Решение № 23814 от 30.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10854/2024
- Вид
- Решение № 23814
- Подписан
- 30.12.2025
- Състав
- АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, 6 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 5, 6 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 8 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- § 1, б. "в" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 17 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- чл. 18 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- чл. 7 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- § 1, б. "б" · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- § 3 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
РЕШЕНИЕ
№ 23814 гр. София, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: * при участието на секретаря ** като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20241110110854 по описа за 2024 година
Р. Д. Г. е предявил по реда на чл. 422 ГПК срещу „* КЧТ иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за заплащане на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за голямо закъснение на полет № W63153 по дестинация * Х. * (*) – * (*) на 10.03.2023 г. с час на излитане 07:40 часа и час на пристигане 08:45 часа, иск с правно основание чл. 5, § 1, б. „в”, вр. чл. 8, § 1, б. „а” от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за заплащане на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отмяна на полет по дестинация * (*) – * (*) на 14.04.2023 г. и с правно основание чл. 45, ал.
1 ЗЗД за заплащане на сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, притеснения и неудобство поради неизпълнение на поетите от авиокомпанията задължения за изпълнение на полетите съобразно утвърденото разписание.
Ищецът твърди, че е закупил билет за полет № W63153 по дестинация * Х. * (*) – * (*) на 10.03.2023 г. с час на излитане 07:40 часа и час на пристигане 08:45 часа, като самолетът излетял в 11:31 часа и пристигнал с повече от 3 часа закъснение в 12:08 часа. Ищецът имал резервация за полет по дестинация * (*) – * (*) на 14.04.2023 г., който бил отменен по вина на авиокомпанията. Ищецът бил принуден да стои на летището повече от 3 часа, без да му бъдат осигурени безплатна храна и вода, не успял да осъществи плановете си и пропуснал предварително организирани и заплатени екскурзии, което му причинило сериозно безпокойство и неудобство. Направил допълнителни разходи, за да организира връщането си, като не получил съдействие от авиокомпанията.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който развива подробно съображения за неподсъдност на делото на СРС.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
По иска с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен договор за въздушен превоз за полет № W63153 по дестинация * Х. * (*) – * (*), определен за изпълнение на 10.03.2023 г. от 07:40 часа и закъснение на същия с повече от три часа до крайния пункт на пристигане.
По иска с правно основание чл. 5, § 1, б. „в”, вр. чл. 8, § 1, б. „а” от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети в тежест на ищеца е да докаже, че е закупил самолетен билет за полет по дестинация * (*) – * (*) на 14.04.2023 г., който е следвало да бъде извършен от ответника и отмяната на полета.
Съгласно чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. пътниците имат право на обезщетение при голямо закъснение (продължило три или повече часа), което е в размер на 250 евро за всички полети на територията на ЕС до 1500 км. Разстоянията се измерват по метода на дъгата на големия кръг. Регламентът не съдържа дефиниция за закъснение на полет, но „полет“ по смисъла на регламента е операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен превозвач, който определя своя маршрут (решение на СЕС от 10.07.2008 г. по дело C-173/07). По отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент № 261/2004 г. СЕО се е произнася с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно чл. 633 ГПК дава задължително за българския съд тълкуване на разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент.
Съобразно разясненията в посоченото решение чл. 5, 6 и Регламент № 261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъла, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.
Съгласно чл. 5, § 1, б. „в” от Регламент № 261/2004 г. при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7, а според чл. 8, § 1, б. „а” от Регламент № 261/2004 г. на пътниците се предлага избор между възстановяване до седем дни по силата на чл. 7, § 3 на пълната стойност на билета на цената, на която е купен, за част или части от неосъществения път и за част или части от вече осъществения път, ако полетът повече не изпълнява предназначението си по отношение на първоначалния план за пътуване, заедно с, когато е уместно или обратен полет до първоначалния пункт на излитане.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е имал закупен електронен билет и резервация за процесните полети, които е следвало да бъдат изпълнени от ответника като превозвач. Представена е и бордна карта за полет за полет № W63153, която дава право на притежателя да се качи на борда на самолета, осъществяващ полета, доколкото ищецът се е регистрирал като пътник на полет № полет № W63153. От представен имейл до ищеца се установява, че полет по дестинация * (*) – * (*) насрочен за 14.04.2023 г., е бил отменен.
Ответникът не оспорва наличието на валидно сключени договори за въздушен превоз с ищеца, както и закъснение на полет № W63153 и отмяна на полет № W63154. Единственото възражение, което ответникът поддържа в хода на цялото производство, е за неподсъдност на делото на СРС. В съответствие с твърденията и уточненията, направени от ищеца, съдът е приел, че е компетентен да се произнесе по спора, доколкото е приел, че се касае за взаимоотношения, възникнали с клона на „*“ *. Съдът намира, че приложима е разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „б“, тире второ, вр. б „в“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 и компетентният 2 съд следва да се определи в случаите на предоставяне на услуги, доколкото твърденията на ищеца касаят именно сключване с ответника на договор за превоз на пътници с въздушен транспорт, който по същността си представлява договор за предоставяне на услуги.
