Решение № 199 от 26.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ **9 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка И.

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000502496 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ищците в първоинстанционното производство Е. И. Ц., М. Р. Ц. и И. Р.

Ц. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 22.06.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 05.07.2023 г.) обжалват в цялост Решение № 3077/12.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 7552/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-29 състав, с което съдът е отхвърлил предявените от Е. И. Ц., М. Р. Ц. и И. Р. Ц. против „Юробанк България“ АД искове с правно основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143 от ЗЗП за прогласяване за нищожни като неравноправни клаузите на:

- чл. 5, ал. 2 от договора за кредит срещу ипотека № *****/2006 от 15.08.2006 г., в частта, „но не по-малко от 2.5 % (две цяло и пет десети процента);

- чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 12 от анекс № 1170/АMR/09 от 26.09.2009 г. към горепосочения договор за кредит № *****/2006 и

- чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 12 от анекс № 3/2013 от 22.02.2013 г. към 1 горепосочения договор за кредит № *****/2006, както и е ОТХВЪРЛИЛ предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за солидарно заплащане за сумата от 30 133,02 евро, представляваща платена без основание сума за възнаградителна лихва по договор за кредит срещу ипотека № *****/2006 от 15.08.2006 г. за периода 25.09.2014 г. – 08.05.2019 г.; за сумата 703,18 евро, представляваща платена без основание такса за управление по горепосочения договор за кредит № *****/2006 за периода 25.09.2014 г. – 08.05.2019 г., и за сумата от 35 028,69 евро, представляваща надплатена без основание главница при извършено на 08.05.2019 г. предсрочно погасяване на кредита по горепосочения договор за кредит № *****/2006.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат В.

В. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към въззивната жалба. Въззивниците-ищци са внесли дължимата държавна такса с вносен документ от 03.08.2023 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Въззивниците поддържат, че решението е нарушение на материалния закон и необоснованост. неправилно поради

Поддържа се, че в абсолютно протИ.речие на материалния закон, практиката на ВКС и тази на ЕС, първоинстанционният съд приема, че при сключване на процесния договор за банков кредит, ищците действат в качеството си на търговци.

Поддържа се неправилност и немотивираност на извода на първоинстанционния съд, че банката е начислявала коректно лихвен процент по процесния кредит, съобразно постигнатите между страните уговорки, както и че установените извършени капитализации от страна на банката са осъществени при съблюдаване на законовите правила.

Поддържа се неправилност на изводите на съда за неоснователност на осъдителните искове, тъй като по делото се доказало, че въззивниците са заплатили на банката-ответник парични суми, които не дължат поради неспазването от страна на банката на методиката за изчисляване на лихвата по кредита, разписа ясно и точно в процесния договор, респ. поради едностранното и неоснователно увеличаване на БЛП на банката и поради извършените от банката капитализации на просрочени задължения към главницата по кредита. Твърди се, че основание липсва още при самото 2 престиране на сумите. Във въззивната жалба и във връзка с въведените възражения са развити подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението.

На 27.07.2023 г. въззивниците и чрез своя процесуален представител депозират допълнение към въззивната жалба.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата по тази жалба страна-ответникът „Юробанк България“ АД чрез процесуалния й представител юрисконсулт Х. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към отговора на въззивната жалба.

Оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробни съображения по същество на спора, изложени и в отговора. Оспорва подаденото допълнение като недопустимо с твърдението, че то по същество представлява втора въззивна жалба и съдържа допълнителни доводи, аргументи и твърдения за неправилност на първоинстанционното решение, каквито не са били направени в първата въззивна жалба срещу решението.

Поддържа се, че втората въззивна жалба е подадена след изтичане на двуседмичния срок, поради което моли съда да върне документът озаглавен допълнение към въззивна жалба.

Въззивният съд намира, че допълнението към въззивната жалба по същество не представлява нова такава. Със същото въззивниците са доразвили, доуточнили и конкретизирали въведените с първоначалната въззивна жалба възражения, че имат качеството на потребители, т.е. че при сключване на процесния договор за кредит не са действали като търговци, както и че тяхната активна солидарност произтича от договора за кредит, сключен с банката. В този смисъл допълнението не представлява нова въззивна жалба, а изложеното в него всъщност е становище по съществото на спора във връзка с въведените още с първоначалната въззивна жалба възражения срещу правилността на първоинстанционното решение.

