Определение № 390 от 21.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. Велико Търново, 21.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500252 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Г. Д. и Л. Г. Д., подадена чрез процесуалния им пълномощник адв. А. В., срещу Определение № 348 от 30.03.2026 г., постановено по гр. д.

№ 20/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 2638/2023 г. по описа на Районен съд – Русе и адм. д. № 274/2023 г. по описа на Административен съд – Русе.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, тъй като липсва връзка на преюдициалност между настоящото производство и посочените от първоинстанционния съд дела. Жалбоподателите излагат съображения, че предмет на настоящия спор са искове за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане срещу корабопритежателя, при които въпросите за съществуването на трудово правоотношение между пострадалия и трето за спора лице, както и за характера на настъпилото събитие като трудова злополука, не са правопораждащи факти, нито са обусловени от въведените от ответника възражения. Поддържа се още, че решението по административното дело няма да формира сила на пресъдено нещо по отношение на страните в настоящия процес, поради което не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. делото на

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество 1

„Рубишипс Транспорт“ ООД, чрез процесуалния му пълномощник адв. А. Г., с който частната жалба се оспорва. Поддържа се, че същата е просрочена, а при условията на евентуалност – неоснователна. Излагат се съображения, че административното производство е преюдициално спрямо настоящия спор, тъй като разрешаването на въпроса дали инцидентът представлява трудова злополука има значение за преценката относно причините за настъпването му, направеното възражение за съпричиняване и разпределението на отговорността между участниците в инцидента.

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, считано от връчването на препис от обжалваното определение на процесуалния представител на жалбоподателите на 30.04.2026 г., като е изпратена чрез пощенски оператор на 05.05.2026 г.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Основанието за спиране е налице само когато между двете производства съществува отношение на преюдициалност, при което със сила на пресъдено нещо по обуславящото дело ще бъдат признати или отречени права или правнорелевантни факти, представляващи елемент от фактическия състав на спорното право по обусловеното дело. Връзката между двете производства следва да бъде пряка и непосредствена, като разрешаването на спора по обуславящото дело трябва да е необходима предпоставка за постановяване на решението по обусловения спор. Именно в този смисъл са дадените разяснения в т. 5 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, възприети и в Определение № 1580 от 02.06.2026 г. по ч. т. д. № 1825/2025 г. на ВКС, I т. о.

Предмет на настоящото производство са предявени от жалбоподателите срещу „Рубишипс Транспорт“ ООД искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща Георги Д., настъпила при инцидент на 09.02.2023 г. Според изложените в исковата молба твърдения вредоносният резултат е причинен от противоправно поведение на екипажа на моторен кораб „Анна“, собственост и експлоатиран от ответното дружество, поради което е предявен главен иск по чл. 45 вр. чл.

49 ЗЗД, а при условията на евентуалност се поддържа, че вредите са причинени от вещ – несамоходна баржа „Интернос“, също собственост на ответника, поради което е предявен иск по чл. 45 вр. чл. 50 ЗЗД.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на исковете, като е поддържал, че инцидентът не е причинен от противоправно поведение на негови служители, а е следствие от поведението на самия пострадал, който според изложените 2 твърдения се е намирал на мястото на инцидента без възложена работа, без необходимата квалификация и в нарушение на правилата за безопасност. Наред с това е направил искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 2638/2023 г. по описа на Районен съд – Русе и адм. д. № 274/2023 г. по описа на Административен съд – Русе, като е поддържал, че разрешаването на въпросите дали между пострадалия и „Ривър Сервиз“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение и дали процесното събитие представлява трудова злополука е от съществено значение за преценката на възражението му относно поведението на пострадалия и правилното разрешаване на настоящия спор.

В подкрепа на искането за спиране ответникът е представил съдебни удостоверения, от които се установява, че пред Районен съд – Русе е висящо гр. д. № 2638/2023 г., образувано по иск на Л. Г. Д. срещу „Ривър Сервиз“ ЕООД с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, като производството по него е спряно до приключване на адм. д. № 274/2023 г. по описа на Административен съд – Русе. От второто удостоверение се установява, че административното дело е образувано по жалба на „Ривър Сервиз“ ЕООД срещу решението на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено разпореждането за приемане на процесното събитие като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, като към момента на постановяване на обжалваното определение и това производство е било спряно до приключване на друго гражданско дело.

Ищците са възразили срещу искането за спиране, като са поддържали, че предмет на настоящото производство е реализирането на деликтната отговорност на ответното дружество, а не на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ. Според тях въпросите дали починалият е бил в трудово правоотношение с „Ривър Сервиз“ ЕООД и дали процесното събитие представлява трудова злополука не са правопораждащи факти за предявените искове, нито обуславят преценката относно въведеното възражение за съпричиняване, което следва да бъде извършено въз основа на конкретното поведение на пострадалия в рамките на настоящото производство.

