Присъда № 3 от 20.03.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 375/2025
- Вид
- Присъда № 3
- Подписан
- 20.03.2026
- В сила
- 20.03.2026
- Състав
- Янко Димитров Янков, Светослава Николаева Колева, Даниела Петрова Костова
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 20, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 26 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 282 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателен кодекс
- чл. 283, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.336, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 3/20.03.2026 г. по ВНОХД № 375/2025 г. на Апелативен съд – Варна
Въззивното производство пред Апелативен съд – Варна е било образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Силистра срещу постановената оправдателна присъда, като с него се е релевирала нейната неправилност както поради допуснати нарушения на материалния закон, така и поради необоснованост на фактическите изводи.
В протеста са изложени съображения за неправилност на извода на първоинстанционния съд за несъставомерност на деянието – резултат на непълна и превратна оценка на доказателствения материал. Твърди се, че СОС е подценил показанията на основните свидетели и не е отчел тяхната взаимна кореспонденция с останалите доказателствени източници. Поддържа се становище, че от съвкупната преценка на доказателствата се установява поведение на подсъдимия, осъществяващо признаците на вмененото длъжностно престъпление, включително наличие на цел за набавяне на облага за трети лица и създаване на предпоставки за настъпване на вредни последици. С оглед на това с протеста е направено искане за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и да му бъде наложено съответно наказание, съобразено с тежестта на деянието и личността му.
Настоящото въззивно производство представлява трето по ред разглеждане на делото от въззивна инстанция, осъществено след двукратна касационна намеса, при която с решения на Върховния касационен съд са отменени предходни актове на Апелативен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане при задължителни указания по приложението на закона и оценката на доказателствата.
С присъда № 21/01.11.2023 г. по НОХД № 210/2023 г. Окръжен съд – Силистра е признал подсъдимия Т. И. Т. за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 282, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 НК и го е оправдал изцяло по това обвинение.
С последваща присъда № 3/20.06.2024 г. по ВНОХД № 154/2024 г.
Апелативен съд – Варна е отменил първоинстанционния оправдателен съдебен акт и е признал подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение, като е приел осъществяване на продължавано престъпление, обхващащо както деянието от периода 04.05.2020 г. – 05.05.2020 г., така и това от 18.09.2020 г.
По повод подадената касационна жалба с решение № 41/29.01.2025г, постановено по н.д. № 855/2024 г. на ВКС, ІІ н.о., Върховният касационен съд е упражнил правомощията си по чл. 354 НПК, като е отменил въззивната присъда частично, а именно в частта относно деянието от периода 04.05.2020 г. – 05.05.2020 г., и е върнал делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.
Със същото решение касационната инстанция е разрешила окончателно 1 въпроса относно втория пункт от обвинението – деянието от 18.09.2020 г., като е приела, че подсъдимият не е осъществил състава на престъпление по чл.
282 НК в тази му част, поради което е постановила оправдаване. В тази част съдебният акт е влязъл в сила и е изключен от последващ контрол.
Наред с това, присъдата на първоинстанционния съд по отношение на подсъдимите Т.Т.А. и Д.Ш.А., с която същите са били признати за виновни в извършване на престъпления по чл. 235, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 3, вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 26 НК, изразяващи се в това, че в качеството им на горски стражари умишлено са улеснили транспортирането на незаконно добит дървен материал чрез указания и разрешаване на превоза му, не е била предмет на касационно обжалване, поради което е влязла в сила и наказателното производство спрямо тях е приключило.
При повторното въззивно разглеждане, ограничено в очертания от ВКС обхват – единствено по отношение на деянието на подс.Т., осъществено на 04.05.2020 г. – 05.05.2020 г., Апелативен съд – Варна е постановил решение № 63/05.06.2025 г., с което е приел, че деянието не съставлява престъпление, като е достигнал до извод за липса на съставомерност както по чл. 282 НК, така и по чл. 283 НК.
Този въззивен акт е бил отменен с решение № 506/20.11.2025 г., постановено по н.д. № 648/2025 г. на ВКС, ІІІ н.о. ВКС е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непълна, необективна и избирателна оценка на доказателствената съвкупност, както и в неправилно приложение на материалния закон.
