Решение № 60 от 21.07.2023, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. гр.Велинград, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20235210200132 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН

Образувано е по жалба на „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД, с ЕИК:

205918701, против Наказателно постановление № 13-2300048 от 29.03.2023 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт и се иска неговата отмяна. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна– не била изпратена покана до нарушителя за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, актът не бил съставен в присъствието на представител на нарушителя, а съдържанието му било предварително попълнено и само му бил предявен да се запознае с него, с което било нарушено правото му на защита. Не били обсъдени подадените от дружеството възражения, не били преценени всички доказателства. В наказателното постановление липсвали изложени мотиви.

По същество не били установени по безспорен начин елементите на трудовото правоотношение.

Липсвало издадено постановление за обявяване на правоотношението между жалбоподателя и завареното да полага труд в обекта на контрол лице за трудово, съгласно чл. 405а, ал. 1 КТ, поради което нарушението се явявало 1 несъставомерно.

Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Ш. оспорва жалбата. Счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е връчено на 06.04.2023 г., а жалбата е подадена на 20.04.2023 г./, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.11.2022 г., около 16:00 часа служители на ДИТ Пазарджиксвидетелите ст. инспектор Г. В. М. и гл. инспектор Ф. А. А. извършили проверка за спазване на трудовото и осигурителното законодателство в обект шивашки цех, находящ се в гр. Велинград на ул. „Христо Смирненски“ № 5А.

По това време обектът работел. Проверяващите заварили там лица да шият на шевни машини, сред които и свидетелката А. М. Е.. От работещите разбрали, че обектът се стопанисва от жалбоподателя „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД. На мястото присъствало лице, което се легитимирало като представляващ дружеството /Р. Д./. Същата потвърдила, че „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД стопанисва шивашкия цех.

На работещите били раздадени декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, които да попълнят. Част от тях напуснали обекта, а останалите, около 10 човека, започнали да попълват декларациите.

На проверяващите им направило впечатление, че една от заварените да работят в обекта жени /свидетелката Е./, се консултира често с г-жа Д. при попълване на декларацията. Изискали от нея документ за самоличност, за да сверят дали вписва верни данни в декларацията, какъвто обаче не носела в себе си. Това наложило да бъде потърсено съдействието на служители на РУ Велинград. При извършена проверка по посочените в декларацията данни се установило, че вписаните имена не са на лицето, което я попълва. Тогава А. Е. заявила пред полицейските служители и пред служителите на ДИТ Пазарджик, че вписва в декларацията имената на друга жена, която в момента отсъства поради заболяване и че е дошла да я замества. Казала, че е регистрирана като безработна в Агенция по заетостта и получава обезщетение за безработица. Тогава попълнила нова декларация, в която вписала личните си данни и това че работи за „Софи и Стеф“ ЕООД от 14.11.2022 г. като „шивачка“ с работно време от 08,00 до 17,00 часа и обедна почивка един час, с два почивни дни, за 30,00 лв. дневно възнаграждение, както и че не е подписвала договор.

На дружеството била връчена покана да се яви в ДИТ Пазарджик и да представи трудовите досиета и сключени трудови договори на заварените да 2 работят в обекта лица. Първоначално определената дата била променена с покъсна по искане на дружеството, заради проблем със съхраняваните електронно данни. На следващата дата 22.11.2023 г. за А. Е. бил представен Договор за изпълнение на дейност от 14.11.2022 г. Според него жалбоподателят възлага на Е. да извърши прикачване на ръкав на блуза-876 броя за ушиване на ишлеме към фирма „Бианка Велинград“ ЕООД с ЕИК:

112581048, за което се е задължил да й плати възнаграждение в размер на 200,00 лв., дължими при изработване на съответната операция на модела, както и допълнително възнаграждение при преценка на възложителя.

При извършена справка в информационната система на НАП за регистрирани трудови договори от 14.11.2022 г. се установило, че към тази дата такъв не е регистриран за завареното да работи лице. Констатациите при проверката били обективирани в констативен протокол за извършена проверка № ПР2238506/18.01.2023 г.

Контролните органи счели, че представения Договор за изпълнение на дейност е неотносим към съществуващото правоотношение между страните и на 19.01.2023 г., в присъствието на управителя на „Софи и Стеф Фешън “ ЕООД, бил съставен АУАН 13-2300048, за това че дружеството, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, на 14.11.2022 г. в обект „шивашки цех“, намиращ се в гр. Велинград, ул. „Христо Смирненски“ № 5А, не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила с А. М. Е., ЕГН: ********** като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма. Посочено е, че лицето е заварено на обекта да работи като шивачка и че е в собственоръчно попълнена от декларация е декларирала елементи на трудово правоотношение. Като дата на извършване на нарушението е посочена 14.11.2022 г., когато Е. е заварена да работи в обекта на контрол, а като дата на установяване- 22.11.2022 г. при преглед на фирмената документация в ТД „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, когато за А. Е. не е представен трудов договор. Актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на управителя на дружеството и му е връчен на същата дата. При съставянето му в графа възражения е вписано, че „има възражения относно констатацията на нарушението“.

