Решение № 1733 от 21.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1733 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.ова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100512090 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10630/04.06.2024 г. по гр.д. № 51083/2023 г. по описа на СРС, 87 състав, са у в а ж е н и обективно кумулативно съединени конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от ищеца С. С. Х., ЕГН **********, срещу ответника „Ентейн Сървисиз (България)“ ЕООД, ЕИК 131455940, з а признаване за незаконно на уволнението му, извършено със Заповед № 29-119/24.08.2023 г. на управителя на ответното дружество, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист, сигурност“ в ответното дружество и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на незаконно уволнение, в общ размер на 17 468 лв. за периода от 25.08.2023 г. до 25.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като 1 ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 3200 лв., а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 858,72 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Ентейн Сървисиз (България)“ ЕООД.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Въззивникът счита, че не са налице формални нарушения в заповедта за уволнение, а процедурата по КТ е била спазена. Поддържа, че изводът на съда за немотивираност на заповедта е неправилен. Излага съображения, че ищецът е бил наясно с извършеното нарушение на трудовата дисциплина, както и че е действал виновно, демонстрирайки неуважително поведение. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Възразява срещу направените във въззивната жалба оспорвания, счита ги за неоснователни.

Поддържа, че не е доказано нарушение на трудовата дисциплина. Излага съображения за допуснати в заповедта за уволнение формални нарушения, препраща към съображенията си в исковата молба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 12.09.2023 г., депозирана от ищеца С. С. Х., с която са предявени срещу ответника „Ентейн Сървисиз (България)“ ЕООД обективно кумулативно съединени конститутивни и осъдителен искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ з а признаване за незаконно на уволнението му, извършено със Заповед № 29-119/24.08.2023 г. на управителя на ответното дружество, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Специалист, 2 сигурност“ в ответното дружество и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, за което е останал без работа въз основа на незаконно уволнение, в общ размер на 17 468 лв. за периода от 25.08.2023 г. до 25.02.2024 г. (размерът и периодът са уточнени с молба от 09.10.2023 г.), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

По делото са приети следните писмени доказателства:

Трудов договор от 27.01.2021 г. с работодател „ДжиВиСи Сървисиз (България)“ ЕООД и служител С. С. Х., по силата на който последният е назначен на длъжност „Специалист, сигурност“. Уговорено е, че договорът влиза в сила на 01.02.2021 г. и е с неограничен срок.

Длъжностна характеристика на длъжността „Специалист, сигурност“.

Съобщение за нарушение и покана за предоставяне на обяснения с дата 09.08.2023 г., с която С. Х. е поканен да даде обяснения във връзка с констатирано на 15.06.2023 г. нарушение на трудовата дисциплина.

Обяснения от С. Х. във връзка с горната покана.

Заповед № 29-119/24.08.2023 г. на управителя на ответното дружество, с която е наложено на С. Х. наказание „Дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

Копие от Трудова книжка на ищеца.

По делото е прието като писмено доказателство и Доклад с информация относно характера на извършените нарушения и времевия период на извършването им, озаглавено „Доказателство № 1“, като в отговора на исковата молба е посочено изрично, че същото представлява Приложение № 1 към заповедта за уволнение.

Приети по делото са Правилник за вътрешния трудов ред и Кодекс за поведение на ответното дружество, Извадка с данни за завършен на 19.09.2022 г. модул за електронно обучение относно Кодекса за поведение на ответното дружество от С. Х., както и Извадка с данни за отсъствия на С. Х. от работа за периода от 24.07.2023 г. до 24.08.2023 г. Същите писмени доказателства са придружени от превод на български език.

По делото е приобщено като писмено доказателство Удостоверение от 3

НАП, от което е видно, че С. Х. не е декларирал данни за доходи от трудови, извънтрудови или друг вид правоотношения, доходи от наеми или други източници за периода от 25.08.2023 г. до момента на справката – 10.04.2024 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно в обжалваната част.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – съществувало с ответната страна трудово правоотношение и прекратяване на трудовото правоотношение посредством процесната заповед, връчена на ищеца. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е спазена законовата процедура – изискани са писмени или устни обяснения от работника или служителя /чл. 193 КТ/; дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 194 КТ; заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана и връчена на работника или служителя /чл. 195 КТ/, както и че ищецът е извършил виновно нарушение на трудовото дисциплина, а наложеното наказание е съответно на това нарушение;

4 по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – при установяване на незаконно уволнение – че трудовото правоотношение е със срок, който не е изтекъл.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че са налице обективни пречки, които да възпрепятстват възстановяването, ако твърди да има такива; по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – при установяване на незаконно уволнение – че е останал без работа в сочения в исковата молба период, което е в причинно-следствена връзка с уволнението от ответника, поради което ищецът е претърпял вреди, както и размер на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълно отработен месец преди уволнението от ответника.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ представлява форма на съдебна защита срещу незаконно уволнение. В предмета му се включват две тясно свързани искания – за признаване на незаконността на уволнението и за неговата отмяна. Правото е потестативно, а искът е конститутивен и уважаването му осъществява автоматично промяна в материалните отношения между страните – прекратяването на трудовото правоотношение се отменя с обратна сила – от момента на прекратяването. В този смисъл – Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК, както и съдебната практика на ВКС, напр. Решение № 89 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 3409 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

На първо място следва да се посочи, че ответното дружество „Ентейн Сървисиз (България)“ ЕООД, ЕИК 131455940, и „ДжиВиСи Сървисиз (България)“ ЕООД, ЕИК 131455940, с което е сключен трудовият договор с ищеца, са едно и също дружество. Това обстоятелство не е спорно, а и се установява от служебно извършена справка в Търговския регистър.

На следващо място, не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства – Трудов договор от 27.01.2021 г., в сила от 01.02.2021 г., че между същите е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът въззиваем е назначен на длъжност „Специалист, сигурност“. Съгласно чл. 21 от договора служителят е длъжен да изпълнява всяко едно задължение, определено и описано в длъжностната характеристика, като са изброени редица конкретни задължения 5 на служителя, свързани с точното изпълнение на задълженията му по чл. 125 и 126 КТ. В приетата по делото длъжностна характеристика, отнасяща се до длъжността „Специалист, сигурност“, приложима за ищеца въззиваем, също са посочени в детайли отговорностите на служителя, свързани с изпълнението на служебните му функции.

По делото не се спори също, че процесното трудово правоотношение е прекратено със Заповед № 29-119/24.08.2023 г. на управителя на ответното дружество, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

Заповедта е издадена от Р.М.Д.К., управител на ответното дружество, който съгласно чл. 141, ал. 1 ТЗ организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, т.е. има правомощия да налага дисциплинарни наказания, поради което въззивният съд намира, че е спазена разпоредбата на чл. 192 КТ.

В Решение № 50110 от 13.11.2023 г. по гр. д. № 3215 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, върховните съдии посочват, че „под открИ.е на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарна власт на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина – установени субект на нарушението, време и място на извършването му, съществените признаци на деянието от субективна и обективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение, съдът заключава, че извършените нарушения на трудовата дисциплина следва да се считат открити от органа на дисциплинарна власт след приключване на възложените от работодателя на специални комисии проверки, вкл. по повод направени в писмените обяснения на служителя възражения и довеждане до знанието на работодателя на констатациите от възложените проверки“. В същия смисъл са Решение № 60202 от 10.11.2021 г. по гр. д. № 3965 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение № 206 от 26.10.2020 г. по гр. д. № 978 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 14 от 04.02.2020 г. по гр. д.