В открито съдебно заседание въззивниците-ищци чрез своя процесуален представител поддържат въззивната си жалба. Претендират разноски, за което представят списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание въззиваемият-ответник, чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба на ищците и моли съда 3 да я остави без уважение. Претендира направените разноски, представят списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Първоначално Софийски районен съд, а след изпращане на делото по компетентност на родово подсъдния Софийски градски съд, след допускане на изменение-увеличение на исковите претенции на основание чл.214 от ГПК, е бил сезиран с предявени от Е. И. Ц., М. Р. Ц. и И. Р. Ц. срещу „Банка Пиреос България“ АД, заместена на основание чл.227 от ГПК от правоприемника си „Юробанк България“ АД установителни искове с правно основание чл.146, ал.1 във връзка с чл.143 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 5, ал. 2 от договора за кредит срещу ипотека № *****/2006 от 15.08.2006 г., в частта, „но не по-малко от 2.5 % (две цяло и пет десети процента); чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 12 от анекс № 1170/АMR/09 от 26.09.2009 г. към горепосочения договор за кредит № *****/2006 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 12 от анекс № 3/2013 от 22.02.2013 г. към горепосочения договор за кредит № *****/2006, поради тяхната неравноправност, обективно кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 30 133,02 евро, представляваща платена без основание сума за възнаградителна лихва по договор за кредит срещу ипотека № *****/2006 от 15.08.2006 г. за периода 25.09.2014 г. – 08.05.2019 г.; за сумата 703,18 евро, представляваща платена без основание такса за управление по горепосочения договор за кредит № *****/2006 за периода 25.09.2014 г. – 08.05.2019 г., и за сумата от 35 028,69 евро, представляваща надплатена без основание главница при извършено на 08.05.2019 г. предсрочно погасяване на кредита по горепосочения договор за кредит № *****/2006., които суми са начислени въз основа на тези клаузи, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на предявяване на исковете-25.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

4

На 15.08.2006 г. между ответната банка в качеството на кредитор, и Е.

И. Ц., и Р. Д. Ц. в качеството им на кредитополучатели, е сключен договор за кредит срещу ипотека № 1812/R/2006 г., по силата на който Банката отпуска целеви кредит в размер на 300 000 евро, от която сума: 96 000 евро за рефинансиране на жилищни кредити № 017-201348/30.05.2006 г. и № 017И00016/30.08.2005 от „Прокредит Банк /България/“ АД и 204 000 евро за строителство и довършителни работи на недвижим имот-триетажна къща, находяща се в гр.***, кв.***, УПИ ХХ-1002 от кв.92, местност ***.

Главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, както следва: за първите шест месеца-нула процента, за остатъка от периода-6.4%, която се начислява месечно, като тази лихва е в размер на сбора от тримесечния Юрибор, но не по-малко от 2.5% плюс надбавка от 3.9%. Главницата и лихвата по кредита се издължават на месечни анюитетни вноски, съгласно Погасителен план, Приложение № 1 към договора. Срокът за ползване и изплащане на кредита е 264 месеца от датата на отпускане на кредита с включен 12 месеца гратисен период, като крайният срок за изплащане на всички задължения по кредита е не по-късно от 30.10.2028 г. Уговорено е още, че при отпускане на кредита, кредитополучателите заплащат еднократно административна такса от 1.25% върху отпуснатия кредит за разходи по обслужването му, а всяка следваща година административна такса от 0.5% върху непогасената главница от кредита, за разходи по обслужването му. Ако кредитополучателите погасяват предсрочно кредита е уговорена допълнителна такса, която е в размер на 2% върху предсрочно погасената сума, в случай че това става със собствени средства, а ако погасяването е със средства от друга банка-за първите пет години такса в размер на 5% и за остатъка от периода 4% върху предсрочно погасената сума. Кредитът е обезпечен с ипотека върху собствени на кредитополучателите недвижими имоти и реален залог върху настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договор за наем от 15.05.2009 г. между двамата кредитополучатели и Правителството на Република Южна Африка чрез посолството си в София.

На 26.09.2009 г. между банката и двамата кредитополучатели е сключен Анекс № 1170/AMR/09 към договора за кредит, като страните са изменили размера на отпуснатия кредит от 300 000 евро на 295 849,86 евро. Уговорено е също така, че за ползвания кредит се дължи годишен лихвен процент в размер на 7.56% за оставащите 220 месеца, формиран от Базов лихвен процент на 5 банката за кредити в евро плюс надбавка от 1.9%, като към момента на подписване на анекса, стойността на БЛП е 5.75%. За първите шест месеца след подписване на анекса, кредитополучателите заплащат намален лихвен процент в размер на 4.95%. Уговорен е 6-месечен гратисен период, през който не се погасява главница, а се дължат само лихви, такси, комисионни.

Променен е крайния срок за издължаване на кредита-м.май 2028 г.

На 09.07.2011 г. кредитополучателят Р. Д. Ц. почива, поради което на 22.02.2013 г. е сключен Анекс №3/2013 г. към договора за кредит между банката от едната страна и от друга страна кредитополучателят Е. И. Ц. и наследниците на починалия кредитополучател-неговите синове М. Р. Ц. и И.

Р. Ц.-в качеството им на съкредитополучатели. С анекса е извършено и частично предсрочно погасяване на главницата, считано от 09.07.2011 г. със сумата от 97597,19 евро, представляваща застрахователно обезщетение, платено във връзка със смъртта на кредитополучателя Р. Д. Ц. по силата на групова застрахователна полица „ЖИ.т“ на кредитополучатели на „Банка Пиреос България“ АД, сключена със застраховател „Интерамерикан България ЖИ.тозастраховане“ АД. Щетата е заведена на 14.07.2011 г., но плащането е постъпило на 09.01.2013 г. Срокът е променен на 360 месеца, няма промяна в размера на приложимия по кредита годишен лихвен процент.

На 13.02.2018 г. между страните е подписан Анекс № 5 към договора за кредит от 2006 г., с който е уговорен годишен лихвен процент, който се формира на базата на референтен лихвен процент плюс надбавка от 4,209%.