Разпореждане № 6720 от 22.10.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6720 гр. Благоевград, 22.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Частно гражданско дело № 20261210102896 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, чрез юрисконсулт срещу длъжника В. В. З., ЕГН **********, с адрес гр. за заплащане на начислени неустойки по предоставени услуги със системен партиден номер, като част от рамков договор № 501733580, сключен на 18.10.2018 година между В. В. З. и „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, и начислената мораторна лихва върху тях, за посочените в заявлението суми. Претендират се и сторените по делото разноски.

Заявителят е представил към заявлението копие от цитираните в него договори, приложения, общи условия.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за неоснователно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята 1 професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори за мобилни услуги е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

По отношение на претендираните суми, представляващи начислени неустойки, във връзка с прекратяването на рамковия договор по вина на абоната по партида със системен номер, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите за отговорност на приложенията към рамковия договор, като договорът е прекратен по вина на абоната, както и претендираната мораторна лихва върху тези суми, съдът намира, че същите са вероятно неравноправни.

В приложения към заявлението договор, с приложенията към него, са включени клаузи за отговорността на страните при неизпълнение и дължими неустойки, сред които и следната: ако при прекратяване на договора за услуга, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договорите и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договорите не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСTK на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Относно неустойката за невърнато оборудване съдът намира, че уговорката е неясна, защото липсва каквато и да било конкретизация относно размера на задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване, поради което е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП, и договорната клауза не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора - чл. 143, ал. 2, т. 18 ЗЗП, а и клаузата не дължи сметка за обема на неизпълнението, поради което неустойката винаги е равна на цената на ново устройство, поради което е налице обоснована вероятност да се задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение - посочената хипотеза на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. При договорена по този начин неустойка потребителят не бил в състояние да направи 2 информиран избор, тъй като не бил наясно отнапред колко би дължал при евентуално разваляне на договора. В договора не е посочено при уговаряне на задължението, как е определена стойността на оборудването, като действително липсва каквато и да е конкретизация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора и към кой момент. Освен това, тази претенция не е пряко свързана с присъщите функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото при невръщане на предоставено устройство мобилният оператор би могъл да иска връщането му, респ. да претендира дължимата сума за устройството до края на срока на договора за продажба на изплащане, но не и да претендира стойността му под формата на неустойка. Отделно от това, липсват твърдения - какво е предоставеното оборудване и кога е предоставено, на каква стойност е същото.

Съдът намира, че са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Предвид изложеното по-горе, и като взе предвид, че се претендира единствено начислена неустойка и мораторна лихва върху главницата за неустойка, заявлението следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

С оглед отхвърляне на заявлението в цялост, на заявителя не следва да бъдат присъдени разноски.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, чрез юрисконсулт срещу длъжника В. В. З., ЕГН **********, с адрес гр. за заплащане на следните суми:

- 200.09 евро /двеста евро и девет евроцента/, представляваща начислена неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане,като договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната, са издадени следните счетоводни документи: 904580010/18.01.2026г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 46.70EUR, с падеж 04.03.2026г.; 904580016/18.01.2026г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 51.13EUR, с падеж 04.03.2026г.; 904580011/18.01.2026г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 51.13EUR, с падеж 04.03.2026г.; 904580012/18.01.2026г., представляваща 3 неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 51.13EUR, с падеж 04.03.2026г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.10.2026г. до окончателното изплащане;

- 12.45 евро /дванадесет евро и четиридесет и пет евроцента/, начислена мораторна лихва върху сумата от 200.09 евро, претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор, начислена за периода от 05.03.2026 г. до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 19.10.2026 г., както и сторените по делото разноски.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК указва на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си, за което заявлението е отхвърлено, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя по реда на чл.50, ал.5 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4