Тълкуване на тази разпоредба във връзка с обезщетенията за закъснели и отменени полети по Регламент (ЕО) № 261/2004 е дало повод на СЕС с решение от 09.07.2009 г. по дело С204/08, според което при превоз по въздух на лица от една държава членка до друга държава членка, извършен на основание договор, сключен само с една авиокомпания, която е действителният превозвач, компетентният съд да разгледа искане за обезщетение на основание този договор за превоз и на основание Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп до борда и отмяна или голямо закъснение на полети е съдът - по избор на ищеца - в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в посочения договор. Мястото на излитане и мястото на пристигане на самолета трябва да се считат за основно място за предоставяне на услугите, предмет на договор за въздушен транспорт, като всяко от тези две места се намира в достатъчно близка връзка с материалните елементи на спора и следователно гарантира тясната връзка между договора и компетентната юрисдикция. СЕС посочва, че възможността за избор, предоставена на ищеца, е съобразена както с критерия за близост, така и с изискването за предвидимост, доколкото позволява на ищеца и на ответника да идентифицират лесно юрисдикциите, които могат да бъдат сезирани. Безспорно ищецът се явява потребител, поради което принципно би следвало да се приложи специалната потребителска защита съгласно разпоредбата на чл. 18 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, според която потребителят може да предяви иск срещу другата страна по договора или в съдилищата на държавата членка, в която тази страна има местоживеене, или независимо от местоживеенето на другата страна - в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят. Нормата на чл. 17, § 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 обаче изрично изключва приложимостта на специалните разпоредби в Раздел IV относно компетентността при потребителските договори по отношение договорите за транспорт, различни от договорите, които в цената си включват предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване.
Доколкото не се твърди, че процесният договор за транспорт на пътници с въздушен превоз, сключен с ответника, включва предоставяне и на настаняване, то за него не е приложима специалната компетентност при потребителските договори, от което следва, че нормата на чл. 7, § 1, б. „б“, второ тире от Регламент (ЕС) № 1215/2012 е специална по отношение нормата на чл. 18 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, а оттам и на националната разпоредба съобразно чл. 113 ГПК.
Освен това и доколкото ищецът е български гражданин с адрес в Р * следва да се приеме, че независимо че е закупил билети от сайта wizzair.com, то това е било сторено на територията на Р *, като всички съобщения, както и самите билети, са на български език, от което следва, че „*“ *. е действало чрез клона си в *. Обстоятелството, че фактурата на ищеца е била издадена от „*“ *. не води до извод, че в правоотношението е участвало дружеството майка.
В резултат на изложеното съдът намира, предявените искове за основателни и следва да бъдат уважени, като на ищеца се присъдят претендираните обезщетения.
По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже настъпването на твърдените неимуществени вреди, техния размер, както и причинната им връзка с противоправното поведение на ответника. В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Неимуществените вреди са последици от накърняване на блага, които могат да имат или не за предмет субективни права и като всеки друг юридически факт, вредите също подлежат на доказване. За установяване на твърденията си, че ищецът е изживял стрес, 3 безпокойство, притеснения и неудобство поради неизпълнение на поетите от авиокомпанията задължения за изпълнение на полетите съобразно утвърденото разписание, съдът е допуснал гласни доказателства по делото, каквито не бяха събрани. Поради неустановяване на тази предпоставка от фактическия състав на предявения иск по чл. 45, ал.
1 ЗЗД съдът намира, че е безпредметно да обсъжда дали са налице останалите предпоставки, доколкото липсата на тази основна предпоставка от фактическия състав на предявения иск води до неговата недоказаност, поради което и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от предявените искове в размер на 349,16 лева от сторени разноски в размер на 63,40 лева – държана такса за исковото и заповедното производство и 800 лева – адвокатско възнаграждение, което следва да бъде намалено на 500 лева с оглед направеното възражение за прекомерност, фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Ответникът не е претендирал разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Д. Г., ЕГН **********, срещу „* *.“ чрез „* *.“ – клон *“ КЧТ, ЕИК *, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че „* *.“ чрез „* *.“ – клон *“ КЧТ дължи на Р. Д. Г. на основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за голямо закъснение на полет № W63153 по дестинация * Х. * (*) – * (*) на 10.03.2023 г. с час на излитане 07:40 часа и час на пристигане 08:45 часа и на основание чл. 5, § 1, б. „в”, вр. чл. 8, § 1, б. „а” от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отмяна на полет по дестинация * (*) – * (*) на 14.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 42630/2023 г. на СРС, 82 състав.