеста за наличие незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. на

Безспорно е установено по делото, че решаващият съд в хода на 2 разпоредителното заседание разглеждайки въпросите по чл.248 от НПК е приел, че в хода на досъдебното производство и в частност при изготвянето на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили процесуалните права на подсъдимия и в частност са довели до невъзможност той да разбере ясно и точно, в какво се състои обвинението срещу него.

Съдът е приел, че са налице неясноти, непълноти и противоречия в обвинителния акт, които затрудняват подсъдимия да разбере точно ясно обвиненито, което му е повдигнато, по отношение на фактологията, излагането на фактическите обстоятелства, въз основа на които е направен извод в обвинителния акт, че подсъдимият е извършил деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност.

След като се запозна с подадения частен протест, атакуваното с него определение, становището на въззивния прокурор, доказателствата по делото и като съобрази закона, апелативният съд намери следното:

В Бургаски окръжен съд е внесен обвинителен акт срещу Д. Р. Р. с ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал.1, т.2, пр.1 и пр.2, т.4, т.5, т.6, пр.1 и т.7, във вр. с чл.26, ал.1 от НК,за това,че в периода 01.09.2007 г.- 12.06.2009 г. в гр.Варна,в условията на продължавано престъпление, със 17 отделни деяния, като управител, впоследствие и като фактически представляващ „Р- 2007“ООД-Варна с ЕИК по Булстат 147134911, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - данък „добавена стойност“ в общ размер на 2 399 738,64 /два милиона триста деветдесет и девет хиляди седемстотин тридесет и осем лева и 64 стотинки/ лева, като: потвърдил неистина и затаил истина в подадените справки - декларации и в дневниците за покупки и продажби на дружеството; не съхранил в законоустановените срокове счетоводни документи и счетоводни регистри-транспортни и други документи за извършени вътреобщностни придобивания и вътреобщностни доставки, счетоводна политика на дружеството съгласно Счетоводен стандарт 1 и чл.4, ал.1, т.6 от Закона за счетоводството, първични счетоводни документи за извършените стопански операции; осъществявал счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство- Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти-в нарушение на принципа за 3 документална обоснованост; съставил документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите и приспаднал неследващ се данъчен кредит като резултат от несъществуващисделкипокупки и продажби в подадени месечни справки-декларации в ТД на НАПВарна по ЗДДС, за данъчни периоди м.09.2007 г. - м.05.2009 год., изискуеми по силата на чл. 125, ал.1 от ЗДДС съгласно описани 17 деяния.

Въззивната инстанция споделя становището на решаващия съд и констатацията, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, при описване на фактическите обстоятелства досежно инкриминираните деяния, на практика са налице непълноти и неясноти.

На основание чл.246, ал.2 от НПК, в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да са посочени инкриминираното престъпление, времето, мястото и начинът на извършване, размерът на вредите, доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Както е недопустимо съдът в мотивите към присъдата да замести фактическите си изводи с препращане към съдържанието на обвинителния акт, други съдебни актове или документи, така прокурорът не може да изпълни изискванията на закона с такова препращане. Стойността и видът на извършените сделки, размерът на данъчната основа, действителният, декларираният и избегнатият данък са елементи от обективната страна на данъчното престъпление и като такива са предмет на доказване по чл.102 НПК. Право на подсъдимия е да намери в обстоятелствената част на обвинителния акт фактите, на които стъпват посочените числа, а тези факти са конкретните сделки с твърдените от прокурора параметри. Посочването само на числени стойности без фактите, от които са изведени, нарушава както пълноценното упражняване на правото на защита, така и изискванията на чл.246 от НПК. Препращането към съдържанието на РА и експертиза, не изпълва тези изисквания. Експертизата е едно от средствата за доказване на приетите от прокурора обстоятелства, а не самите фактически обстоятелства, които следва да са описани в обстоятелствената част на акта.

Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд, че са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия и неговия защитник, 4 изразяващи се в невъзможност да научат ясно, конкретно и точно, в какво са обвинени, за да могат да организират адекватно и пълноценно защитата си.

Правилна е преценката на съда, че обвинителният акт не отговаря на изискванията, възведени в ТР 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, тъй като в изложените обстоятелства и в диспозитива са налице противоречия, непълноти и несъответствия, които обосновават извод за липса на яснота и конкретика досежно време, място, конкретно участие на подсъдимия в съответното деяние и в механизма на неговото извършване. Обосновано съдът е посочил, че по пункт 17 от обвинението във връзка с извършена дерегистрация на дружеството, съгласно чл.111, ал.3 ЗДДС липсват изложени факти и обстоятелства, които да дадат възможност на подсъдимия да организира своята защита пълноценно, а именно - не са описани конкретно наличните активи на дружеството като предмет на обвинението към момента на дерегистрацията, с оглед преценка подлежат ли на облагане с ДДС или не, ползван ли е данъчен кредит, облагаема ли е съответната доставка, като липсва конкретика, за кой точно актив /имущество на дружеството/ какъв размер ДДС се дължи, за да разбере подсъдимият, как е формирана тази обща стойност от дължимо ДДС в размер на 648 600 лв. В тази връзка неоснователно е твърдението в протеста на прокурора, че данните в тази насока могат да се установят от две конкретни доказателства - Ревизионния акт и заключението на тройната съдебно счетоводна експертиза, което е в подкрепа на РА. Настоящата инстанция изразява несъгласие с това твърдение тъй като не могат да с е изпълнят изискванията на закона с такова препращане.

Правилно съдът е посочил, че е налице няснота и по отношение на датата на дерегистрация – на стр.14 от ОА е посочена 22.05.2009г., в диспозитива е посочено, е дерегистрацията е от дата 26.05.2009г., което е от съществено значение с оглед определяне на данъчния период и размера на дължимия ДДС.

По пункт 13 от обвинението също е налице неяснота и противоречие, като не става ясно, как в СД по ЗДДС от 12.11.2008г., подадена за данъчен период месец октомври 2008г. подсъдимият е декларирал резултат за ДДС за данъчен период м.юли 2008г.

Правилно съдът е посочил, че конкретизиране и посочване на 5 стойността и видът на извършените сделки, размерът на данъчната основа, действителният данък, декларираният данък и избегнатият данък са елементи от обективната страна на данъчното престъпление и като такива са предмет на доказване по чл.102 от НПК, а поради липса на изложени факти в тази насока се ограничава съществено правото на защита на подсъдимия, което е съществено процесуално нарушение.

Обосновано съдът е посочил, че липсват изложени факти и обстоятелства относно вината – субективният елемент е отразен с едно единствено изречение в обвинителния акт - стр.25, първи абзац „От субективна страна деянията на обвиняемия са извършени умишлено с пряк умисъл и чрез действия“. Правилна е констатацията, че с това изречение се изчерпват изложените факти в обвинителния акт, състоящ се от 35 страници, касаещи субективната съставомерност на деянията - 17 на брой, осъществени с различни действия, съгласно описаните обективни съставомерни признаци.

Липсват изложени конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват доводът на прокуратурата, че престъплението е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Правилно съдът е посочил, че преценката относно съставомерността на едно деяние включва освен обективни съставомерни признаци така и субективните такива, по които факти подсъдимият има право да се защитава. В този смисъл съдът обосновано е приел, че подсъдимият е с ограничено право на защита поради липса на изложени факти в тази насока.