С оглед на това делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като пределите на въззивната проверка са останали непроменени – единствено по отношение на оправдателната част за деянието от 04.05.2020 г. – 05.05.2020 г., предявено срещу подс.Т..
При тези процесуални предпоставки настоящият състав е обвързан както от пределите на въззивната проверка, така и от задължителните указания на касационната инстанция. Предмет на настоящото производство е единствено онази част от първоинстанционната присъда, с която подсъдимият Т. е оправдан за деянието, извършено в периода 04.05.2020 г. – 05.05.2020 г., свързано с действията му като директор на ТП ДЛС „Каракуз“ във връзка с установена незаконно добита дървесина. В останалата част присъдата е влязла в сила и не подлежи на обсъждане.
От фактическа страна настоящият състав на съда възприема обстановка, която в съществената си част е била приета за установена и в предходните съдебни актове, като същевременно е съобразена с указанията на касационната инстанция за пълно, обективно и всестранно обсъждане на доказателствата.
Безспорно е установено, че към инкриминирания период подсъдимият Т. е изпълнявал длъжността директор на ТП ДЛС „Каракуз“, въз основа на договор за управление, който му е възлагал широк кръг от правомощия по организацията, ръководството и контрола на дейността на поделението, 2 включително и по опазване на горските територии и противодействие на нарушенията на Закона за горите.
В инкриминирания период свидетелите
М.М. и
С.Ф. заемали длъжността „горски стражар“ в ТП ДЛС „Каракуз“, гр. Дулово.
Съгласно длъжностните им характеристики те били длъжни да осъществяват контрол по опазване на горските територии, да установяват нарушения, да съставят актове за установяване на административни нарушения, както и да задържат вещите – предмет на нарушението.
В началото на месец май 2020 г. в с. Ножарево и с. Падина била доставена дървесина без контролна горска марка и без превозни документи, която се намирала в дворовете на различни лица – Ю.С.Х., С.Р.А., Д.Х.М. и Д.Ш.Р..
В началото на месец май 2020 г. свидетелят С.Ф. получил сигнал за наличие на незаконно придобита дървесина в различни домове в с. Ножарево и с. Падина, обл. Силистра. На 04.05.2020 г. свидетелят Ф., заедно със свидетелите Х.А. и С.А., предприели действия по извършване на проверка по повод получения сигнал. Тримата отпътували за с. Ножарево, като използвали служебния автомобил на свидетеля С.А., тъй като автомобилът, зачислен на свидетеля Ф., бил в ремонт.
След пристигането си в с. Ножарево свидетелите посетили няколко адреса и установили, че в дворовете на къщите се намирала дървесина без поставена контролна горска марка. Поради това свидетелят С.Ф. подал сигнал на телефон 112 с искане за съдействие от органите на МВР. След това се обадил на колегата си свидетеля М.М., за да го помоли за съдействие при съставянето на актове.
Преди да започне съставянето на актовете за констатираните нарушения, свидетелят Ф. уведомил прекия си ръководител – свидетеля К.К., за установеното, както и за обстоятелството, че изчаква пристигането на разследващ полицай от РУ – Тутракан. Впоследствие уведомил и подсъдимия Т. Т. за ситуацията, като поискал от него съдействие за осигуряване на товарачи и транспорт за дървесината, която следвало да бъде иззета.
Подсъдимият Т. му казал да изчакат „дознателя“ и тогава да преценят „какво ще се прави“.
По същото време свидетелите Х.А. и С.А. отишли да извършат проверка в с. Падина, където констатирали дървесина, стоварена на поляна без съответната маркировка. По пътя се засекли с подсъдимия Т.А., който им обяснил, че дървата били „служебни“, като ги помолил да не извършват проверки в с. Падина и да не съставят актове. Свидетелите се върнали в с.
Ножарево, без да извършат проверка и без да упражнят правомощията си по съставяне на актове за установяване на административни нарушения.
Междувременно в с. Ножарево пристигнал и свидетелят М.М..
