Решение № 2845 от 23.04.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ град

София, ……2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Т.Д.

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ

НАЙДЕНОВА

МЛ.СЪДИЯ СВЕТЛОЗАР Д. при секретар Алина Т., като разгледа докладвано от съдия Д. гр. д. № 858/2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Със съдебно решение от 31.01.2017 г., постановено по гр.д. № 44471/2012 г. СРС признава за установено по отношение на Й. Г.М., ЕГН ********** (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.Г.М., ЕГН **********, по предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН **********, са собственици на складово помещение, заедно с разположеното на север складово помещение с обща светла площ от 11.56 кв. м., находящо се на кота + 1.25, находящо се в гр. София, бул."********, с вход откъм ул."П.П.". Отхвърля предявения от Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** срещу П. Д. Д., ЕГН ********** (починал в хода на делото и заменен от наследника му М.В.В.), Ж.Д.П., ЕГН ********** и Е.Д.П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици на „складово помещение със светла площ от 4.06 кв. м., находящо се на кота + 1.25 с вход откъм магазин № 2, находящо се в гр. София, бул."********" и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху описания недвижим имот, като неоснователен и недоказан.

Отхвърля предявения от Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** срещу П.

Д. Д., ЕГН ********** (починал в хода на делото и заменен от наследника му М.В.В.), Ж.Д.П., ЕГН ********** и Е.Д.П., ЕГН **********, иск за заплащане на обезщетение в размер на 8184 лв. като неоснователен и недоказан. Отхвърля предявените от Й. Г.М., ЕГН ********** (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.Г.М., ЕГН ********** срещу Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН **********, насрещни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици на „складово помещение, заедно с разположеното на север складово повещение с обща светла площ от 11.56 кв. м., находящо се на кота + 1.25, находящо се в гр. София, бул."********, с вход откъм ул."П.П." и „магазин № 5 със светла площ от 15.30 кв. м." и осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху описаните недвижими имоти. Съответно, с оглед изхода на спора, разпределя разноски между страните по правилата на чл.

78 от ГПК.

Недоволни от съдебното решение, в частта, с която е отхвърлен предявения от Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** срещу П.

Д. Д., ЕГН ********** (починал в хода на делото и заменен от наследника му М.В.В.), Ж.Д.П., ЕГН ********** и Е.Д.П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици на „складово помещение със светла площ от 4.06 кв. м., находящо се на кота + 1.25 с вход откъм магазин № 2, находящо се в гр. София, бул."********" и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху описания недвижим имот , както и в частта, с която е отхвърлен предявения от Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** срещу П. Д. Д., ЕГН **********(починал в хода на делото и заменен от наследника му М.В.В.), Ж.Д.П., ЕГН ********** и Е.Д.П., ЕГН **********, иск за заплащане на обезщетение в размер на 8184 лв. са останали въззивниците Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН **********. Същите са подали настоящата въззивна жалба, с която твърдят, че съдебното решение, в посочените части, е неправилно, като са изложили подробно становище в подкрепа на твърдението си.

Във връзка с подадената въззивна жалба е постъпил отговор от страна на М.В. В. ( наследник на починалия в хода на делото П. Д. Д., ЕГН **********), Ж.Д.П. и Е.Д.П., с който се обосновава становище за правилност и законосъобразност на съдебното решение, в обжалваната част.

Недоволни от съдебното решение, в частта, с която се признава за установено по отношение на Й. Г.М., ЕГН ********** (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.Г.М., ЕГН **********, по предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН **********, са собственици на „складово помещение”,разположеното на север с обща светла площ от 11.56 кв. м., находящо се на кота + 1.25, находящо се в гр.

София, бул."********, с вход откъм ул."П.П.", както и в частта, с която се отхвърлят предявените от Й. Г.М., ЕГН **********(починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.Г.М., ЕГН ********** срещу Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН **********, насрещни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици на „складово помещение”, разположено на север с обща светла площ от 11.56 кв. м., находящо се на кота + 1.25, находящо се в гр. София, бул."********, с вход откъм ул."П.П." и „магазин № 5 със светла площ от 15.30 кв. м. и осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху описаните недвижими имоти са останали въззивниците М.Й.М. (наследник на Й. Г.М., ЕГН **********, който е починал в хода на делото) и А.Г.М., които са подали настоящата въззивна жалба, с която са обосновали подробно становище за неправилност на съдебното решение, в посочените части.

В срок, срещу подадената въззивна жалба, е постъпил отговор от Д.С.Б. и Т.Г.Б., с който се обосновават твърдения за неоснователност на същата и за правилност на съдебното решение в обжалваните части.

За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното :

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност съдът намира подадените въззивни жалби за неоснователни, поради следните съображения:

По иска с правно основание чл. 124 от ГПК и предявения насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, досежно складово помещение с обща светла площ от

11.56 кв. м., находящо се на кота + 1.25, находящо се в гр. София, бул."********, с вход откъм ул."П.П.":

Първоинстанционният съд е сезиран от Д.С.Б., ЕГН

********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** с иск с правно основание чл. 124 от ГПК с искане да се признае по отношение на ответниците Й. Г.М., ЕГН ********** (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.Г.М., ЕГН **********, че ищците са собственици на 11,56 кв.м., които са част от техен собствен недвижим имот, придобит въз основа на нотариален акт № 25, том I, рег.№ 719, дело № 23/2003 г. на Нотариус З.Т., с рег. № 438 на Нот.Камара и Нотариален акт № 121, том I, рег. № 2310, дело № 117/2009 г. на Нотариус З.Т., с рег. № 438 на Нот.Камара, находящ се в гр.

