Решение № 816 от 20.08.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. Стара Загора, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20245530104030 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България“ ЕАД ЕАД гр. София против Т. М. А. от ************* – по чл. 422 ал. 1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на дружеството сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1650/2024г. по описа на Старозагорския районен съд /в размер на общо 408,34 лв./, а именно: 86,56 лв. задължение за предходен период 01/12/2021г. - 31/01/2022г. по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 25.08.2021г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; 321,78 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 25.08.2021г., от които: 114,65 лв. - три стандартни месечни такси, и 207,13 лв. - за HUAWEI Р SMART 2021 128GB DUAL GREEN представляващи част от разликата между стандартната цена на устройството и преференциалната цена по сключения договор, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащате на задължението. Претендират се разноските в настоящото и в заповедното производство.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 25.08.2021г., като с договора ответницата е закупила устройство HUAWEI Р SMART 2021 128GB DUAL GREEN на преференциална цена. Ответницата не изпълнила задълженията си по договорите, вследствие на което, те са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД на 28.03.2022г. /за договора за лизинг - чл. 11 ал. 1 от Общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 19б от Общите условия/. Предвид това, към 01.04.2022г. задълженията за предходни периоди на ответницата възлизали на 86,56 лв.

Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги - в размер на общо 321,78 лв. по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 25.08.2021г., от 1 които: 114,65 лв. - три стандартни месечни такси и 207,13 лв. - за HUAWEI Р SMART 2021 128GB DUAL GREEN, представляващи част от разликата между стандартната цена на устройството и преференциалната цена по сключения договор.

Процесните клаузи, в които е заложено правото на кредитора на неустойка, били обективирани в т. 11 от договора за мобилни услуги. Те предвиждали, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Видно от гореизложеното, претендираните от ищеца суми за неустойка се формирали чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни престации на кредитора - по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси, и по договор за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена или е предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Счита, че така формулирани двете неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което са действителни, породили са действие и обвързват страните.

Задълженията за предходен период в общ размер на 86,56 лв. били обединени във Фактура № 7329823479/01.01.2022г. и Фактура № 7331119183/01.2.2022г., като във всяка фактура се сочело подробно как е формирано вземането. Вземането било формирано, както следва: 53,67 лв., дължими за период 01/12/2021г. - 31/12/2021г. по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 25.08.2021 г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; 32,89 лв., дължими за период 01/01/2022 г. - 31/01/2022 г. по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 25.08.2021г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги.

Предвид изложеното ответницата имала задължение в общ размер на 408,34 лева, от които: 86,56 лв. задължение за предходен период 01/12/2021г. - 31/01/2022г. по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 25.08.2021г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; 321,78 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 25.08.2021г., от които: 114,65 лв. представляващи три стандартни месечни такси, и сума в размер на 207,13 лв. за HUAWEI Р SMART 2021 128GB DUAL GREEN -представляващи част от разликата между стандартната цена на устройството и преференциалната цена по сключения договор.

За пълнота на изложението, следвало да се има предвид, че при сключването на 2 договор с Йеттел България ЕАД, всяко лице получавало един или повече клиентски номера, под които Йеттел България ЕАД обединява всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер можело да има един или повече мобилни номера, но всички те получавали услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от Йеттел България ЕАД фактура имало подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът имал непогасени задължения от предходен период, тази сума се включвала в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“. При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения се обединявали в една фактура, като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начислявали и съответните неустойки. В системата на Теленор България ЕАД длъжникът Т. М. А. е с клиентски номер *************.

Всички непогасени и изискуеми задължения на Т. М. А., в размер на 408,34 лева, били обединени във Фактура № 7333703740/01.04.2022г. за клиентски номер *************, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК посочената сума не била заплатена от длъжника.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С постъпило становище моли да се уважат предявените искове, претендира разноски.

В съдебно заседание ответницата признава, че дължи сумите, моли за разсрочено плащане.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Със Заповед № 897/12.04.2024г., издадена по приложеното ч.гр.д. № 1650/2024г. по описа на Старозагорския районен съд, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, в едномесечния срок е предявен настоящият установителен иск, което обуславя неговата допустимост.

