Решение № 1669 от 26.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1669 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20251100901286 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ на „АУТО ХАУС22“ ЕООД, ЕИК 207030311, с която се твърди, че не е в състояние да изпълни изискуеми публични задължения, поради което моли съда да открие производство по несъстоятелност с начална дата 30.06.2025г.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

За да се открие производство по несъстоятелност, следва да са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл.

631 ТЗ, а именно: 1. молба от лице, посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Н.А.П. за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ или свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4.

Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.

От събраните писмени доказателства се установява, че ответникът е търговско дружество, спрямо което може да се открие производство по несъстоятелност. Съгласно представените доказателства дружеството има 1 изискуеми и непогасени публични задължения в общ размер на 664383,28 лева, от които най-старото задължение е с падеж 14.03.2023г.

Следователно налице са изискуеми и непогасени задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.

Следва да се даде отговор на въпроса, неплатежоспособен ли е молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с неизпълнението.

Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал.3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл.608 ТЗ вид. В настоящия случай се твърди спиране на плащанията по изискуемите парични задължения. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от представените към молбата за откриване на производството по несъстоятелност писмени доказателства, както и от служебно събраните такива включително обявените в Търговския регистър финансови отчети, като последните са съставени едностранно от молителя и след като сам той декларира наличие на изискуеми и непогасени публични задължения в общ размер на 664383,28 лева. Не е доказано (с представяне на първични счетоводни документи като договори, приходни/разходи ордери, стокови, складови разписки, инвентаризационни описи) съществуването на активите отразени в представените към молбата за откриване на производството счетоводни баланси за периода 2022г-2024г, с оглед на което и съгласно чл. 161 ГПК, съдът приема същите за несъществуващи. Не са представяни и доказателства за съществуването на пасивите по балансите, но декларирането им като за признание на неизгоден факт не е оборен с други доказателства по делото мотивира съдът да прием, че отговарят на действителното фактическо положение. При изготвеното служебно съотношение между краткотрайните активи и пасиви на дружеството дори да се ползват данните в обявените отчети се установява, че за всяка една от финансовите години в периода 2022-2025г дружеството е с 2 коефициенти под 1-ца (общоприетия коефициент отразяваш възможност за покриване на текущите пасиви с текущите задължения, за да може да се издържа дружеството от търговската си дейност). Състоянието е трайно и необратимо, тъй като от 2023г дружеството не може да посреща текущите си нужди. В молбата за откриване на производството по несъстоятелност се твърди, че от началото на 2025г дружеството няма служители освен управителя, подал молбата. Не реализира приходи от търговската си дейност и няма имущество. Налице е следователно неплатежоспособност като икономическо понятие. Това с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо ответника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Поради изложеното молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

Относно началната дата на неплатежоспособността:

С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.

Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му. Трайната финансова невъзможност, с оглед недоказаността на краткотрайните активи е факт още от 31.12.2023г, а найстарото изискуемо и непогасено задължение, съгласно представената справка от НАП е с падеж 14.03.2023г. При липса на данни, въз основа на които да се определи точния момент на настъпване, той следва да се отнесе към края на финансовата година, през която настъпва. Следователно за начална дата на неплатежоспособността съдът определя 31.12.2023г.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:

В настоящия случай по делото няма данни за налични парични средства в каса. Няма данни за средства по банкови сметки. А в дадения с определението от 04.11.2025г срок, не са привнесени начални разноски от длъжника или някой кредитор на дружеството. С оглед на това съдът намира, че следва да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „АУТО ХАУС-22“ ЕООД, ЕИК 207030311, със седалище и адрес на управление на дейността: град София, ул.

„Арх. Никола Лазаров“ №4а, комплекс „Манастирски ливади“.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2023 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „АУТО ХАУС-22“ ЕООД, ЕИК 207030311, със седалище и адрес на управление на дейността: град София, ул. „Арх. Никола Лазаров“ №4а, комплекс „Манастирски ливади“.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „АУТО ХАУС-22“ ЕООД, ЕИК 207030311, със седалище и адрес на управление на дейността: град София, ул. „Арх. Никола Лазаров“ №4а, комплекс „Манастирски ливади“.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „АУТО ХАУС-22“ ЕООД, ЕИК

207030311, със седалище и адрес на управление на дейността: град София, ул.

„Арх. Никола Лазаров“ №4а, комплекс „Манастирски ливади“.

СПИРА производството по т.д. № 1286/2025 г. по описа на СГС, VI-7 състав.

УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4