Решение № 67 от 15.04.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Разград, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20243300100338 по описа за 2024 година

Производството е по чл.422 ГПК, чл.432 ТЗ, чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от „Банка ДСК“АД за приемане на установено съществуването на парично вземане на банката-ищец от ответника М. А. М. за следните суми: 59 120,97 лева - главница по договор за кредит, ведно със законната лихва считано от 1.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 6 317,92 лева - дължима лихва за периода от 12.07.2022 г. до 4.03.2024 г., 649,98 лева - обезщетение за забава за периода от 12.07.2022 г. до 04.03.2024 г., 497,76 лева законна лихва за периода от 5.03.2024 г. до 27.03.2024 г. и 120лв. - дължими такси и разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за сключен на 3.12.2021г. договор за кредит за текущо потребление, по който ответникът има качеството на кредитополучател на кредит в размер 62 000лв. Сумата е отпусната на ответника и е усвоена изцяло от него. Поради забавяне в плащанията банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на осн. чл.16.2. от Общите условия на договора – при възникване на просрочено плащане със забава над 90 дни и след уведомяване на кредитополучателя. В случая се твърди за забава на 20 месечни вноски, от м.юли, 2022г. и 624 дни забава, след което банката е изпратила уведомление на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост и е обявила целия остатък от кредита за предсрочно изискуем, считано от 5.03.2024г. Ищецът посочва извършени частични плащания в размер 2879,03лв. главница, 2378,16лв. договорна лихва и 1,25лв. санкционираща лихва. След приспадане на извършените частични плащания са останали задължения, които са предмет на исковата претенция.

В срока по чл.367 ал.1 ГПК назначеният особен представител на ответника М. А. М. е 1 депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище, че предвид липсата на контакт с ответника не може да вземе отношение по конкретните обстоятелства, но счита, че следва да бъдат изяснени въпросите относно наличие или липса на неравноправни клаузи, уведомяването на ответника за предсрочната изискуемост, валидно възникнало договорно отношение и неизпълнение на задълженията по договора от ответника. В съдебно заседание предлага на съда да постанови решение съобразно събраните доказателства.

Съдът, след преценка на доказателствата и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 3.12.2021г. между страните е подписан договор за кредит за текущо потребление, по силата на който „Банка ДСК”АД в качеството си на кредитор е отпуснал на М. А. М. в качеството на кредитополучател кредит за текущо потребление в размер 62 000лв.

В т.8 от договора е уговорена възнаградителна лихва в променлив годишен лихвен процент, който към датата на сключването е 6,50%. В т.8.1. е договорена промяна на лихвения процент с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, реда и сроковете, посочени в ОУ. ГПР е уговорен на 6,7%.

Представени са Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, в раздел VII от които са уговорени лихви при забава на плащането на месечната вноска – т.16.1., обявяването на предсрочната изискуемост на кредита с уведомление при неплащане на главница и/или лихва над 90 дни – т.16.2., законна лихва върху целия непогасен остатък от кредита – т.16.3. Крайният срок за усвояване на кредита е определен до 30 дни от датата на сключване на договора за кредит – т.3 от договора, а крайният срок за погасяване на главницата е определен на 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване – т.2 от същия. Съгласно приложения погасителен план, плащането на последната вноска е предвидено на 3.12.2031г.

Банката е изпратила покана-уведомление до ответника чрез ЧСИ, с която го е уведомила за допуснато просрочие при обслужване на предоставения кредит и за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем. Поканата е връчена чрез залепване на уведомление от ЧСИ по реда на чл.47 ал.1 ГПК, извършено на 19.02.2024г. с покана в двуседмичен срок за получаване на книжата в кантората на ЧСИ, че същата е връчена на 29.07.2021г. Срокът е изтекъл на 4.03.2024г. и на 8.03.2024г. ЧСИ е съставил протокол, в който е удостоверил, че в двуседмичния срок М. М. не се е явил да получи поканата-уведомление на банката.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като изготвена от лице в кръга на неговите компетенции и обоснована на събраните по делото доказателства, както и направени от вещото лице справки в „Банка ДСК”ЕАД. Изводите в заключението са, че кредитът е усвоен на 3.12.2021г. в пълен размер, по сметката на кредитополучателя и че са извършени погасителни вноски на главница в размер 2879,03лв., договорна лихва в размер 2378,16лв., санкционираща лихва в размер 1,25лв. и нотариална такса в размер 6лв. Общо погасените суми по кредита са в размер 5264,44лв. Последното плащане на главница и лихва е на 12.07.2022г.

2

Непогасените суми по договора са, както следва: главница 59 120,97лв., договорна лихва 6317,92лв. за периода 12.07.2022г.-4.03.2024г.; обезщетение за забава в размер 649,98лв. за периода 12.07.2022г.-4.03.2024г., законна лихва в размер 497,76лв. за периода 5.03.2024г.-27.03.2024г. и такси и разноски в размер 120лв. с основание т.5 от приложение №3 ат Тарифа за дължимите такси в Банка ДСК.

Тъй като вещото лице е установило, че през периода на действие на договора за кредит процентът на договорната лихва е променен няколко пъти, е изготвен втори вариант на размера на договорната лихва на база фиксирания лихвен процент 6,50% към момента на сключване на договора - 6307,87лв., при което се получава разлика от 10,05лв. във вреда на кредитополучателя.

