Решение № 6200 от 21.08.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 21.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ПЛАМЕН ГЕНЕВ при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 16678 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 442047 от 02.07.2018 г., постановено по гр. д. № 84559/2017 г., по описа на СРС, ГО, 145 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В.М.П. и М.Г.П. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че последните дължат на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: В.М.П., дължи сумата от 1 504, 59 лв., представляваща 3/4 от главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 97, 57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2014 г. – 05.05.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 39699/2017 г. на СРС, 145 състав, а М.Г.П., дължи сумата от 501, 53 лв., представляваща 1/4 от главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., сумата от 3, 11 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 32, 52 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2014 г. – 05.05.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 39699/2017 г. на СРС, 145 състав. Исковете на ищеца срещу В.М.П. са отхвърлени до пълния предявен размер на главницата за потребена топлинна енергия от 1 761, 92 лв., до пълния предявен размер на мораторната лихва върху нея в размер на 114, 53 лв. и в пълния предявен размер на мораторната лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение в размер на 1, 63 лв. Исковете на ищеца срещу М.Г.П. са отхвърлени до пълния предявен размер на главницата за потребена топлинна енергия от 587, 31 лв., до пълния предявен размер на мораторната лихва върху нея в размер на 38, 18 лв. и в пълния предявен размер на мораторната лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение в размер на 0, 40 лв. Ответницата В.М.П. е осъдена да заплати на ищеца, на основание ч.78, ал.1 ГПК, сумата от 63, 88 лв. - разноски в заповедното и сумата от 585, 93 лв. - разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете. Ответницата М.Г.П. е осъдена да заплати на ищеца, на основание ч.78, ал.1 ГПК, сумата от 21, 29 лв. -разноски в заповедното и сумата от 195, 31 лв. разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете. Ищецът е осъден да заплати на ответницата В.М.П., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 83, 91 лв. разноски по делото, и на ответницата М.Г.П. – сумата от 52, 83 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците В.М.П. и М.Г.П.. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Считат, че неправилно СРС е приел, че облигационното отношение между страните е възникнало по силата на закона. Твърдят, че не е сключван индивидуален договор нито помежду им, нито между техния наследодател и ищцовото дружество. По делото не е установена реално потребената топлинна енергия, като това обстоятелство не се установява от заключението на съдебно - техническата експертиза. В същата изрично е посочено, че в индивидуалните изравнителни сметки за аб. № 265187 е записано, че отоплителните тела в процесния апартамент не са комплектовани с индивидуални радиаторни топломери.

През отчетния период от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. топлинната енергия за отопление на ап. № 4 е изчислена на база максимална инсталирана отоплителна мощност на радиаторите в имота на ответниците, приравнена към изчислени потребителски единици (ИПЕ) чрез екстраполация по максимален специфичен разход (МСРС) по реда на т.6.5 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, т. е. не е била отчитана реално потребената топлинна енергия. Не са представени доказателства в подкрепа на твърдението, че радиаторите в процесния апартамент не са оборудвани с топломери. Не са представени доказателства, че ответниците са отказвали достъп до отоплителните тела в отоплявания обект. Подобни твърдения ищецът не сочи и в исковата молба. Ищецът твърди, че претендира плащане на стойността на реалното потребление на топлинна енергия от ответниците. Считат, че заявеното от вещото лице, че при посещение на обекти не е имала достъп до отопляемия обект, не е доказано. Не е ясно кога и в колко часа е бил посетен отопляемият обект и каква информация вещото лице е получило от съседите на ответниците, както и да е посочило ден и час за ново посещение. Излагат съображения, че неправилно СРС е определил размера на мораторната лихва по реда на чл.162 ГПК. Макар правилно съдът да не е взел предвид заключението на съдебно - счетоводната експертиза, същият е следвало да възложи допълнителна задача на вещото лице, което да изчисли отново лихвата. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, като им присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Третото лице – помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „********, като му дължат сумата от общо 2 516 лв., както следва: В.М.П.

– сумата от 1 761, 92 лв. - главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., сумата от 114, 53 лв. - мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2014 г. – 05.05.2017 г., сумата от 12, 43 лв. - главница за дялово разпределение и сумата от 1, 63 лв. - мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2014 г.

– 05.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2017 г. до окончателното изплащане, а М.Г.П. – сумата от 587, 31 лв. - главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., сумата от 38, 18 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. – 05.05.2017 г., сумата от 3, 11 лв. - главница за дялово разпределение и сумата от 0, 40 лв. - мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2014 г. – 05.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2017 г. до окончателното изплащане. Във връзка с подадено на 19.06.2017 г. заявление, по ч.гр.д. № 29.06.2017 г. по описа на СРС, 145 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

С постъпилите в срока по чл.131 ГПК писмени отговори на исковата молба от ответниците оспорват предявените искове. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца, съобразно както изискванията на чл.149, ал.1 ЗЕ.

Считат, че „Т.С.“ ЕООД няма правото да извършва дялово разпределение, тъй като договорът му с ЕС е изтекъл. Позовават се на нарушение на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съда от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление и осъществяване на енергийни услуги, който изисква в сметките да се включва само реално потребеното количество енергия. Оспорват претенцията за мораторна лихва. Молят съда да отхвърли предявените искове, като им присъди сторените по делото разноски.

На 19.06.2017 г. „Т.С.“

ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.М.П. и М.Г.П. за сумата от 2 361, 66 лв. – главница, както и 154, 34 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. – 05.05.2017 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „********, ап.4, аб. № 265187.

Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна енергия: 2 349, 23 лв. - главница и 152, 71 лв. - лихва и за дялово разпределение: 12, 43 лв. - главница и 1, 63 лв. - лихва. Видно от т.13 от заявлението, сумите се претендират в условията на разделност – В.М.П. – 3/4 и М.Г.П. – 1/4.

С разпореждане от 29.06.2017 г. по ч. гр. д. № 39699/2017 г. на СРС, 145 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е разпоредил В.М.П. и М.Г.П. да заплатят разделно на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2 349, 23 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., а за дялово разпределение – 12, 43 лв., ведно със законна лихва от 19.06.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 152, 71 лв. за периода 15.09.2014 г. – 05.05.2017 г. и лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 1, 63 лв. и 100, 32 лв. - разноски по делото, а именно: 50, 32 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Сумите се разпределят както следва: В.М.П. – сумата от 1 771, 24 лв., ведно със законна лихва за периода от 19.06.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 115, 76 лв. за периода 15.09.2016 г. - 05.05.2017 г. и 75, 24 лв. - разноски по делото, а именно: 37, 74 лв. - държавна такса и 37, 50 лв. - възнаграждение на юрисконсулт, а М.Г.П. – сумата от 590, 42 лв., ведно със законна лихва за периода от 19.06.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 38, 58 лв. за периода 15.09.2016 г. – 05.05.2017 г. и 25, 08 лв. - разноски по делото, а именно: 12, 58 лв. - държавна такса и 12, 50 лв. - възнаграждение на юрисконсулт.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „********от 13.09.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 28.09 е сключен договор № 4453 между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ул. „********, вх. А и Б, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.