Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 05.07.2022, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Гражданско дело 178/2022
Вид
Решение № 143
Подписан
05.07.2022
В сила
07.08.2023
Състав
Десислава Константинова Николаева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. ЛЕВСКИ, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20224410100178 по описа за 2022 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Д. Г. УЗ. от гр.***, чрез пълномощник адв.П.К. – ПлАК, против Средно училище „***“, гр.***, представлявано от А.Ш. – директор, с която са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ.

В исковата молба се твърди, че на 20.12.2021г. на ищцата Д. Г. УЗ. било връчено предизвестие от Директора на СУ „***“, гр.*** за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.326, ал.2 във вр. чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Същото било прекратено със Заповед №***г. на Директора на СУ „***“, гр.*** на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата. На 31.01.2022г. ищцата получила уведомително писмо от Директора, съгласно което със Заповед №Р***г. отменя Заповед №***г. и отново прекратява трудовото й правоотношение със Заповед №***г. Като причина за отмяна на първоначалната заповед и постановяване на нова била посочена докладна на счетоводителя А.Н. за направена техническа грешка по предходната заповед.

Ищцата навежда доводи за незаконосъобразност на уволнението.

Излага съображения, че трудовото правоотношение следва да се счита 1 прекратено считано от датата на връчване на съответното предизвестие, а не на някоя от датите, посочени в отменената и последващата заповед, като издаването на заповеди с различна начална дата на прекратяване на трудовото правоотношение били незаконосъобразни.

Навежда довод, че не била спазена процедурата по прекратяване на ТПО.

Твърди, че при връчване на предизвестието била предупредена от работодателя да заяви дали има заболявания, включени в Наредба №5 на МЗ и ако има незабавно да представи документи, като в противен случай нямало да може да се ползва от специалната закрила на чл.333 от КТ. Твърди, че страдала от заболявания, включени в наредбата - хипертонично сърце със застойна недостатъчност и неинсулинозависим диабет тип 2 с неврологични усложнения, поради което уведомила директора на училището, но не успяла „незабавно“ да представи доказателства, тъй като не разполагала с такива в момента, както и се почувствала зле и била приета в болница. Навежда довод, че не била спазена процедурата по чл.333 от КТ, като Директорът не й предоставил възможност да представи съответните документи.

Твърди, че е синдикален член, поради което съгласно КТД „Образование“ следвало да има разрешение от съответния синдикален орган в училището за прекратяване на ТПО, каквото не било искано.

Навежда довод, че при съкращаване на щата следвало да бъде извършен подбор измежду счетоводителите, като ищцата следвало да остане на работа, тъй като била най-високо квалифицирана.

Твърди, че незаконосъобразно срокът за прекратяване на трудовото й правоотношение бил един месец, а не както било предвидено в КТД два месеца. Твърди освен това да е материалноотговорно лице, което предполагало по-дълъг срок на предизвестие съгласно чл.326, ал.3 от КТ.

Посочва, че незаконосъобразно в заповедта за прекратяване на ТПО било извършено начисляване на обезщетения, които счита, че не й се дължат обезщетение по чл.222 от КТ в размер на 1555,84 лв. и на основание чл.224 от КТ в размер на 3111,68 лв. Твърди, че обезщетението й за неизползван отпуск било в по-малък размер, тъй като имала право само на няколко дни платен отпуск след възстановяването й от съда. Твърди, че посочените обезщетения не й били заплатени, както и незаконосъобразно било извършено прихващане с дължими от нея суми.

Моли съда да постанови решение, с което:

2

1. На основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ да признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение.

2. На основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“ в СУ „***“, гр.***.

3. На основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ да осъди отвтеника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 20.01.2022г. до 21.06.2022г. в размер на 7965,36 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото - 01.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането – след допуснато от съда изменение на исковата претенция на основание чл.214, ал.1 от ГПК в о.с.з. на 21.06.2022г.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника СУ „***“, гр.***.

Излага съображения, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата - чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата, представлявало намаляване, премахване за в бъдеще на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. Уволнението на това основание трябвало да засегне толкова работници и служители, колкото е броят на съкратените щатни длъжности. Навежда довод, че за законността на уволнението на това основание е необходимо осъществяването на сложен фактически състав: 1) съкращаването на съответната щатна бройка, т.е. на трудовите задължения, които тя включва да е извършено реално (съответната трудова функция да се премахне); 2) съкращаването да е налице към момента на уволнението и 3) съкращаването да е извършено по съответния ред и от органа, който има това право.

Твърди, че атакуваната от ищцата заповед за прекратяване на ТПО била мотивирана. В нея било посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение се извършва във връзка с щатно разписание от 02.07.2021г. за закриване на щата на длъжността „Главен счетоводител", поради съкращаване на щата. Посочва, че основанието за уволнение съкращаване на щата е безвиновно основание и работодателят не бил длъжен в заповедта да описва мотивите си, поради които е взел решение да извърши съкращаване на щата и да описва кои щатни бройки съкращава и кои не. Твърди, че в атакуваната заповед изчерпателно било описано основанието за прекратяване на договора. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ, при 3 закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Навежда довод, че съгласно трайната съдебна практика подборът не е задължителен, когато се премахва единствената щатна бройка за съответната длъжност и работникът или служителят, който я е заемал се уволнява. Твърди, че в процесния случай била съкратена единствената щатна бройка за главен счетоводител в училището, поради което работодателят не бил длъжен да извършва подбор и не бил нарушил разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ.

