Определение № 777 от 02.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 777 гр. Велико Търново, 28.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500595 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена от В. К. В. и В. Ч. В. въззивна частна жалба срещу Определение № 1072/ 12.07.2024 г. по гр. д. № 930/ 2021 г. по описа на ОС – Плевен в частта, с която съдът е оставил без уважение молбите им за освобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса за въззивното производство за сумите по 1 000 лв. Жалбоподателите считат, че съдът не е оценил правилно имущественото им състояние, което не им позволява да заплатят дори този намален размер на дължимата за производството пред ВТАС държавна такса. Молят определението в тази му част да бъде отменено, а ако жалбата им бъде оставена без уважение – да се продължи срока за внасяне на таксата.

Съдът намира следното: С постановеното по гр. д. № 930/ 2021 г. по описа на ОС – Плевен решение от В. К. В. и В. Ч. В. – ответници по предявен от КОНПИ иск – е отнето притежаваното от тях налично имущество, както и са осъдени да заплатят значителна парична сума – пазарната стойност на отчуждено от тях имущество. Те са подали въззивна жалба срещу решението и са поискали да бъдат освободени от внасянето на дължимите от всеки от тях за въззивното производство държавна такси.

Съдът е уважил искането им частично за дължимите такси над по 1 000 лв. всеки.

Преценката му е обоснована от една страна с липсата на достатъчно средства предвид получавания от всеки от жалбоподателите доход в размер на минималната работна заплата и задълженията им за издръжка на две деца, а от друга страна, с възможността на жалбоподателите да реализират доходи от отдаване под наем на притежаваните от тях недвижими имоти независимо от наложената върху същите възбрана.

1

Настоящата инстанция не споделя формирания от първоинстанционния съд извод, че жалбоподателите разполагат със средства, за да заплатят държавна такса в размер на по 1 000 лв. всеки един от тях. С оглед предмета на производството имущественото състояние на жалбоподателите е подробно анализирано и е установено, че В. не притежава никакво недвижимо имущество и МПС, а В. притежава лек автомобил и два УПИ в с. Долни Луковит, единият от които незастроен, които имоти и МПС са възбрани в настоящото производство и по отношение на тях е постановено отнемане. И двамата жалбоподатели нямат влогове в банки и не получават доходи извън трудовото си правоотношение, като видно от декларираните от тях данни, те издържат себе си и двете си деца с минимални доходи – минималната за страна работна заплата. При съобразяване на икономическата конюнктура в страната и задължението на жалбоподателите да осигуряват издръжка на двете си ненавършили пълнолетие деца, ВТАС счита, че имущественото им състояние не им позволява да заплатят държавна такса, възлизаща на работната им заплата за един месец. Притежаваните от жалбоподателя В. имоти не могат да бъдат отчуждени от него предвид наложената върху тях възбрана, а същите, с оглед местонахождението им, а по отношение на незастроения и с оглед на това обстоятелство, не могат да бъдат преценени като атрактивни за отдаването им под наем. За да се откаже освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса, съдът следва да констатира наличието на значително имущество и на съществуваща реална възможност за реализиране на доходи от същото, каквито в случая не се установяват. ВТАС намира, че жалбоподателите следва да бъдат освободени от заплащането на държавна такса над 300 лв. всеки, при което определението на ОС – Плевен следва да бъде отменено частично – в частта, с която съдът е оставил без уважение искането им за освобождаване от държавна такса за сумите над 300 лв. до 1 000 лв. и те следва да бъдат освободени от задължението за внасяне на държавна такса над 300 лв. всеки. В останалата част определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1072/ 12.07.2024 г. по гр. д. № 930/ 2021 г. по описа на ОС – Плевен в частта, с която са оставени без уважение молбите на В. К. В. и В. Ч.

В. за освобождаване от заплащането на държавна такса, дължима от всеки от тях за въззивното производството по обжалване на постановеното решение по гр. д. № 930/ 2021 г. по описа на ОС – Плевен, за сумата над 300 лв. до 1 000 лв. за всеки, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83 ал.2 ГПК В. К. В. и В. Ч. В. от задължението за заплащане на държавна такса, дължима от всеки от тях за въззивното 2 производството по обжалване на постановеното решение по гр. д. № 930/ 2021 г. по описа на ОС – Плевен за сумата над 300 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му обжалвана част.

ВРЪЩА делото на ОС – Плевен за администриране на въззивната жалба на В.

К. В. и В. Ч. В..

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от него на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3