Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13 от 03.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 265/2024
Вид
Решение № 13
Подписан
03.02.2025
В сила
11.06.2025
Състав
КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, КРАСЕН ГЕОРГИЕВ, ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Велико Търново, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ К.

Членове:

КРАСЕН Г.

Д. ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И. в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600265 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по глава двадесет и първа от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат В. И. К. и адвокат Й. Ц. Й., в качеството им на повереници на частните обвинители А. Б.

А., действаща лично и като настойник на поставената под пълно запрещение Д. А. Г. и на Б. А. Г., по жалба от частния обвинител А. Б. А., действаща лично и като настойник на поставената под пълно запрещение Д. А. Г. и по жалба от адвокат М. М., в качеството му на повереник на частния обвинител И. И. П., срещу присъда № 11 от 27.05.2024год., постановена по НОХД № 144/2024год. по описа на Окръжен съд- гр.Велико Търново.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия А. Т. (A. T.) - роден на 02.01.1992 г. в Република Турция, турски гражданин, с постоянен и настоящ адрес: с. Никюп, *****, общ. Велико Търново, със средно образоване, женен, не работи, с ЛНЧ **********, с лична карта, издадена на 14.08.2023 г. от МВР - Велико Търново, разрешение за 1 пребиваване № **********, неосъждан,

ЗА ВИНОВЕН в това, че на 26.05.2023 год. около 15:20 часа на път III-504, км. 4+300 /с. Самоводене - с. Ресен/, в землището на Община В.

Търново при управление на моторно превозно средство от категория „В“ - лек автомобил „БМВ 325И“ с рег. № ЕВ66****, собственост на Г. Р. А., нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движението по пътищата, а именно: на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, като движейки се от с. Ресен, общ. В.

Търново към с. Самоводене, общ. В. Търново навлязъл в лентата за насрещно движение - чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в кт/ч, като се движел с превишена скорост - 118,3 км/ч, при максимално разрешена 90 км/ч за движение извън населено място чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал и при ляв завой е загубил контрол върху управлявания от него автомобил - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на едно лице и телесни повреди на повече от едно лица, както следва:

- причинил смъртта на А. Г. А. от село Ресен, общ. В. Търново, починал на 26.05.2023 г., в 17:40 часа в гр. В. Търново вследствие на получената при ПТП тежка съчетана механична травма глава - гърди корем крайници, причинила остра обемна кръвозагуба;

- причинил на И. И. П. от село Ресен, общ. В. Търново тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка коремна травма с разкъсване на държатели на черва с излив на кръв в коремната кухина, с последваща по медицински показатели извършена оперативна лапаротомия - отваряне на корема и резекция на чревни бримки и ретроперитонеален хематом, които са довели до постоянно общо разстройство на здравето му, опасно за живота, със срок на лечение и възстановяване около осем месеца, комбинирана с леки телесни повреди, изразяващи се в подкапсулен хематом на далака, травма на нервно коренче на Ес 1-ви прешлен и закрито счупване на 6 - 7-мо ребра, вляво, и охлузвания по лявото коляно и подбедрица, които са му причинили временно 2 разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение около 25 дни.

- причинил на Г. Р. А. от с. Никюп, общ, В. Търново средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, причинила й трайно затруднение в движението на ляв горен крайник, със срок на лечение и възстановяване около четири месеца, комбинирана с леки телесни повреди, изразяващи се в закрито счупване на 2-ро и 3-то ребра, вдясно и мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване и липса на спомен за станалото, които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и със срок на лечение и възстановяване 25 дни, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 във вр. чл. 343 ал. 3, пр. 3, буква „б“ пр. 1 във вр. с чл. 343, ал. 1, буква „б“ пр. 1 и пр. 2 и буква „в“ пр. 1, във вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал.

1 от ЗДвП, му определил наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, чл. 36 и чл. 54 НК намалил с 1/3, и НАЛОЖИЛ на подсъдимия А.

Т. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 66 ал. 1 НК ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37 ал. 1, т. 7, пр. 2 НК ЛИШИЛ подсъдимия А. Т., от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, като зачел времето, през което е бил лишен от право да управлява МПС.

С присъдата първинстанционният съд веществетните доказателства, като постановил: се разпоредил и с

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: запечатан в хартиен плик 1 бр. часовник с означение „Sebago“, с черен циферблат и златисти стрелки, със скъсана метална верижка, поставен в прозрачен полиетиленов плик, запечатан с етикет за иззети ВД серия Е 02891, с подписи на поемни лица, експерти и разследващ полицай, ДА СЕ ВЪРНАТ на А. Т. (A. T.), след влизане на присъдата в сила и подаване на писмена молба за това.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: лек автомобил марка

„БМВ“, модел „325И“ с рег. № ЕВ66****, скоростна кутия с продуктов етикет 3 с информация 0785106000001 12000483600 от лек автомобил марка „БМВ, модел „325И“ с рег. № ЕВ 66****, заедно с ключа за същото МПС, поставена в черен полиетиленов чувал, запечатани с етикет за ВД серия Е 04435, предадени на съхранение в „М. база Шереметя“, стопанисвана от ОДМВР Велико Търново, ДА СЕ ВЪРНАТ на собственика А. Т. (A. T.), след влизане на присъдата в сила и подаване на писмена молба за това.

