Решение № 5181 от 08.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5181 гр. София, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100110884 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на И. П. Т., с е предявен срещу ЗАД „Армеец” АД искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, както следва: за сумата от 50 000 лева, частичен от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие от 04.11.2023 г., осъществено от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника и за сумата от 1 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение. Ищецът претендира законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на деликта – 04.11.2023 г., а върху обезщетението за имуществени вреди – от датата на исковата молба – 20.09.2024 г., както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че е пострадал при пътнотранспортно произшествие, осъществено на 04.11.2023 г. на път 1-4 /гр. Варна - гр. София/ при управление на лек автомобила „Волво“, с рег. № ****, причинено от С. В. Н., като водач на лек автомобил „Тойота“, с рег. № ****, поради несъобразена скорост и навлизане в платното за насрещно движение. С допълнителна молба представя доказателства за влязло в сила споразумение, одобрено от наказателния съд, с което С. В. Н. е признат за виновен за произшествието. Виновният водач има сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Непосредствено след ПТП, ищецът бил транспортиран в лечебно заведение в 1 гр. Велико Търново, а впоследствие – в УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД със силни болки и ограничени движения в областта на дясна тазобедрена става. Поставена му е диагноза: Навяхване и разтягане на ставния апарат на тазобедрената става; Екскориации в областта на гърдите и таза; Контузия на гръден кош и корем; друга травма на поясния отдел на гръбначния мозък;

Контузия и охлузване в лява лабинна област. На 04.11.2023 г. е извършена мануална репозиция на дисколацията на дясна ТБС и имобилизация и след 6 дни бил изписан от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, като веднага постъпил в Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация „Сердика“ ООД за провеждане на физиотерапия и рехабилитация за още 4 дни. Сочи, че инцидентът се отразил на ежедневните му дейности, изпитвал изключително силни болки в увредените области, първоначално не можел да се придвижва сам и да се грижи за себе си. Дишането му било затруднено и болезнено вследствие на получените контузия на гръден кош и корем.

Поддържа, че към настоящия момент движенията в увредените области продължават да са ограничени. След ПТП ограничил социалните с контакти, имал нарушения в съня, станал нервен и избухлив, развил остра стресова реакция и душевно разстройство. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди по частичен иск - в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на настъпване на ПТП, както и претърпените имуществени вреди за разходи за лечение (съгласно фактура от 10.11.2023 г. с фиск. бон, изд. От УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ“ и фактура от 13.11.2023 г. с фиск. бон. изд. от „МБПЛС Сердика“ ЕООД) в размер на 1 600 лв. ведно със законна лихва от датата на исковата молба, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Признава, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Тойота“, с рег. № **** към момента на процесното ПТП. Оспорва наличието на основание за ангажиране отговорността на застрахования и на застрахователя поради липса на противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил „Тойота“, като поддържа, че водача на застрахованото превозно средство е спазил правилата за движение установени в ЗДвП и автомобилът е управляван с разрешена и дори по-ниска от разрешената пътна скорост. Оспорва описания механизъм на ПТП както и причинно следствената връзка между ПТП и 2 настъпилите увреждания. Прави евентуално възражение за съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан, превишаване от ищеца на максимално разрешената скорост в пътния участък, в който е настъпило ПТП, както и поради навлизане в пътната лента на автомобила управляван от С. В.

Н.. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като несъобразен с принципа за справедливост и размера на имуществените вреди като прекомерен, като счита че част от разходите са ненужни и нямат пряка връзка с настъпилото събитие. Оспорва и началната дата на законната лихва.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от влязло в сила споразумение, обективирано в протокол от проведено на 17.01.2025 г. по н.а.х.д. № 564/2024 г. по описа на районен съд – Горна Оряховица, че С. В. Н. е признават за виновен за това, че на 04.11.2023 г. на път I-4 при км. 168+578 /Варна-София/ при управление на МПС – л.а.

„Тойота CHR“ с рег. № ****, нарушил чл. 15, ал.1 и чл. 20, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което причинил средна телесна повреда на И. П. Т., изразяваща се в трайно затруднение в движението на долен десен крайник.

Съдът съобразява обвързващата сила на представеното споразумение, съгласно чл.383, ал.1 от НК, имащо последиците на влязла в сила присъда на наказателния съд, установяващо по задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените травми, по смисъла на чл.300 ГПК.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза и представените медицински документи - епикриза по ИЗ № 44608 на УМБАЛСМП „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, епикриза по ИЗ № 2155/2023 на МБПЛР „Сердика“ ООД, се установява, че в причинна връзка с пътнотранспортно произшествие от 04.11.2023г. ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на гръден кош и корем, контузия на поясния отдел на гръбначния мозък, охлузни рани в лява поясна и лява срамна области, навяхване на дясната тазобедрена става. В периода от 04.11.2023 г. до 14.11.2023 г. е проведено болнично лечение, а за периода от 14.11.2023 г. до 24.03.2025 г. – амбулаторно лечение или общо лечението е продължило една година, четири месеца и 3 десет дни. За около един месец след произшествието ищецът е бил обездвижен, а след това постепенно и бавно се е раздвижвал, като в началото е ходел с помощни средства. За около 5-6 месеца ищецът е имал затруднения в придвижването. Претърпял е болки с голям интензитет непосредствена след ПТП за около 6-7 дни, болки с умерен интензитет и непоС.ен характер за около 45-60 дни, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно.