Със заповед № 282/2.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 561/2024г. на РРС, съдът е разпоредил М. А. М. да заплати на „Банка ДСК“ЕАД сумите – предмет на исковата претенция. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК и на заявителя е указано да предяви иск за вземанията си, съгл. чл.415 ал.1 т.2 ГПК.

Указанието е връчено на банката на 25.07.2024г. и в указания срок е предявен настоящият иск.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Необходимо условие за уважаване на предявения иск е да се установи, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по чл.430 ал.1 и 2 ТЗ да върне в уговорения срок заетата сума пари заедно с дължимите договорени лихви по договора за кредит за текущо потребление, както и че са натрупани просрочия в срок над 90 дни, в който случай остатъкът от задължението става изцяло предсрочно изискуемо, след уведомление за това до длъжника, съгл. чл.16.2 от ОУ на банката.

Доказано е по делото от представените писмени доказателства и изготвената съдебно-счетоводна експертиза, че кредиторът „Банка ДСК”АД е изпълнил задължението си по договора и е предоставил на кредитополучателя М. А. М. уговорения кредит. От друга страна, установява се от същите доказателства, че кредитополучателят не е изпълнил поетото задължение да върне изцяло предоставения му кредит, ведно с уговорените и начислени лихви върху редовния дълг и за допуснатото просрочие. Длъжникът не е изпълнил задължението си за погасяване на главницата и на лихвите по кредита.

Последното плащане на главницата и възнаградителната лихва е на 12.07.2022г.

Уведомлението на банката до ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да се приеме за връчено на 5.03.2024г., след изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението по чл.47 ГПК за явяване на длъжника да го получи в кантората на ЧСИ. Съответно, на дата 5.03.2024г. кредитът е станал предсрочно изискуем. Спазено е изискването на т.16.2. от ОУ на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление.

С обявяването на кредита за изцяло предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи на кредитора следните суми към 27.03.2024г: главница 59 120,97лв., обезщетение за забава в размер 649,98лв. за периода 12.07.2022г.-4.03.2024г., законна лихва в размер 3

497,76лв. за периода 5.03.2024г.-27.03.2024г. и такси и разноски в размер 120лв. с основание т.5 от приложение №3 ат Тарифа за дължимите такси в Банка ДСК. Предявените искове са установяване на горните задължения са основателни и следва да бъдат уважени .

По отношение на договорната лихва за периода 12.07.2022г.-4.03.2024г. съдът приема следното: от общата дефиниция на § 13 т.1 ДР ЗЗП се извежда, че кредитополучателите по договор за банков кредит – физически лица, които не придобиват средствата – предмет на договора, за осъществяване на търговска дейност, имат качеството на потребители на банкова услуга.

В практиката на ВКС, изразена в решение № 77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014г., III г.о., решение № 424/02.12.2015 г. по гр. дело № 1899/2015г., IV г.о., решение № 51/04.04.2016 г. по т. дело № 504/2015г., II т. о., решение № 95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015г., II т. о., решение № 205/07.11.2016 г. по т. дело № 154/2016г., I т. о., решение № 165/02.12.2016 г. по т. дело № 1777/2015г., I т. о., решение № 201/02.03.2017 г. по т. д. № 2780/2015г., II т. о. и други съдебни актове, предпоставките за определяне, че една договорна клауза е неравноправна, са следните: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя.

Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл.146 ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор я е приел. Индивидуално уговорена би могла да е и клауза, която се отнася до определяне на основния предмет на договора, както и до съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, съгласно чл.145 ал.2 ЗЗП. Клаузите по чл.145 ал.2 ЗЗП, които не са индивидуално уговорени, подлежат на преценка от гледна точка на неравноправния им характер, само ако не са изразени ясно и разбираемо. Изискването на ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.

Добросъвестността се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, формиращи конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общността. Добросъвестността като изискване за поведение от търговеца по смисъла на чл.143 ЗЗП е пряко свързана с пояснението, че недобросъвестността следва да бъде разгледана, с оглед правните й последици – постигане на значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя. От тези законови 4 изисквания се извежда и задължението при уговаряне на конкретни условия, свързани с едностранно присвоени права, независимо дали в общите условия или в подписания бланков договор за кредит, да са осигурени ясни и разбираеми за обикновения потребител условия (чл.147 ал.1 ЗЗП), с оглед които същият информирано да поеме задълженията си.

Чл.144 ал.2 ЗЗП изисква промяната на лихвения процент, дължим от потребителя, да може да бъде осъществена едностранно, само ако е налице основателна причина, а на потребителя е обезпечено правото за изразено несъгласие, чрез едностранно прекратяване на договорната връзка. Задължението при разглежданата възможност за кредитора е по ясен, недвусмислен и разбираем начин да бъдат установени всички обективно съществуващи обстоятелства, т. е. такива, които са извън контрола на търговеца и които обуславят приложение на установената едностранна възможност за промяна на разходите по кредита, в това число и възнаградителната лихва. Това означава методиката за определяне на лихвения процент да бъде договорно очертана, като по този начин да бъдат конкретизирани в договора видът, количествените изражения и относителна тежест на отделните компоненти при определяне на лихвения процент, съответно всеки едни от тях да бъде обвързан с обективни критерии, чието настъпване е онзи юридически факт, който предполага добросъвестност при упражняване правото на кредитора за едностранна промяна на лихвения процент.