Решение № 4314 от 29.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4314 гр. София, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110202954 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по повод на жалба подадена от "**********" ЕООД, с ЕИК **********, представлявано от Р.К.З., срещу Наказателно постановление (НП) № 795916-F777023 от 07.11.2024 г., издадено от началника на Отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" в Централно управление (ЦУ) на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 2006 г.).

В жалбата се твърди, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като вписаните в него обстоятелства не са отразени подробно и правилно, a часът и датата на извършва на проверката са неправилно посочени. По-нататък е посочено, че не се установява на кого е връчен АУАН и дали разполага с правомощия и представителна власт. По отношение на НП е посочено, че в същото е отразена частично фактическата обстановка, с което е нарушена нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Твърди се още, че неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр.

1 ал. 1 ЗДДС по отношение на нарушената разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. Изложени са аргументи за приложението на чл. 28 ЗАНН, като се посочва, че са налице предпоставките за това. С тези аргументи се иска отмяна на НП.

В съдебното заседание, жалбоподателят, "**********" ЕООД, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взима становище по съществото на делото.

Въззиваемата страна, Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрк. Ивайло Димитров, който пледира пред съда да остави подадената жалба без уважение и да потвърди НП като правилно и законосъобразно, тъй като извършеното нарушение е безспорно доказано. Отправена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят "**********" ЕООД, с ЕИК **********, стопанисва търговски обект – ведомствена бензиностанция, намираща се в гр. София, ул.

"Долни Смърдан", във връзка с която дейност в обекта имало монтирана електронна система с фискална памет (ЕСФП), модел "Ойл сис 2.0-Д-KL", с индивидуален номер (ИН) на фискалното устройство (ФУ) OS006206 и индивидуален номер на фискалната памет (ФП) 58008909, регистрирано в НАП под № 4728282 на 20.06.2024 г..

На 01.07.2024 г. в 10:45 ч, свидетелят Ц. Н. П., на длъжност инспектор по приходите в отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, заедно със своя колега – Р.Ц.Д., инспектор по приходите в същия отдел, извършили проверка на търговския обект.

Проверката била съвместна със служители от Българския институт по метрология. В хода на проверката, инспекторите от НАП направили опис на касовата наличност и дневен отчет от ФУ, според които разчетената касова наличност била в размер 105,06 (сто и пет лева и шест стотинки), а фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 0,00 (нула) лева.

Установената разлика между фактическата наличност в касата и тази, разчетена от ФУ била в размер на 105,06 (сто и пет лева и шест стотинки) и представлявала извеждане на пари в касата, което не било отразено на ФУ като "служебно изведени" суми.

След приключване на проверката, инспекторите изготвили Протокол серия АА № 0160288 от 01.07.2024 г.

На 05.07.2024 г., свидетелят Ц. Н. П., в присъствието на Р.Ц.Д., съставил АУАН серия AN № F777023 от 05.07.2024 г. на "**********" ЕООД, с ЕИК **********, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. като АУАН бил подписан и получен от упълномощено лице.

2

На 07.11.2024 г., въз основа АУАН, било издадено НП № 795916-F777023 от 07.11.2024 г., от началника на Отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с което на основание чл.

185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС на "**********" ЕООД, с ЕИК **********, била наложена "имуществена санкция" в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. НП е получено от упълномощено лице на 27.01.2025 г.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си, съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяване на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в акта за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.

Същите не се считат за установени до доказване на противното, със способите за събиране на доказателства в наказателния процес.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства: свидетелство за регистрация на фискално устройство, пълномощно в полза на Д. П.а, протокол за извършена проверка в обект, сер. АА, № 0160288 от 01.07.2024 г., копие от дневен отчет, опис на паричните средства в касата, удостоверение за извършване на дейност – търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, сканиран адресен етикет от Еконт; и показания на актосъставителя Ц. Н.

П..

Съдът възприе показанията на свидетеля П., извършил проверката на търговския обект и констатирал разликата между действителната касова наличност и отчетената такава, като непротиворечиви, последователни и обективни, като същите са подкрепени и от останалия доказателствен материал.

От представената Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП се извлича информация за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган съответно за съставяне на АУАН и издаване на НП.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По процесуалната допустимост на жалбата:

3

От разписката за връчване на НП се установява, че същото е връчено на пълномощник на санкционираното юридическо лице на 27.01.2025 г., а жалбата срещу него е депозирана на 10.02.2025 г. (видно от датата на получаване отбелязана върху адресния етикет, с който е изпратена жалбата чрез куриерска фирма).

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни административни органи. Съгласно чл. 279, ал. 1 от ДОПК актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. АУАН е съставен от орган по приходите, каквото качество има свидетелят П. – инспектор по приходите при ЦУ на НАП, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП.

Наказателното постановление е издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" – София, дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, оправомощен съгласно чл. 279, ал. 1 от ДОПК от изпълнителния директор на НАП със заповед № 3ЦУ-384 от 27.02.2024 г., приложена по делото.

Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН – нарушението е извършено и установено на 01.07.2024 г., АУАН е съставен на 05.07.2024 г., а НП е издадено на 07.11.2024 г.

Спазена е предвидената от закона писмена форма и съдържание по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Тук е мястото съдът да отговори на възражението в жалбата, свързано с формалните реквизити на двата акта, доколкото в обстоятелствената част на същите достатъчно ясно и конкретно са посочени обстоятелствата, свързани с извършване на нарушението.

В съответствие с произтичащото от ЗДДС задължение за документиране на доставките по ЗДДС, съгласно чл. 118, ал. 1, изречение първо от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице следва да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност – ИАСУТД (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Издаването на документ за продажба чрез ФУ и ИАСУТД е разписано надлежно в глава четвърта от Наредба № Н-18 от 2006 г., приета съгласно чл.

118, ал. 4 от ЗДДС.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна 4 услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. е предвидена възможността извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по 185, ал. 1 ЗДДС. Съгласно ал. 1, имуществената санкция, която се налага е в размер от 1000 до 4000 лева. В случая, нормативен акт по прилагането е именно Наредба № Н-18 от 2006 г., видно от § 11 от Преходните и заключителните разпоредби на същата наредба.

От събраните по делото доказателства безспорно и категорично се установява, че жалбоподателят не е регистрирал във ФУ промяната в касовата наличност чрез операцията "служебно изведени суми" и с това си действие е нарушил разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г., въпреки, че ФУ е имало активни функциите за служебно въвеждане и извеждане на суми. Актосъставителят е приел, че разликата представлява изведени пари от касата, които не са отразени чрез операцията "служебно изведени" суми.

Административнонаказващият орган също е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна в касовата наличност на ФУ чрез операцията "служебно изведени" суми, в случая – извеждане на пари от касата, но от друга страна, при определяне на административното наказание е наложил имуществена санкция за нарушение, което води до неотразяване на разходи.