Решение № 177 от 14.05.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Русе , 14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20214520200184 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Е. Н. Н. против наказателно постановление № 20-1085000641/17.03.2020г. на Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.98 ал.2 т.4 вр.чл.178д от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят ,редовно призован се явява лично, като поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категории “В” и „АМ“.

На 18.02.2020г. около 13.40 ч. жалбоподателят в качеството му на водач на лек автомобил Пежо Партнер с рег.№ Р1976ВК паркира л автомобила на място, предназначено за паркиране на хора с трайни увреждания по ул.“Васил Априлов“ в гр.Русе. Към преписката е приложен е снимков материал, от който е видно, че процесният лек автомобил е паркиран непосредствено след вертикално поставен знак Д21, пред блокови помещения, 1 над които е видна поставена табела за лечение акупунктура.

След постъпил по електронна поща сигнал за нарушение ведно със снимков материал на 18.02.2020г. е съставен фиш за налагане на глоба сeрия GT № 258512 срещу лицето, представляващо фирмата – собственик на лекия автомобил.

Във връзка с издадения фиш по преписката са постъпили възражение от законния представител на фирмата-собственик на лекия автомобил, декларация по чл.188 ЗДвП и сведение от жалбоподателя с дата 24.02.2020г. В последното жалбоподателят обяснява, че е паркирал на мястото, обозначено със специалния знак за паркиране на хора с трайни увреждания, но е липсвала хоризонтална маркировка, съответстваща на знака, и освен това е имало достатъчно свободно място за паркиране на още един автомобил. Във връзка с подаденото възражение срещу фиша на основание чл.186 ал.2 от ЗДвП бил съставен АУАН против жалбоподателя от св.С., а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което на жалбоподателя било наложено горепосоченото наказание.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :

АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити съгласно чл.42 ЗАНН и чл.57, ал.1 и ал.2 ЗАНН. В хода на проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаването му.

Правото на защита на жалбоподателя не е ограничено или накърнено – той е запознат с АУАН, по преписката са депозирани негови писмени сведения, в които той дава обяснения относно деянието.

От показанията на св.С. се установява, че на процесното място няма хоризонтална плътна синя маркировка със съответния знак, но самото паркомясто е защриховано с „Х“.

Въз основа на безспорно установените факти – обозначено по съответния законов начин място за паркиране на хора с трайни увреждания; паркиране на процесния лек автомобил на обозначеното място от лице, което няма такива права – административно наказващият орган правилно е приложил относимата правна норма. Жалбоподателят е наказан за това, че е нарушил чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП, който предвижда забрана за паркиране на „места, определени за хора с трайни увреждания“.

С разпоредбата на чл.54, ал.5 ППЗДвП е въведен знак Д21 „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“

Според чл. 55, ал. 10 от ЗДвП пътен знак Д21 указва мястото или местата, определени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Когато върху платното за движение или в обхвата на пътя липсва пътна маркировка или друго допълнително средство за сигнализиране (допълнителна табела), съдържаща информация за мястото и броя на местата за паркиране, определени за хора с трайни увреждания, зоната на 2 действие на знак Д21 обхваща мястото/местата или участъка от пътя, непосредствено след знака, съгласно чл. 101 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. Видно от изготвения и приложен по делото снимков материал, автомобилът на жалбоподателя е паркиран непосредствено след поставеният знак Д21, поради което е безспорно, че паркираното МПС е в зоната на действие на знака.

Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че за кратко е бил паркирал на посоченото място (20-30 минути) поради недоказаност и неотносимост на времетраенето на паркирането към състава на административното нарушение.

Неоснователно е възражението относно адреса, на който е паркиран лекия автомобил - в НП е вписано ул.“Васил Априлов“ №16, а във писмените възражения/сведения се твърди, че е №1. Не се спори от страните, а и от снимковия материал ясно се вижда, че знак Д21 е поставен по ул.“Васил Априлов“. По тази къса улица няма друг подобен знак. Дори и административно наказващият орган да е допуснал фактическа грешка при обозначаване на номера, това не променя точната идентификация на мястото на поставения знак, респ. на действащата забрана, която е възприета от жалбоподателя, видно от неговите писмени обяснения.

Неоснователно е възражението относно износена или липсваща хоризонтална маркировка. Следва да се отбележи, че дори и да липсва или да е износена надлежно поставена пътна маркировка на участъка от пътя, до който се отнася поставения знак, това не е основание да се изключи задължението на водачите да съобразяват поведението си с предписанието на пътния знак. Аргумент за това разбиране е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда, че когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци. Щом съобразяването с предписанието на пътния знак е задължително, дори когато е налице несъответствие с това на пътната маркировка, то на още по – силно основание пътните знаци са задължителни, когато такова несъответствие няма поради липсата на нанесена маркировка или износена такава.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1085-000641/17.03.2020г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе с което на Е. Н. Н. с ЕГН ********** е наложено административно наказание “ глоба ” в размер на 200 лв. за нарушение по чл.178д от ЗДвП .

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

3

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4