Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 356 от 04.10.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 434/2023
Вид
Решение № 356
Подписан
04.10.2023
В сила
17.11.2023
Състав
ИВАЙЛО ХРИСТОВ РОДОПСКИ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 40 · Закон за защита на животните
  • чл. 41, ал. 1 · Закон за защита на животните
  • чл. 47, ал. 1 · Закон за защита на животните
  • чл.47, ал. 3 · Закон за защита на животните
  • чл. 50, т. 2 · Закон за защита на животните

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Перник, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500434 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Община Перник, представлявана от С. В. - кмет срещу Решение № 503 от 12.05.2023 г., постановено по гр. дело № 211/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 49 от ЗЗД Община Перник, ЕИК 000386751, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, да заплати на П. С. В., с ЕГН **********, от *** сумата от 14 000.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от болки и страдания, както и сума в размер на 223.18 лева, представляваща имуществени вреди от разходи направени от ищеца, в резултат от ухапване от безстопанствено куче на 16.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 14 000.00 лева, считано от 16.06.2022г. до окончателното и изплащане.

В останалата част – в частта, в която съдът е отхвърлил исковете за разликата до пълния предявен размер от 20 000.00 лева неимуществени вреди и 224.00 имуществени вреди, решението е влязло в сила, като необжалвано.

Със същото съдебно решение, община Перник е осъдена да заплати на П. С. В. сумата от 3625.41 лева – направени по делото разноски.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради което се иска отмяната му.

1

Алтернативно се прави искане за намаляване размера на присъденото обезщетение.

Наведени са твърдения, че по делото не са налице доказателства относно наличието на законово предвидените предпоставки за квалифициране на случая като деликт. В продължение се сочи, че отговорност от общината следва да се търси при доказано бездействие от нейна страна, на нейните органи и служебни лица, осъществяващи дейност във връзка със задълженията им по Закона за защита на животните. В допълнение се сочи, че по делото не са налице доказателства, освен наличните свидетелски показания, че кучето е безстопанствено. На следващо място се твърди, че присъденият размер на обезщетението не съответства на претърпените болки и страдания, като намира същия за прекомерно завишен и определен без да е спазен принципа за справедливостта по чл. 52 от ЗЗД. Допълва се, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет. Във връзка с изложеното се прави искане за отмяна на атакуваното решение и решаване на спора по същество. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, включително юрисконсулско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – П. С.

В., чрез адв. Б. В.. В същия се излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение, респективно за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че решението е постановено при достигане на правилни изводи от страна на съда, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства.

На следващо място се отбелязва, че първоинстанционния съд е съобразил всички относими обстоятелства, като съобразно с тях и с оглед критериите на чл. 52 от ЗЗД е определил правилен размер на обезщетението. Претендират се и разноските, направени във въззивната инстанция.

В съдебно заседание Община Перник, чрез пълномощника си - юрк. А., поддържа жалбата, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания.

Представя списък за разноски по чл. 80 от ГПК. В пледоарията си по същество моли да бъде уважена въззивната жалба, като намира, че следва да се присъдят само преките и непосредствени вреди от увреждането.

Ответната страна П. С. В. не се явява в съдебно заседание, като същият се представлява от адв. В., който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Не сочи нови доказателства и няма нови доказателствени искания.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни 2 предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания.

Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото.

В процесния случай между страните не съществува спор, че на 16.06.2022 г., около 05.40 часа, ищеца тръгвайки за работа от адреса на жилището, в което живеел временно, а именно: ***, движейки се по улицата бил нападнат и повален от безстопанствено голямо куче. При падането В. ударил рамото си, а за да се предпази от ухапване по главата сложил лявата си ръка пред лицето. Кучето го захапало за лявата, а след това и за дясната ръка. Пострадалият се развикал, в резултат на което на помощ му се притекъл неговия съсед – свидетеля М. В., който започнал да удря кучето за да го изгони. След като успял, В. помогнал на В. и го придружил до дома му. Там пострадалия позвънил на сина си, за да го закара в болницата. Същият бил извън страната, поради което изпратил свой приятел – свидетеля А.А.. А. закарал пострадалия в болницата, където същия останал, за да бъдат обработени и зашити раните му.