Първоинстанционният съд е уважил искането, като е приел, че между настоящото производство и посочените гражданско и административно дело съществува отношение на преюдициалност, обосноваващо спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. За да достигне до този извод, е съобразил представените по делото съдебни удостоверения, от които се установява, че по гр. д. № 2638/2023 г. по описа на Районен съд – Русе е предявен иск срещу „Ривър Сервиз“ ЕООД с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, като производството е спряно до приключване на адм. д. № 274/2023 г. по описа на Административен съд – Русе, а последното е образувано по жалба на „Ривър Сервиз“ ЕООД срещу административния акт, с който процесното събитие е прието за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

Въззивният съд не споделя този извод.

Съдът намира, че между настоящото производство и посочените от ответника административно и гражданско дело не е налице отношение на преюдициалност по смисъла 3 на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Макар трите производства да произтичат от един и същ инцидент, това само по себе си не е достатъчно, за да обуслови наличие на отношение на преюдициалност. Такова е налице единствено когато решението по обуславящото дело ще разреши със сила на пресъдено нещо въпрос, който е елемент от фактическия състав на спорното материално право по обусловеното производство и без чието предварително разрешаване съдът не би могъл да постанови правилен съдебен акт.

В настоящия случай преценката за наличието на отношение на преюдициалност следва да бъде извършена чрез съпоставка между предмета на настоящото производство и предмета на сочените от ответника обуславящи производства. Предметът на настоящия спор се определя от заявеното с исковата молба основание на предявените искове. Ищците претендират реализиране на деликтната отговорност на „Рубишипс Транспорт“ ООД по чл.

45 вр. чл. 49 ЗЗД, респективно по чл. 45 вр. чл. 50 ЗЗД, като твърдят, че смъртта на Георги Д. е причинена вследствие на противоправно поведение на членовете на екипажа на моторен кораб „Анна“, съответно от вещ – несамоходна баржа „Интернос“, собственост на ответното дружество. Следователно предмет на доказване по настоящото дело са фактите, обуславящи възникването на претендираната деликтна отговорност – противоправното поведение, вредите, причинната връзка и предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 или чл. 50 ЗЗД.

От своя страна искането за спиране не се основава на твърдение, че тези елементи ще бъдат разрешени в друго производство. Искането за спиране се основава на твърдението, че с висящите производства относно признаването на инцидента за трудова злополука и ангажирането на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ, като поддържа, че изходът им има значение за преценката на възраженията му относно поведението на пострадалия.

Тази зависимост обаче не е от естество да обуслови спиране на производството по чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК. Обстоятелствата, на които ответникът основава защитата си, включително дали пострадалият е изпълнявал трудови задължения, дали е пребивавал правомерно на мястото на инцидента и дали с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, не представляват елементи от фактическия състав на спорното материално право за предявените искове. Те са част от предмета на доказване по настоящото дело и подлежат на самостоятелно установяване и преценка от гражданския съд въз основа на събраните по него доказателства.

По отношение на адм. д. № 274/2023 г. по описа на Административен съд – Русе следва да се отбележи, че негов предмет е единствено законосъобразността на административния акт, с който процесният инцидент е признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Независимо от изхода на това производство, съдът по настоящото дело ще следва самостоятелно да установи дали са осъществени предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Преценката относно противоправността на поведението, причинната връзка, вредите и евентуалното съпричиняване не се разрешава в административното производство и няма да бъде обвързан 4 от разрешението, дадено по административния спор. Следователно решението по административното дело няма да признае или отрече със сила на пресъдено нещо права или правнорелевантни факти, които са елемент от фактическия състав на спорното право в настоящия процес.

Същият извод се налага и по отношение на гр. д. № 2638/2023 г. по описа на Районен съд – Русе. По това дело се разглежда иск срещу друго юридическо лице – „Ривър Сервиз“ ЕООД, с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. Предметът на този спор е ангажирането на специалната, безвиновна имуществена отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука. Макар двата спора да произтичат от един и същ инцидент, те почиват на различни фактически състави, насочени са срещу различни ответници и защитават различни материални права. Решението по иска по чл. 200 КТ няма да разреши със сила на пресъдено нещо въпросите относно противоправното поведение на членовете на екипажа на моторен кораб „Анна“, наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на „Рубишипс Транспорт“ ООД по чл. 49 или чл. 50 ЗЗД, нито въведеното в настоящото производство възражение за съпричиняване.