Определение № 2679 от 28.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2679 гр. София, 28.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20248002103974 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на адв. Б. К., в качеството й на назначен особен представител на ответника А.-Н. Н. С., обективираща искане за допълване на постановеното по делото определение № 1509/27.03.2025г., в частта относно разноските посредством определяне на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, което да бъде изплатено от бюджета на съда.

Молбата е основана на твърдения, че адвокатът е назначен като особен представител на непълнолетната страна от първата инстанция за всички съдебни инстанции до приключване на делото и правомощията му не са били прекратени.

В отговор на искането касационният жалбоподател Д. Н. С., чрез процесуален представител адв. П. Т. изразява становище за неоснователност на молбата и отправя искане за отхвърлянето й.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248 от ГПК и е процесуално допустима.

С протоколно определение от п.с.з. от 12.04.2022г. Софийски градски съд е установил, че ответницата А. – Н. Н. С. е [дата на раждане] и е непълнолетно лице, действащо съгласно чл. 28, ал. 2 от ГПК лично и със съгласието на родителя си. Единственият родител в случая е ищец по делото, поради което и при противоречие в интересите на представител и представляван приел, че са налице предпоставките на чл. 29, ал. 4 от ГПК.

С определение от 11.05.2022г., съдът е назначил адв. Б. К. като особен представител на 1 ответницата. В Уведомително писмо изх. № 91/18.04.2022г. от САК – София изрично е посочено, че защитата не е по Закона за правната помощ.

А. – Н. Н. С. навършила пълнолетие на 23.02.2023г.

По подадена от адв. Б. К. въззивна жалба против решението на СГС, с разпореждане от 05.10.2023г. администриращият съд определил възнаграждение на особения представител в размер на 1000 лева. РКО за сумата въззивният съд е постановил да се издаде в с.з. от 15.04.2024г.

При това развитие на производството, молбата за определяне на възнаграждение на молителя в качеството му на особен представител се явява неоснователна.

Адв. Б. К. е назначена като особен представител на непълнолетната ответница по делото на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК. Систематично, мястото на уредбата на това особено процесуално представителство в ГПК е непосредствено след тази на процесуалната дееспособност – чл. 28 от ГПК. В чл. 28, ал. 2 от ГПК е уредена ограничената процесуална дееспособност на непълнолетните и ограничено запретените относно всички граждански дела, извън тези, по които разполагат със специална процесуална дееспособност /чл. 28, ал. 3 от ГПК/. За валидността на процесуалните действия, предприети лично от ограничено дееспособния непълнолетен в тези случаи е нужно те да бъдат одобрени от неговия родител.

При установено по делото противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК и чл. 129, ал. 2 от СК.

В случая представителството на особения представител на ответника е възникнало с акта на първоинстанционния съд и е било прекратено по силата на закона на 23.02.2023г., когато А.

– Н. Н. С. е навършила 18-годишна възраст, придобила е пълна способност чрез своите действия да придобива права и да се задължава на основание чл. 2 от ЗЛС. С това е отпаднало противоречието в интересите на срещупоставените страни по делото по чл. 29, ал.

4 от ГПК, както и предпоставките на учреденото особено процесуално представителство.

Въззивният съд не е констатирал прекратяването на особеното представителство.

Неправилно в определение от 10.01.2024г. е приел, че назначеният особен представител на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК е във връзка с чл. 23, ал. 1 и чл. 21, т. 2 от ЗПрП и чл. 15, ал. 8 от ЗЗДт и неговите правомощия не са прекратени съгласно чл. 98 от ГПК. Този порок не се е отразил на надлежното сезиране на този съд с оглед личното явяване на А.-Н. Н. С. в проведеното открито съдебно заседание на 15.04.2024г. и заявената лична позиция на страната по спора.

Пред касационната инстанция с разпореждане от 06.03.2025г. е предоставена възможност на адв. Б. К. да представи в определен срок доказателство за надлежно учредена представителна власт – пълномощно по чл. 33, изр. 1 от ГПК, подписано от страната.

Даденото указание не е изпълнено.

В Определение № 1509 от 27.03.2025г. съставът на касационната инстанция е приел, че депозираният от адв. Б. К. отговор на касационната жалба е при липса на надлежна представителна власт с оглед навършеното пълнолетие на страната, която след указана нередовност на процесуалното действие не е отстранена. Посочил, че на основание чл. 101, 2 ал. 3 от ГПК счита процесуалното действие за неизвършено. Приел, че искането за определяне на възнаграждение за касационна инстанция е неоснователно поради липса на процесуалните представки за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Към молбата за изменение на това определение не е представено доказателство за надлежно учредена представителна власт на адв. Б. К., нито за действително извършен от страната разход под формата на платено адвокатско възнаграждение с данни за неговия размер. Ето защо искането за присъждане на разноски е недоказано по основание и размер.

По изложените съображения молбата за допълване на определението е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК молба на адв. Б. К., в качеството й на назначен на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК особен представител на ответника А.-Н. Н. С. за допълване на постановеното по делото определение № 1509/27.03.2025г., в частта относно разноските посредством определяне на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, което да бъде изплатено от бюджета на съда.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3