В срока по 44, ал. 1 ЗАНН са постъпили възражения, че правоотношенията между заварената да работи в обекта на контрол А. А.ова Е. и „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД са възникнали от сключен договор за изработка, предмет на който е постигането на трудов резултат, а не престация на работна сила. Възраженията били счетени за неоснователни и въз основа на АУАН 13-2300048 от 19.01.2023 г., на 29.03.2023 г.. е издадено обжалваното наказателно постановление. Административнонаказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл. 62, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ и е ангажирал отговорността на въззивника на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 КТ. Наложил е имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

3

Фактическата обстановка съдът установи от показанията на свидетелите Г. В. М. и Ф. А. А.. Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и А. относно обстоятелството за извършена на посочената в АУАН и в обжалваното наказателно постановление дата проверка в обекта на контрол, при която А. Е. е заварена да шие заедно с други лица, както и за липсата на сключен между Е. и „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД трудов договор към тази дата. В тази част показанията им са непротиворечиви, еднопосочни и последователни, почиват на личните и непосредствени впечатления за възпроизведените пред съда факти. Не се установи свидетелите да се намират в отношения с дружеството, които да дават основание на съда да счете, че са предубедени или заинтересовани от изхода на делото и че биха го уличили в извършване на процесното нарушение, поради които съдът кредитира показанията им, които счита обективни и правдиви.

Показанията на контролните органи се подкрепят и от показанията на свидетелката А. Е., която не отрича, че е била на посочената дата в обекта, стопанисван от жалбоподателя, където при проверката е заварена да шие на машина. В показанията си пред съда свидетелката заяви, че преди години е работела за дружеството и че е била повикана отново да работи за няколко дни поради увеличения обем на работата, защото е „добър работник“. Посочи също и че не е подписвала трудов договор, защото към този момент е получавала обезщетение за безработица и е била посъветвана да сключи граждански договор.

Показанията на свидетелите се подкрепят от представените и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна:

Съставеният акт за установяване на нарушението и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган, съобразно, чл.

21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0693 от 15.08.2023 г., в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Описанието на фактическата обстановка и правната квалификация на нарушението се посочени в тях по идентичен начин.

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на производството по установяване на нарушението и в това по налагане на санкцията да са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които са самостоятелни основания за цялостната отмяна на наказателното постановление – при съставяне на АУАН, предявяване и връчване на същия и при издаване на наказателното постановление са спазени разпоредбите на ЗАНН.

Спазени са изискванията на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на законния представител на санкционираното юридическо лице и е подписан от 4 свидетели, присъствали при проверката в обекта на контрол, което се установи от показанията на свидетелката Г. М..

Неоснователни са възраженията, че до дружеството не е изпратена покана за съставяне на АУАН, а само призовка за представяне на документи, с което е нарушено правото му на защита.

Установи се от показанията на свидетелката М., че дружеството е уведомено по телефона за датата на която следва да се яви за съставяне на АУАН, който начин е сред предвидените в субсидиарно приложимия в административнонаказателното производство чл. 178, ал. 11 НПК и че на посочената дата се е явил управителя, което се потвърждава и от подписаната от него разписка за връчването му. Макар така извършеното призоваване да не е удостоверено писмено от длъжностното лице, което го е извършило, видно от съдържанието на самия АУАН, той е връчен на надлежно упълномощен негов представител на 19.01.2023 г., който се е запознал със съдържанието му, включително и с възможността да депозира възражение в три дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Такова писмено възражение е депозирано в срок и настоящият съд счита, че „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД е упражнило в пълен обем правото си на защита на административната фаза от процеса. Последното е имало възможност да се запознае с АУАН, след като му е връчен и да се защити адекватно. Да се приеме обратното би означавало да се предаде ненужно формален характер на административнонаказателното производство, което би противоречало на целта и на духа на закона.

Спазени са разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН в хода на установяване на нарушението и на чл. 57 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление. Нарушението е подробно описано – посочени са обективните обстоятелства от неговия състав- датата и място на извършването му, деянието, с което е осъществено чрез описание на установените при проверката факти, посочена е нарушената разпоредба. В акта и в наказателното постановление по идентичен начин е посочено, че с поведението си работодателят, не е уредил като трудови отношенията по предоставяне на работна сила от А. М. Е., като не е сключил с него трудов договор в писмена форма. В АУАН са посочени лицето актосъставител, свидетелите по акта, индивидуализиран е и нарушителя. В случая фактическите и правни основания за ангажиране на админинстративнонаказателната отговорност на субекта са посочени по начин, по който същият да разбере за какво нарушение се счита обвинен и да организира защитата си.