Разпитан, свидетеля М. Г. В. потвърждава, че е бил свидетел на случилото се.

Същият се притекъл на помощ и помогнал на пострадалия като успял да прогони кучето, което го е нападнало. В. разказва, че след като прогонил кучето, придружил пострадалия до дома му. Свидетелства, че В. бил целия в кръв и изпитвал болка в дясното рамо. Дадените от свидетеля В. са в унисон с изложеното в исковата молба от страна на пострадалия. Потвърдил е, че на посочената от ищеца дата, на процесното място в ***, В. бил нападнат от безстопанствено куче, като в резултат на това бил нахапан по лявата и дясната ръка.

Свидетеля А.А. е посочил, че когато му се обадил сина на пострадалия, който бил извън страната, веднага отишъл да провери какво се случва с пострадалия В..

Пристигайки в дома на пострадалото лице, А. го заварил в кръв и дупки по ръцете, със скъсано яке и треперещ. Свидетелят сочи, че пострадалият бил страшно уплашен, до степен до която не могъл да говори. А. закарал пострадалия в болницата, където същият бел приет за да бъдат обработени раните му.

По делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че на твърдяната от ищеца дата последния е получил травматични увреждания, а именно: три разкъсно – контузни наранявания по дланната повърхност на лявата ръка; контузия в областта на дясната раменна става – травматично увреждане на брахиалния плексус, имрийджмент синдром в областта на дясната раменна става. Мекотъканните травматични увреждания – рани, изразяващи се в нарушение на целостта на кожата, които довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява се, че същото е възможно да е получено в 3 резултат на ухапване от куче – от действието на островръхи предмети, каквито представляват и кучешките зъби и отговаря да е получено по начин и по време, за които се съобщава в исковата молба и в представената по делото медицинска документация. По отношение на травмата на дясното рамо се сочи, че същата е довела до трайно ограничение на двигателните функции. Относно травмата, експертът сочи, че същата е получена по механизма на удар върху тъп предмет и по своя вид и характеристики е възможно да е получена в резултат на падане върху терена, сочен за място на инцидента. От обсъжданото заключение се установява още, че периода на възстановяване е продължил около 75 дни, за което свидетелстват и издадените болнични листа за временна неработоспособност, като средностатистическият период на възстановяване при такива увреждания е от порядъка на около три - четири седмици. В резултат от уврежданията, пострадалият е търпял физически болки и страдания в периода на възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите часове и дни след получаване на уврежданията, като са намалявали по интензитет по време на възстановителния период. Вещото лице е установило, че в резултат на нараняванията са останали ръбци, които представляват козметичен дефект.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.

Настоящата съдебна инстанция споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Основния довод, подробно развит във въззивната жалба се заключава в отговорността на Община – Перник следва да бъде ангажирана при доказано действие и бездействие от страна на нейните органи и служебни лица, във връзка със задълженията им, регламентирани в Закона за защита на животните. Съгласно чл. 47 ал. 3 от Закона за защита на животните безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са задължени от разпоредбата на чл. 50 т. 2 от същия закон да вземат мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хора. На ответника - община Перник, със Закона за защита на животните /глава V/ са вменени задължения да оказва грижи и надзор за безстопанствените кучета - да ги настанява в приюти, хигиенизира, кастрира, а когато ги връща сред хората, те продължават да са под надзора и контрола общината. Следователно, в процесния случай, е налице противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или животни, за настаняване на безстопанствените кучета в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, които задължения произтичат от разпоредбите на чл. 47, ал. 3, чл. 50, т. 2 от Закона за защита на животните.

В тази връзка, настоящата инстанция намира, че правилно районния съдът е 4 приел, че Общината следва да отговоря по реда на чл. 49 ЗЗД поради доказано бездействие на нейните органи във връзка със задължението за изолиране на безстопанствените кучета в определени за това места (в този смисъл Решение №279/28.09.2011 по дело №1533/2010 на ВКС, ГК, III г.о.) Пасивно отговорна страна е съответната Община на територията, на която е извършено деянието. Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения (Закон за защита на животните в сила от 31.01.2008 г. Обн. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.92 от 22 Ноември 2011г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.34 от 3 Май 2016г., изм.