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО: лек автомобил марка

„Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ВТ 6750ВС, заедно с ключ за същото МПС, ДА СЕ ВЪРНЕ на наследниците на починалия А. Г. А. след влизане на присъдата в сила и подаване на писмена молба за това.

С присъдата първоинстанционния съд се произнесъл и по въпроса за разноските, като:

ОСЪДИЛ подсъдимия А. Т. (A. T.), да заплати на И. И. П. сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/ направени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪДИЛ подсъдимия А. Т. (A. T.), да заплати по сметка на Окръжна прокуратура - направените разноски по досъдебното производство в размер на 6656,50 лв. /шест хиляди шест стотин петдесет и шест лева и петдесет стотинки/, както и 5 лв. /пет лева/ по сметка на Окръжен съд - Велико Търново в случай на служебно издаване на изпълнителен лист при невнасянето им.

С подадената въззивна жалба от адвокат В. И. К. и адвокат Й. Ц. Й., в качеството им на повереници на частните обвинители А. Б. А., действаща лично и като настойник на поставената под пълно запрещение Д. А. Г. и на Б.

А. Г., е заявено оплакване за неправилност на първоинстанционната присъда, заради явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия.

Излагат се съображения, че първоинстанционният съд не е преценил правилно, че от доказателствата по делото е установен баланс между отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, което обосновава извод за налагане на наказание „лишаване от свобода" в размер около средния за съответното престъпление, което наказание подсъдимият следва да изтърпи ефективно.

Твърди се, че наложеното с присъдата наказание не съответства на тежестта на извършеното престъпление, при което е причинена смъртта на наследодателя на частните обвинители А. Г. А., както и телесни повреди /тежка и средна/ на други две лица.

4

Посочва се, че за да наложи наказание значително под средния размер, първоинстанционният съд очевидно е приел наличието на превес на смекчаващите над отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, което в конкретния случай не отговаря на установените факти. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил тежките последици, които са настъпили за частните обвинители, не е съобразил извършените от подсъдимия множество нарушения на правилата за движение; високата скорост, с която се е движел и която е била близо 30 км над разрешената; факта, че не е съобразил скоростта си с мократа пътна настилка, с наличието на остър завой и с пътните знаци в района на местопроизшествието.

Възразява се, че условното осъждане на подсъдимия А. Т. не е адекватна санкция за извършеното от него престъпление и не може да постигне целите на наказанието, както и да окаже предупредителното и възпиращо въздействие спрямо останалите членове обществото. Настоява се, че в случая условното осъждане е несъвместимо със справедливостта и целите, които трябва да се постигнат с наказанието.

Иска се на основание чл. 337 ал.2 т.1 и т.2 от НПК въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като увеличи наложеното на подсъдимия наказание в размер около средния за извършеното от него престъпление и да отмени постановеното от първоинстанционния съд отлагане на изпълнението на наказанието по чл.66 от НК, като се постанови подсъдимия да изтърпи наказанието си ефективно. Освен това, с тази жалба е отправена молба въззивният съд да присъди на жалбоподателите- частни обвинители, направените разноски за въззивната инстанция, но не са представени и приложени доказателства за направени разноски от тези частни обвинители за производството във въззивната инстанция.

С въззивната жалба, подадена от частния обвинител А. Б. А., действаща лично и като настойник на поставената под пълно запрещение Д.

А. Г., е заявено оплакване за неправилност на първоинстанционната присъда, заради явна несправедливост на наложеното с нея наказание на подсъдимия.

Излагат се съображения, че наказанието от три години лишаване от свобода, което е отложено за срок от пет години, не съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, при което е причинена смъртта на А. Г. А., както и телесни повреди /тежка и средна/ на други две лица.

5

Посочва се, че за да наложи наказание значително под средния размер, първоинстанционният съд очевидно е приел наличието на превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, а това в конкретния случай не отговаря на установените факти. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил тежките последици, които са настъпили за семейството на частния обвинител, вследствие загубата на техния близък и факта, че са останали без морална и финансова опора в живота си, не е съобразил и извършените от подсъдимия множество нарушения на правилата за движение; високата скорост, с която се е движел и която е била близо 30 км над разрешената; факта, че не е съобразил скоростта си с мократа пътна настилка, с наличието на остър завой и с пътните знаци в района на местопроизшествието.

Възразява се, че условното осъждане на подсъдимия А. Т. не е адекватна санкция за извършеното от него престъпление и не може да постигне целите на наказанието, както и да окаже предупредителното и възпиращо въздействие спрямо останалите членове обществото. Частния обвинител А. А. смята, че условното осъждане за човек, който е отнел живота на друг човек и е нанесъл сериозни травми на още двама пострадали, е несъвместимо със справедливостта.

Иска се въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като наложи на подсъдимия по-тежко наказание- около средния размер за извършеното от него престъпление, което наказание той да изтърпи ефективно. Освен това частния обвинител А. Б. А. моли въззивния съд да й присъди направените разноски за въззивната инстанция, но не са представени и приложени доказателства за направени разноски от този частен обвинител за производството във въззивната инстанция.