Видно от представените по приложеното ч.гр.д. № 1650/24г. на СтРС писмени доказателства, на 25.08.2021г. между „Теленор България" ЕАД /със сегашно наименование Йеттел България/ - гр. София и ответника е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер *************, със срок на договора до 25.08.2023г., с абонаментен план Тотал, със стандартен месечен абонамент 36,99 лв.

Със същия договор е закупено устройство HUAWEI Р SMART 2021 128GB DUAL GREEN на преференциална цена – 189,99 лв., като в договора ответницата е декларирала, че е получила 1 бр. устройство.

Издадени са фактури № 7329823479/01.02.2022г., № 7331119183/01.2.2022г., № **********/25.05.2020г., № **********/15.04.2020г. и крайна фактура №

7333703740/01.04.2022г. – за сумата от 86,56 лв. – баланс от предходен период, и 321,78 лв. – неустойки, поради предсрочно прекратяване на договора, със срок за плащане 16.04.2022г.

Съгласно договора, плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.

3

Не са представени доказателства, от които да се установява, че ответницата е заплатила на ищеца абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, няма и такива твърдения, същата признава задълженията си, поради което следва да се приеме, че дължи на ищеца претендираната сума в размер на 86,56 лв.

Съгласно договора, при предсрочното му прекратяване по вина на потребителя, същият дължи неустойка за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, но не за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки/и или различна стойност на месечните абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща за останалия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Съгласно чл. 19б от Общите условия на ищеца, същият има право едностранно да прекрати индивидуален договор, в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане, т.е. прекратяването на договора изисква волеизявление, което да достигне до потребителя. Такова изявление е представено по делото от ищеца, ведно с удостоверение за връчването му от „Български пощи“ ЕАД, предвид което, съдът приема, ищецът е упражнил правото си да прекрати правоотношението с ответницата.

Следователно, ответницата дължи неустойка в размер на 114,65 лв., представляващи три стандартни месечни такси.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Потребителската закрила е уредена с императивни правни норми и като потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в ЗЗП, за които съдът следи служебно. Налице е категорично установена съдебна практика, която задължава съда да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнася, независимо дали страните са навели такива възражения.

Относно претенцията за установяване съществуване на вземане за неустойка в размер на 207,13 лв., представляваща част от разликата между стандартната цена на устройство устройство HUAWEI Р SMART 2021 128GB DUAL GREEN и преференциалната цена по сключения договор, то, договорът за лизинг е за периодично и продължително изпълнение, поради което развалянето му има действие само за напред. Цената на лизингованата вещ обаче е определена още при сключването на договора и не може да бъде променяна, в т.ч. и при неизпълнение. Уговореното при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги или споразуменията към тях по вина на длъжника, че същият дължи суми за разликата в цената на предоставеното лизингово устройство без абонамент и заплатената от него цена на същото устройство, има характер на неустойка за вредите от развалянето, независимо дали са наименовани така, защото обезпечават изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите до края на уговорения в тях срок на действието им и служат като обезщетение за вредите от неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се доказват /чл. 92 ЗЗД/. Тази неустойка излиза извън специфичните й функции. Мобилният оператор по вече развален договор за лизинг би получил имуществена облага от насрещната страна за времето, през което договорът е 4 бил изпълняван, а при развалянето на договора за лизинг се дължи връщането на вещта, т.е. няма да се дължат никакви лизингови вноски. Това води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост /в този смисъл определение № 216/14.06.2021г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1401/2021г., определение № 260355/16.03.2021г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1139/2021г., определение № 226/16.06.2021г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1403/2021г., определение № 250/22.06.2021г. на Старозагорски окръжен съд по в. ч. гр. д. № 1388/2021г. и много други./. В Решение № 260003/05.01.2021г. по в.т.д. № 1542/2020г., решение № 260206/19.05.2021г. по в.т.д. № 1046/2021г., е прието, че няма задължение за потребителя да възстанови част от ползваната стойност на отстъпките в случаите, в които е предоставено устройство за ползваните услуги, посочено в договора или по предходно подписан план, като потребителят дължи и разликата между цена на устройството /в брой без абонамент/, съгласно ценовата листа и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Тази уговорка е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, където е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Също така, посредством уговорената неустойка ищецът се стреми да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно – цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а „увеличава“ без съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство /в този смисъл Решение № 44/10.02.2023г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 496/2022г. решение № 189/18.07.2022г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 154/2022г./.