Решение № 332 от 10.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Русе, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520200254 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „ОНЕКС ТУР“ ЕООД против Наказателно постановление № Р – 001234 от 04.01.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция на областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 221, ал. 1, т. 2 от Закона за туризма на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 221, ал. 1 от Закона за туризма.

В жалбата се навеждат твърдения касателно незаконосъобразността и неправилността на обжалваното наказателно постановление, доколкото същото е издадено в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Г. Г. от АК-Пловдив, който поддържа изложеното в жалбата от фактическа и правна страна, като го доразвива в хода на пледоарията си. Моли наказателното постановление да се отмени и претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски за процесуално представителство.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от 1 юрисконсулт Д.С., която застъпва становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Представя писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от наказателното постановлението е получено от представител на дружеството-жалбоподател на 10.01.2023 г., а жалбата е подадена на 24.01.2023 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 15.09.2022 г. била извършена проверка в офис на ОНЕКС ТУР“ ЕООД, находящ се в гр. Русе, ул. „Симеон Велики“ № 11 във връзка с постъпили множество потребителски жалби срещу дружеството-жалбоподател, а именно жалба с вх. № Р-031162/12.09.2022 г. от Л. Г.а; жалба с вх. № Р-03-1163/12.09.2022 г. от Н.М.; жалба с вх.

№ Р-03-1164/12.09.2022 г. от К.М.; жалба с вх. № Р-03-1165/12.09.2022 г. от Г.С.; жалба с вх. № Р-03-1166/12.09.2022 г. от Е.Т. и жалба с вх. № Р-03-1175/13.09.2022 г. от Ц.Т..

Жалбите касаели предоставена некачествена туристическа услуга, условия за престой и почивка, обслужване, материална база, санитарнохигиенни условия по време на организираната от „Онекс тур“ ЕООД почивка в Анталия – Турция за периода 03.09.2022 г. – 10.09.2022 г., включваща седем нощувки в хотел Sultan of Side Hotel.

При започване на проверката Б. Д. - служител на дружеството-жалбоподател, била запознат с така депозираните жалби и отправени претенции, като били предоставени и копия от същите, като последната посочила, че тези клиенти са подали жалби и на електронния адрес на дружеството-жалбоподател, откъдето са уведомили и офиса в гр. Русе.

В хода на извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 2726803/15.09.2022 г., с който било указано на дружеството-жалбоподател в срок до 26.09.2022 г. в 10:00 часа да представи следните документи: становище по жалбите, справка от регистър на предявените от потребителите рекламации с видни дати и входящ номер и договор с мястото за настаняване, относимо към жалбите.

2

На 28.09.2022 г. на електронната поща на Регионална дирекция – Русе при Комисия за защита на потребителите били получени становище само по отношение на резервации (30805, 30806 и 30809), снимки от регистъра за похвали и оплаквания с вписани четири рекламации: № 13/13.09.2022 г. по 30809, № 14/13.09.2022 г. по 30806, № 15/14.09.2022 г. по 30805 и № 16/13.09.2022 г. по 30905, както и разяснения, че дружеството-жалбоподател няма договор с хотела, тъй като не работят пряко, а с местна фирма партньор.

На 29.09.2022 г. било изпратено писмо с изх. № Р-03-1296, с което било указано на дружеството-жалбоподател да предостави в срок до 11.10.2022 г. във връзка с предходно дадено нареждане с КП № 2726803 следните документи: становище по всички депозирани жалби, справка от регистър на предявените рекламации; договор, писмо, документ за мястото за настаняване, удостоверяващ го като такъв, какъвто се рекламира в офертите на оператора, а именно: хотел на пет звезди.

До изтичане на така указания срок – 11.10.2022 г., изисканите документи не били представени. Едва на 18.10.2022 г. в 13:34 часа на електронната поща [email protected] бил изпратен документ за категоризация на хотел и становище по шест от седемте резервации, обхващащи подадените шест потребителски жалби. В становището било вписано предложение от страна на търговеца за предоставяне на 5 % намаление от пакетната цена при следващо пътуване, но отново не за всички резервации. Пропусната била рекламацията на г-жа Ц.Т. за резервация № 30811.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелката Н. Д. приела, че с поведението си дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на чл. 221, ал. 1 от Закона за туризма, като в тази връзка съставила АУАН № 001234/07.11.2022 г., който бил подписан от представител на дружеството-жалбоподател без възражения. Подробни възражения били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, Директора на Регионална дирекция на областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяния, идентични с тези, съдържащи се в АУАНа, като за осъщественото нарушение на чл. 221, ал. 1 от Закона за туризма на основание чл. 221, ал. 1, т. 2 от Закона за туризма на дружеството-жалбоподател била наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУА Н № 001234/07.11.2022 г., Наказателно постановление № Р – 001234 от 04.01.2023 г., протоколи за проверка на документи , констативни протоколи, 3 възражение, общи условия, актуална справка от Търговския регистър по партида на дружеството-жалбоподател, корепсонденция между дружеството-жалбоподател и Комисия за защита на потребителите, регистър на предявените рекламации, удостоверение за регистрация, документи във връзка с ползваната услуга, жалби, писма, както и гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетелката Н. Д..

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От събраната по делото доказателствена съвкупност се установява както авторството на нарушението, така и механизма на изпълнителното деяние.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорнсот, съответно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно 4 постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушението на чл. 221, ал. 1, т. 2 от Закона за туризма.

Разпоредбата на чл. 221, ал. 1, т. 2 от Закона за туризма представлява едновременно норма, предписваща поведение, и санкционна норма въвеждаща санкция, като законодателят е предвидил две алтернативни форми на изпълнителното деяние: чрез активно действие, изразяващо се в недопускане на длъжностно лице от контролните органи в подлежащиите на контрол обекти или при непредставяне на контролните органи на изискани документи или информация на съответното лице, извършващо дейност в обекта.

По делото не е налице спор, че „ОНЕКС ТУР“ ЕООД, в качеството си на лицензиран туроператор, е адресат на разпоредбите на Закона за туризма. От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че дружеството-жалбоподател не е представило длъжностно лице – контролен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 3 от Закона за туризма изисканите му с КП № 2726803/15.09.2022 г. и покана с изх. Р-03-1238/11.10.2022 г. документи в указания му срок, а именно 11.10.2022 г., осъществявайки по този начин втората форма на изпълнителното деяние. За съставомерността на нарушението от обективна страна е без значение, че дружеството-жалбоподател е изпълнило дадените му указания след изтичане на дадения срок – 18.10.2022 г.

Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.

Разпоредбата на чл. 221, ал. 1, т. 2 от ЗТ предвижда при доказана съставомерност на нарушение административно наказание „Имуществена санкция“ в размер от 1000 до 5000 лева. Настоящият съдебен състав счита, че АНО правилно е индивидуализирал размера на наказанието, определяйки го в минимален размер.

Съгласно чл. 28 от ЗАНН за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За маловажен случай следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи 5 обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН). Съдът счита, че процесния случай не може да се квалифицира като маловажен случай, доколкото не се констира наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.