Вещото лице приема, че ищецът би могъл да има болки и понастоящем при влажно и студено време, при продължително ходене и стоене прав. В заключението е прието, че здравословното съС.ие на ищеца е стабилизирано.

Движенията на дясната тазобедрена става и самостоятелната му походка са възстановени, като не се очаква той да търпи болки в бъдеще след втората година от ПТП при обичаен начин на живот.

От показанията на свидетеля В.Д.К. се установява, че след инцидента, в спешен център във гр. Велико Търново, ищецът е викал от болки, искал обезболяващо. Лечението му продължило в Болница „Пирогов“, където бил обездвижен на легло. Продължително време бил трудно подвижен, вкъщи го посещавал рехабилитатор, дълго време ходел с бастун, включително на училище. Притеснявал се, че е последна година ученик, а е отсъствал доста време от училище. След произшествието И. се променил, спрял да излиза с приятели, спрял и да спортува. Понастоящем продължава да се оплаква се от болки в крака, предпочита да се вози с кола, пред това да ходи пеша. Завършил е средно образование, но с поправителни изпити.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата, в резултат на което е причинил телесни увреждания на ищеца. Причинната връзка между произшествието и уврежданията на ищеца се установява безпротиворечиво както от писмените доказателства, така и от медицинската експертиза.

Между страните не е спорно, че ЗАД „Армеец” АД е застраховател по задължителна застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за лек автомобил „Тойота CHR“ с рег. № ****, валидна към датата на ПТП.

Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени 4 вреди, представляващи физически болки и страдания от травматичните увреждания и за имуществените вреди - направени разноски за лечение.

При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането, интензитет и продължителност на болката, липсата на пълно възстановяване към настоящия момент. Ищецът е получил множество контузии и навяхвания, но без счупени кости. Лечението е протекло без оперативни интервенции, като в голяма степен дискомфортът е причинен от необходимостта от обездвижване, включително на легло в началото на лечението. Провеждал е рехабилитацията, имал е двигателни затруднения, като в продължение на месеци се е придвижвал с помощни средства. Към момента възстановяването му е приключило – възстановени са движенията, а болките се очаква напълно да отшумят след изтичане на две години от увреждането. Като съобрази тези обстоятелства и взе предвид възрастта на ищеца (мъж в млада, активна възраст), както и социално-икономическите условия и стандарта на живот към момента на настъпване на деликта (2023 г.), съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 50 000 лв.

От представените писмени доказателства – 2 броя фактури, ведно с касови бонове на обща стойност 1 600 лева, се установява, че ищецът извършил разход за лечение в претендирания размер. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало и обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. От заключението на авто-техническата експертиза се установява, че механизма на произшествието е следния: лек автомобил „Тойта“ се е движел по Път 1-4 върху дясната пътна лента с посока от гр. София към гр. Варна със скорост на движение 56 км/ч. В зоната на кръстовището с пътя към с. Кавлек и при предстоящ десен завой по неустановени причини водачът навлязъл върху пътната лента за насрещното му движение на 1,5 метра с левите си колела, в момент в който управляваният от ищеца л.а. Волво се е движил върху пътната лента за насрещното движение, със скорост 58 км/ч. Настъпил удар, като л.а.

Тойота с предната си лява част челно е ударил л.а. Волво в предната му лява част. Вследствие на удара, който е бил и за двата автомобила ексцентричен, задните части и на двата автомобила са се завъртели на дясно за посоките им 5 на движение, при което са се отклонили на дясно и са се установили на местата. Водачът на л.а. Волво не е имал техническа възможност да намали скоростта си и да спре преди траекторията на движение на л.а. Тойота. Л.а.

Тойота е имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара и настъпването, като управлява автомобила върху дясната пътна лента за посоката му без да навлиза върху пътната лента за насрещното му движение.

Вещото лице сочи още в експертизата си, че ищецът е управлявал лекия автомобил със скорост от 58км/ч, при максимално разрешена за пътния участък от 60 км/ч и автомобилът му е бил разположен в средата на своята пътна лента. От заключението на медицинската експертиза се установява, че при настъпване на произшествието ищецът е пътувал с поставен предпазен колан. Ето защо съдът приема, че не се установява противоправно действие или бездействие от страна на пострадалия, с което да е допринесъл за настъпване на произшествието или вредите. Поради това възражението за съпричиняване е неоснователно.