София, бул. ********, с вход от ул. П.П., представляващ партерно помещение на партерния етаж на сградата, построено върху 45,30 кв.м., при съседи: двор, магазин № 5 на Й.(починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.М., складово помещение на П. Д.(починал в хода на делото е заменен от наследника му М.В.В.), Ж.П. и Е.П., стълбище и двор, преустроено в магазин за детски дрехи, съгласно одобрени архитектурни проекти и разрешение за строеж №25/06.02.2003 г. на Главния архитект на Столична община, район Средец, и заедно с лежащото под северното помещение мазе, и заедно с 8/100 ид.части от общите части на сградата, цялата със застроена площ от 174 кв.м. и заедно с 8/100 ед.части от поземлен имот № 1, в който е построена сградата, бивш парцел IV-1, в кв. 390 по плана на гр. София, местност Центъра, целият с площ от 303 кв.м. и с площ по скица 297,20 кв.м., при граници по скица поземлен имот № 2 и № 13, улица П. П. и бул. Витоша и при съседи: бул. Витоша, ул. П. П., кооп.дом.П.и н-ци К., които 11,56 кв.м. са обособени като складово помещение по договор за делба от 24.09.2002 г. и скицата към него. Евентуално да се признае, че ищците са собственици на процесните 11,56 кв.м. от партера на сградата на кота +1,25 м., обособени като складово помещение по договор за делба от 24.09.2002 г. и скицата към него на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Във връзка с горното ищците са изложили, че без да е налице каквото и да е правно основание, тези 11,56 кв.м., са станали предмет на договор за доброволна делба между ответниците по този иск и П. Д. Д., ЕГН **********(починал в хода на делото и заменен от наследника му М.В.В.), Ж.Д.П., ЕГН ********** и Е.Д.П., ЕГН **********, като съобразно този договор и придружаващата го скица, тези 11,56 кв.м. са определени като складово помещение, заедно с разположено на север складово помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м. и са поставени в дял на ответниците Й. Г.М., ЕГН ********** (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.Г.М., ЕГН **********.

Заявили са, че те осъществяват фактическата власт на посоченото по договора за доброволна делба складово помещение, със светла площ от 11,56 кв.м. и са собственици на същото въз основа на посочените горе нотариални актове.

Ответниците Й. Г.М., ЕГН ********** (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.Г.М., ЕГН ********** са оспорили твърденията на ищците като оспорват нотариалните актове за собственост и твърдят, че съобразно същите, посочената площ от 11,56 кв.м., определена като складово помещение по договора за делба, не е част от имота, който те са закупили. Твърдят, че те са собственици на процесното складово помещение въз основа възстановяване на собствеността върху тях по реда на ЗВСОНИ, ведно със собствеността върху обособения с договора за делба и скица към него Магазин № 5, евентуално въз основа на давностно владение. Предявили са и насрещен иск срещу Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че те са собственици на Магазин № 5 и складово помещение с площ от 11,56 кв.м., (посочени в договора за доброволна делба) и за връщане на владението върху тях като са твърдели, че складовото помещение е част от Магазин № 5, а той е тяхна собственост въз основа на нотариален акт за собственост, придобит по реда на ЗВСОНИ с № 35, т.II, рег. № 6353, дело № 206/ 2002 г. на Нотариус З.Т., с рег. № 438 на Нот. Камара и договор за доброволна делба от 24.09.2002 г., с нотариално заверени подписи с рег. № 2213 от Нотариус В.А., с рег. № 262 на Нот. Камара. Евентуално, твърдят, че са собственици на процесното складово помещение на основание продължило повече от 10 години давностно владение, датиращо от 1992 г., когато е възстановен магазин № 4 и Магазин № 5 и като част от Магазин № 5. Магазин № 5, ведно със складовото помещение, е владян от момента на възстановяване на собствеността върху него, от майката на Й. и А.М., като същата дори е отдавала под наем същия (двата магазина № 4 и №5 са върнати заедно и са отдавани под наем като цяло от майка им и Д.П.Д. – праводател на другите трима ответника) с договор за наем от 11.04.1992 г. След като майка им починала Й. и А.М. отдавали под наем Магазин № 5, ведно със складовото помещение, като през 2002 г. сключили договор за наем с „Е. 1” ЕООД, чиито управител била майката на ищеца Д.Б.. Впоследствие са сключени анекси към договора за наем на магазина и складовото помещение през 2008г. и 2010 г., а договорът е прекратен през 2011 г. по взаимно съгласие на страните. След прекратяването на договора за наем обаче, Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** не върнали собствения им магазин № 5 и складовото помещение, като твърдели, че те са собственици на същите въз основа на издадено разрешение за строеж № 25/ 06.02.2003 г. и Удостоверение № 141/ 15.09.2003 г. , въз основа на които е издаден констативен нотариален акт № 121, том 1, рег. № 2310, дело № 117/2009 г. Съответно твърдят, че владението им, включващо и владението на майка им, върху складовото помещение, датира в периода от 1992 г. до 2011 г., за което време те необезпокоявано са упражнявали фактическата власт върху него.

Разпечатката съдържа 34 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3a7789a-0b1c-458b-a23c-c1465d80811e