Решение № 109 от 30.08.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. София, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Магдалена К. Букина-И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600281 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по постъпили въззивни жалби: от подсъдимия М. С. Д., депозирана чрез неговия защитник - адв. Н. Б. от САК, против присъда № 21 от 04.10.2022 год., постановена по н.о.х.д. № 427/2021 г. по описа на Районен съд - Сливница, както и от частния обвинител и граждански ищец И. С. А., действаща лично и със съгласието на своя законен представител К. Х.-А., депозирана чрез нейния повереник - адв. Е. И. Г..

С посочената присъда, първи наказателен състав на Районен съд Сливница признал подсъдимия М. Д., с установена по делото самоличност, за виновен в извършване на престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, за това, че на 18.05.2020 г., около 14:00 часа, в помещение към конюшна /амуничник/, в което се съхраняват юздите и седлата на конете, намиращо се на конна база „Г.

К . Л.“ в град Б., област С., ул. „Г. ш.“ № **, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, като за целта употребил сила: опипал с ръце задните части на пострадалата А. през дрехите, поставяйки ръката й върху възбудения си полов орган, като не й позволил да се отскубне, след което опипал гърдите и половия й орган, докато я притискал с гръб към себе си, като на основание чл. 54, ал. 1 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 2 (две) години и 8 (осем) месеца, като на основание чл. 66, 1 ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от 5 (пет) години.

С горепосочената присъда подсъдимият М. С. Д. е осъден да заплати на пострадалата И. С. А., с ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител К. Х. Х.-А., с ЕГН: **********, сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди по предявения граждански иск.

Във въззивната жалба на подсъдимия М. Д., депозирана от адв. Н. Б., се твърди, че постановената присъда е неправилна и явно несправедлива, както и че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Излагат се и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото. Твърди се, че протоколите за съдебните заседания са с недостоверни дати. Конкретно се посочва, че в протокол № 151 е отразено, че заседанието е проведено на 21.03.2022 год., а словом е изписано, че е проведено на 15.03.2022 год. Аналогично в протокол № 448 било посочено с цифри, че заседанието е проведено на 05.10.2022 год., а словесно е отразено, че заседанието се провежда на 04.10.2022 год. Изтъква се, че в това заседание е била постановена присъдата по делото, като тази неяснота представлява особено съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че липсата на достоверна дата на изготвяне на протокола е равносилна на липса на протокол, като това нарушение е довело до ограничаване на процесуалните правила на подсъдимия и останалите страни в процеса и като неотстранимо от въззивния съд е абсолютно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В жалбата се твърди, че е налице и непълнота на доказателствата. В тази връзка се посочва, че не са събрани категорични доказателства, че деянието е извършено на 18.05.2020 год., около 14:00 часа - никой от разпитаните свидетели, освен пострадалата, не е посочил тази дата и час, а съобщенията за извършеното престъпление на тел. 112 и до РУ МВР - Сливница били подадени съответно на 20.05.2020 год. вечерта и на 21.05.2020 год. Изразява се упрек към съда, че не е установено в какво се изразява употребяването на сила от страна на подсъдимия, което е признак от състава на престъплението. Сочи се, че в показанията на пострадалата липсва конкретика как я е държал подсъдимият, с коя ръка е правил това, по какъв начин тя е успяла да се отскубне от него, както и каква е реакцията и как е показала на подсъдимия, че неговите действия са неприятни. Твърди се, че първоинстанционният съд е проявил незадълбоченост, като не е констатирал противоречията в показанията на разпитаните свидетели - пострадалата на ДП е посочила, че подсъдимият пръв е влязъл в помещението, докато в показанията си пред съда твърди, че тя е влязла първа. Сочи се, че е била установена причината, поради която пострадалата е влязла в помещението, щом поведението на подсъдимия е било неприятно за нея. Посочва се и противоречие между показанията на пострадалата и заключението на съдебно-техническата експертиза относно обстоятелството колко време е останал подсъдимият в помещението.

Позовавайки се на установеното в експертизата, че подсъдимият е прекарал по-малко от 2 минути в помещението, защитникът изразява съмнение, че е било обективно възможно да извърши приетите за установени действия.

2

Отправя се упрек към анализа на доказателствата, като се твърди, че показанията на свидетелите М. Ц., И. Д., С. А. и Кр. А. не са достатъчно конкретни. Посочва се, че съдът е изградил своите изводи въз основа на показанията им от досъдебното производство, които не са били надлежно приобщени. С тези доводи се твърди, че присъдата е необоснована, а обвинението не е доказано по надлежен начин. Излага се оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание. По изложените съображения се твърди, че гражданският иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С тези доводи се иска въззивният съд да упражни правомощията си по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, като върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и алтернативно - да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невинен.

