Решение № 957 от 01.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. Русе, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20264520101062 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от Н. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес за връчване на призовки и съобщения по чл. 51 ГПК: гр. *******, чрез пълномощник „Еднолично адвокатско дружество В. В.“, представлявано от адв. В. М.

В., против „Русенска строителна компания“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, представлявано заедно от П. И. Д. и М. Н. М., обективно съединени искове с правно основание чл. 242, вр. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е работил при ответното дружество по трудов договор № *******, изменян с допълнителни споразумения, на длъжност „*******“. Трудовото правоотношение било прекратено на ******* г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение от работодателя. Поддържа, че ответникът не му е изплатил дължимите трудови възнаграждения за месец ноември 2024 г. и месец декември 2024 г., поради което претендира заплащането им, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание, както и в съдебното заседание, проведено на 16.06.2026 г., и не е направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

С определението по чл. 140 ГПК и в проведеното съдебно заседание съдът е указал на страните последиците от неизпълнение на задълженията им и от неявяването 1 им в съдебно заседание, неприсъствено решение. включително възможността за постановяване на

В съдебното заседание на 16.06.2026 г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника на основание чл. 238 ГПК.

В същото съдебно заседание съдът е приел заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза. От заключението се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец ноември 2024 г. възлиза на 1656,83 евро, а чистата сума за получаване възлиза на 1285,67 евро. За месец декември 2024 г. брутното трудово възнаграждение възлиза на 1656,83 евро, като след приспадане на задължителните осигурителни вноски и данъка по ЗДДФЛ и след прибавяне на възстановения данък по чл. 22в ЗДДФЛ, чистата сума за получаване възлиза на 1899,21 евро. По данни от счетоводството на ответното дружество чистите суми на възнагражденията на ищеца за месеците ноември и декември 2024 г. не са изплатени към датата на изготвяне на експертизата.

На основание чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск за неплатено нетно трудово възнаграждение за месец декември 2024 г. от 1643,57 евро на 1829,21 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в срок, не се е явил в първото по делото съдебно заседание, не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, а на страните са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед твърденията в исковата молба, представените писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, предявените искове се явяват вероятно основателни.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за настоящото производство. Същият е претендирал присъждане на разноски за настоящата инстанция и с оглед изхода на спора и на основание чл.38 от ЗА и чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В. В. от РАК, сумата 465.00 евро адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Русе дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 124.60 евро, както и изплатеното от бюджета на съда 2 възнаграждение за вещо лице -119.41 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Русенска строителна компания“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, представлявано заедно от П. И. Д. и М. Н. М., да заплати на Н. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес за връчване на призовки и съобщения по чл. 51 ГПК: гр. *******, сумата от 1285,67 евро, представляваща дължимо и неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 26.02.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Русенска строителна компания“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, представлявано заедно от П. И. Д. и М. Н. М., да заплати на Н. Д. Ш., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *******, сумата от 1829,21 евро, представляваща дължимо и неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец декември 2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 26.02.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Русенска строителна компания“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, да заплати на адвокат В. В. от РАК, с адрес: гр.******* сумата от 465.00 евро- адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Русенска строителна компания“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ******* да заплати по сметка на Районен съд – Русе държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 124.60 евро, както и сумата от 119,41 евро, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.

Решението е неприсъствено и на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3