Свидетелите Ф. и М. разбрали от гражданите, в чиито имоти установили немаркирана дървесина, че същата била доставена и заплатена на Т.А. – колега на свидетелите Ф. и М. и подсъдим, по отношение на когото осъдителната 3 присъда е влязла в сила.
Около 16.00 часа на 04.05.2020 г. свидетелите С.Ф. и М.М. започнали съставянето на акт за установяване на административно нарушение на името на свидетеля Ю.Х., на адрес в с. Ножарево, ул. „Десета“ № 2, където установили седем пространствени кубика дървесина от вид „цер“.
По време на съставянето на акта свидетелят С.Ф. получил телефонно обаждане от непознат номер, като при приемането на обаждането разпознал гласа на народния представител А.А., който му заявил: „Ще ви разкатая фамилиите! Спирайте всякакви проверки! Не разбрахте ли, че наши хора са продали дървесината… Ще ви разкатая фамилиите, ако не прекратите проверката, днеска ще бъдете уволнени“.
Този разговор бил възприет и от свидетеля М.М., който се намирал в непосредствена близост, а съдържанието му било съобщено и на останалите горски служители.
За проведения разговор бил уведомен и подсъдимият Т.. Последният заявил: „спирайте всичко“, „остави проверката и се прибирай“, както и „щом депутатът така ви е казал, слушайте него“. Същият разпоредил да не се изземва дървесината, тъй като „местното население са си платили и не са виновни хората“.
След като не получил съдействие от подсъдимия Т., свидетелят Ф. уведомил директора на СЦДП – Габрово, свидетеля Ц.М., който провел разговор с подсъдимия Т.. Въпреки това свидетелите Ф. и М. довършили съставянето на акта на името на Ю.Х., преустановили съставянето на други актове за деня, не иззели дървесината и не съставили протокол за отговорно пазене.
На 04.05.2020 г. били съставени два акта на името на Ю.Х. – АУАН № 0002572 за съхраняване на дървесина без превозен билет и АУАН № 0002571 за съхраняване на немаркирана дървесина.
След това свидетелят М. се върнал в сградата на ДЛС „Каракуз“ с личния си автомобил, а свидетелите Ф., А. и А. се отправили към бензиностанция „Ромпетрол“, където по нареждане на народния представител се срещнали с него. При тази среща с него разговарял единствено свидетелят Ф., като народният представител заявил: „Не разбрахте ли, че колегите са изпратили дървесината… Аз определям, аз казвам какво ще стане, утре мога да ви уволня, както си искам… Защо не ме слушате, аз както казвам, тъй трябва да се работи“. При възражение от страна на свидетеля Ф., че негов пряк ръководител е подсъдимият Т. и получава указания единствено от него, народният представител заявил: „недейте бърза, аз ще оправя нещата“.
На 05.05.2020 г. сутринта свидетелите С.Ф., М.М. и Х.А. отново отишли в с. Ножарево, като всички лица, в чиито имоти била установена дървесина предходния ден, били повикани в кметството.
Били съставени актове за установяване на административни нарушения на лицата С.Р.А., Д.Х.М. и Д.Р.Х. – за съхраняване на дървесина без превозен билет и без контролна горска марка, като количествата възлизали съответно 4 на 4, 7 и 4 пространствени кубика дървесина от вид „цер“.
В доказателствените източници и в първоинстанционния съдебен акт се срещат вариации при изписването на имената на част от лицата, държащи процесната дървесина, но идентичността на същите се извежда без затруднение от адресите, количествата дървесина и съответните АУАН.
Общото количество на установената незаконна дървесина възлизало на 22 пространствени кубични метра, на стойност 1795,20 лева, съгласно утвърдения ценоразпис на ТП ДЛС „Каракуз“.
Въпреки установяването на нарушенията, дървесината не била иззета и не била оставена на отговорно пазене.
След приключване на действията по съставяне на актовете горските служители се върнали в ДЛС „Каракуз“, изготвили съответните рапорти и предоставили актовете за входиране. Същите били изпратени на административнонаказващия орган – директора на РДГ – Русе, който издал наказателни постановления, с които нарушителите били санкционирани.