Определение № 1204 от 23.12.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1204 гр. Габрово, 23.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500651 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк.Т. срещу разпореждане на Районен съд – Трявна по ч.гр.д.

№324/2024г. в частта , с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Д. Т. К., за вземането за сумата от 488,24 лева - договорно възнаграждение за периода от 25.07.2019 г. до 11.08.2020 г. , сумата от 193,33 лева - лихва за забава за периода от 26.06.2019 г. до 11.08.2020 г. и сумата от 1813,64лв. законна лихва за периода от 11.08.2020г. до 27.11.2024г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се ,че на този етап от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Правомощията по чл.411,ал.2, т.3 ГПК са за преценка от заповедния съд дали искането се основава на неравноправна клауза в договора или вероятността да е такава.

Извън тази преценка е валидността на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основания нарушение на закона или добрите нрави. Сочи се ,че в случая заповедният съд не е извършил правилна преценка на критериите по чл.143 и на разпоредбата на чл.145,ал.2 ЗЗП. Твърди се ,че уговорения в договора ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като е спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави , съответства на принципа на добросъвестност и еквивалентност и е в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Присъждането на законна лихва е последица от уважаване на главния иск. Размерът й подлежи на установяване в изпълнителното производство, което следва да е приложимо и за заповедното производство. Прави се 1 позоваване и на решение на ВКС, постановено в исково производство, както и на ТР №3/2017г. Сочи се ,че претендираната лихва за забава е дължима . Кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Претендираното обезщетение за забавено изпълнение е начислено на основание чл.33 ЗПК и ОУ върху просроченото плащане. Твърди се , че уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР са действителни , поради което процесният договор е изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни.

Претендира се за отмяна на разпореждането на заповедния съд в обжалваната част и уважаване искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесното вземане .

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С постановеното разпореждане №410 от 28.11.2024г. по ч.гр.д.№324/2024г. на РСТрявна частично е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Д. Т. К. за вземането за сумата от 488,24 лева - договорно възнаграждение за периода от 25.07.2019 г. до 11.08.2020 г. , сумата от 193,33 лева - лихва за забава за периода от 26.06.2019 г. до 11.08.2020 г. и сумата от 1813,64лв. законна лихва за периода от 11.08.2020г. до 27.11.2024г., като и за претендираните възнаграждения за услуги и такси за събиране на вземането.

Постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми : 488,24 лева - договорно възнаграждение за периода от 25.07.2019 г. до 11.08.2020 г. , сумата от 193,33 лева - лихва за забава за периода от 26.06.2019 г. до 11.08.2020 г. и сумата от 1813,64лв. законна лихва за периода от 11.08.2020г. до 27.11.2024г., е законосъобразен.

Включените в процесния договор клаузи и ОУ дават основание да се приеме, че в случая е налице вероятна неравноправност на клаузите за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за които от наличните данни не може да се изведе ,че са договорени индивидуално, като същите е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР като общ разход по кредита, съответно невключването им води до недействителност по чл.22 ЗПК. Съгласно чл.23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит ,потребителят връща само чистата стойност на кредита. В случая в ГПР съгласно чл.5.2 от ОУ няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. Също 2 така с постановеното решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 съдът е постановил, че посочването на ГПР , който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, като член 10 ,§2,б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл ,че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР , включващ всички предвидени в чл.3,б „ж“ от тази директива разходи ,посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски , така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на това не следва да се уважава заявлението по чл.410 ГПК за процесните суми от 488,24 лева - договорно възнаграждение за периода от 25.07.2019 г. до 11.08.2020 г. , сумата от 193,33 лева - лихва за забава за периода от 26.06.2019 г. до 11.08.2020 г. и сумата от 1813,64лв. законна лихва за периода от 11.08.2020г. до 27.11.2024г., което обосновава ,че в тази част обжалваното разпореждане е законосъобразно и обосновано.

На основание изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а разпореждането в обжалваната му част - потвърдено .

По изложените съображения , въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №410 от 28.11.2024г. по ч.гр.д.№324/2024г. на РС-Трявна в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Д. Т. К. за сумата от 488,24 лева - договорно възнаграждение за периода от 25.07.2019 г. до 11.08.2020 г. , сумата от 193,33 лева - лихва за забава за периода от 26.06.2019 г. до 11.08.2020 г. и сумата от 1813,64лв. законна лихва за периода от 11.08.2020г. до 27.11.2024г., е законосъобразен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3