Във въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец И. А. се изразява оплакване срещу присъдата в частта относно размера на уважения граждански иск. Иска се отмяна на присъдата в частта, в която искът е отхвърлен за сумата над 2500 лева до пълния предявен размер от 5000 лева. В допълнително изложение се сочи, че пострадалата е претърпяла и продължава да търпи неблагоприятни последици в резултат от действията на подсъдимия.

Сочи се, че у нея се е формирало състояние на тревожност, стрес и уплаха, като е изпитала и силен страх и срам от случката, а това води и до недоверие към представителите на мъжкия пол. С тези доводи се иска гражданският иска да бъде уважен в цялост, като подсъдимият бъде осъден да заплати пълния му размер от 5000 лева, ведно със законната лихва.

От страна на частния обвинител И. А. е депозирано и възражение срещу въззивната жалба на подсъдимия, чрез повереника - адв. Г., с което се оспорват като неоснователни наведените оплаквания. Посочва се, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както твърди подсъдимият.

По отношение на твърдяната неяснота относно датите на проведените заседание се посочва, че подсъдимият е имал възможност да направи искане за поправка на протокола, което не е сторил, поради което не са били ограничени негови процесуални права. Оспорват се като неоснователни и доводите за недоказаност на обвинението, като се сочи, че от събраните доказателства по несъмнен начин е установена датата на деянието - 18.05.2020 год. Като причина за подаване на сигнали за извършеното на 20.05.2020 год. и на 21.05.2020 год. се изтъква притеснението на пострадалата от реакцията на подсъдимия спрямо нея или нейните коне, които тя цени. Аргументира се липса на противоречие в доказателствата, като се сочи, че пострадалата достатъчно ясно и конкретно е посочила как я е държал подсъдимият и как се е отскубнала от него. Повереникът сочи, че разминаването в посочения от подсъдимата период - от 5 до 15 минути, и действително установената продължителност на престоя на подсъдимия в помещението, се обяснява с изпитаните от пострадалата силни емоции на уплаха. В заключение се посочва, че първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните доказателства, които се подкрепят помежду си и подкрепят обвинението.

Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а 3 първоинстанционната присъда да бъде потвърдена в осъдителната част и отменена в гражданскоправната част, с която е отхвърлен частично гражданският иск.

Жалбите се поддържат и в съдебно заседание пред настоящата инстанция както от подсъдимото лице и от неговия защитник – адв. Н. Б. от САК, така и от повереника на частния обвинител и граждански ищец.

Районна прокуратура - Сливница не е депозирала становище по жалбите.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СОП поддържа становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от страна на подсъдимия и за основателност, на тази, подадена от повереника на гражданския ищец и частен обвинител А.. Счита, че атакуваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна в наказателно-правната й част и изменена в гражданскоосъдителната й част с уважаване в пълен размер на предявения граждански иск.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи второинстанционен наказателен състав, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното :

ЖАЛБАТА на подс. Д. е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение, докато тази, на частния обвинител и граждански ищец, ОСНОВАТЕЛНА поради и което, обжалвания първоинстанционен акт следва да бъде изменен. Това е така поради следните съображения :

Настоящата инстанция възприема изцяло относимите към предмета на делото фактически констатации на състава на първоинстанционния съд поради обстоятелство, че същите почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства. В частност, решаващият съдебен състав на първоинстанционният съд е извършил дължимия съгласно процесуалните изисвания анализ на събраните по делото доказателствени материали, като мотивирано и обосновано е посочил кои от доказателствата и доказателствените средства приема за достоверни и обективни и кои от тях не приема за такива. Релевантните доказателствени средства са преценявани от състава на Районен съд Сливница съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени и с оглед константната съдебна практика, настоящата инстанция не намира за необходимо да излага свои съображения от фактическа страна /в.ж. решение № 26 от 19.01.2023 год. постановено по н.д. № 786/2022 год. по описа на ВКС, Второ наказателно отделение/.

Състава на районният съд е изпълнил своите задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК и на базата на приетата като установена фактическа обстановка /споделяна изцяло и от настояща инстанция като изводима от доказателствената съвкупност/, правилно и законосъобразно е приел, че подс. М. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК, тъй като от доказателствата събрани по делото може да се направи 4 обоснован и несъмнен извод, че същия на датата на 18.05.2020 г., около 14:00 часа, в помещение към конюшна /амуничник/, в което се съхраняват юздите и седлата на конете, намиращо се на конна база „Г. К. Л.“ в град Б., област С., ул.

„ Г. ш.“ № **, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, като за целта употребил сила: опипал с ръце задните части на пострадалата А. през дрехите, поставяйки ръката й върху възбудения си полов орган, като не й позволил да се отскубне, след което опипал гърдите и половия й орган, докато я притискал с гръб към себе си.