Навежда довод, че съкращаването на щата е извършено от компетентния орган и в предвидения от закона ред. Твърди, че със заявление с вх.№***г ищцата поискала да бъде възстановена на заеманата длъжност „Главен счетоводител" в СУ „***" гр.*** във връзка с решение №260007/25.09.2020г., допълнено с решение №260022/20.10.2020г. по гр.д 256/2020г. по описа на PC***, потвърдено с решение №260073/19.03.2021г. по ВГД №869/2020г. по описа на ОС Плевен, недопуснато до касационно обжалване с Определение №60759/10.11.2021г. и влязло в законна сила. На 16.12.2020г. на заседание на Ръководството на СУ „***" гр.*** било потвърдено щатното разписание от 02.07.2021г. и съгласувана заповед за възстановяване на ищцата на работа. На 20.12.2021г. в 8.18 часа в канцеларията на СУ ,***" - гр.***, било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 на ищцата. След като била запозната със съдържанието му, ищцата отказала да го подпише. Предизвестието й било връчено пред свидетели, за което бил съставен протокол на момента. Твърди, че в предизвестието бил инкорпориран текст, с който на ищцата била поискана информация, дали страда от заболяване, включено в списъка на Наредба5/1987г., и ако страда от такова да представи в указания срок документи, удостоверяващи заболяване, попадащо под закрилата на чл.333, ал.1 от КТ. Със същото предизвестие й бил даден срок до 13.00 часа на 20.12.2021г. при наличие на заболяване да заяви и представи писмени документи. Ищцата била запозната изрично, че в случай, че не представи документи, удостоверяващи заболяване по Наредба 5/1987г. ще се счита, че няма да се ползва със специалната закрила на чл.333, ал.1 от КТ. Твърди, че 4 на 20.12.2021г. до 13,00, както и до момента на депозиране на отговора на исковата молба, в деловодството на училището не били постъпвали документи, удостоверяващи здравословното състояния на ищцата, касаещи закрила по чл.333, ал.1 от КТ, с изключение на представен с 14 дни закъснение болничен лист. Твърди, че от съпруга на ищцата било депозирано заявление, в което било посочено, че ищцата страдала от хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност, неинсулинозависим захарен диабет тип2 с неврологични усложнения/диабетна невропатия. Към заявлението не били приложени никакви медицински документи, които да удостоверяват посочените заболявания. Твърди, че от 20.12.2021г. ищцата не се явявала на работа, за което били съставени протоколи. Ищцата нито уведомила работодателя, съгласно ПВТР, нито представила болничен лист, въпреки императивната разпоредба на чл.9 от Наредба за медицинска експертиза на работоспособността. Ищцата уведомила работодателя за наличието на болничен лист едва на 30.12.2021г. по ел. път.

Твърди, че в началото на 2022г., работодателят, въпреки липсата на постъпили медицински документи от ищцата в указания на 20.12.2021г. срок, отправил запитване до РЗИ, за наличието или липсата на издадено ЕР на ТЕЛК на ищцата. Отговорът на РЗИ бил, че към 16.01.2022г. след направена справка в електронната система, ищцата имала подадени документи за освидетелстване от ТЕЛК, но към 17.01.22г. нямала издадено експертно решение с определен процент вид и степен на увреждане. С писмо с вх.

№21106111 от 23.12.2021г. било направено запитване до дирекция ИТ Плевен, на което бил получен уклончив отговор едва на 11.01.2022г. на поставените въпроси, касаещи прекратяване на трудовото правоотношение.

На 19.01. било изпратено отново запитване по същите въпроси, касаещи прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, но този път до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда". С писмо с изх.022004197 от 26.01.2022г. бил получен отговор от ИА „ГИТ", с което били дадени отговори на поставените от работодателя въпроси.

Твърди, че след получения отговор от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда", работодателят, незабавно поискал на основание чл.333 от КТ предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. На 28.01.2022 г. бил получен отговор от Дирекция ИТ-Плевен. Въпреки подадените запитвания, отговорът от Изпълнителна 5 агенция „Главна инспекция по труда" се забавил, което принудило работодателя да подпише Заповед №***г. Междувременно на 24.01.2022г. било изпратено уведомително писмо до ищцата, ведно с приложена заповед №***г. С докладна №***г. била констатирана допусната техническа грешка от счетоводителя А.Н., което и в следствие на полученото писмо от Дирекция ИТ-Плевен налагало корекция на издадената от работодателя заповед ***г.

Посочва, че не отговаряли на истината твърденията на ищцата, че била синдикален член, респективно че било необходимо получаването на разрешение от съответния синдикален орган в училището. Твърди, че към СУ „***" гр.*** има две синдикални организации Синдикална организация към КТ „Подкрепа" и Съюз на българските учители към КНСБ. Твърди, че и на двете синдикални организации ищцата не била член. В Синдикална организация към КТ „Подкрепа" ищцата не била член от месец юли 2019г., а в Съюз на българските учители към КНСБ от януари 2020г. Навежда довод, че в процесния случай срокът на предизвестието на ищцата, тъй като същата не е член на синдикалните организации в училището, е този договорен по индивидуалния трудов договор, а именно 1 месец.