Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 151 от 16.09.2022, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 369/2022
Вид
Решение № 151
Подписан
16.09.2022
В сила
16.09.2022
Състав
Красимира Веселинова Тагарева, Яна Вълкова Ангелова, Галина Иванова Вълчанова Люцканова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Ямбол, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20222300500369 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.436, вр. с чл.435, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по жалба на М. Т. К. от гр.*** - взискател по изп.д. №38/2021г. по описа на ДСИ при ЯРС, чрез адв.С. Г., срещу Разпореждане от 25.07.2022г. на съдебния изпълнител в частта, с която е отказал да насрочи и покани длъжника за предаване на дете за осъществяване на режим на лични контакти в периода 05.08.2022г. - 07.08.2022г.

Оплакването на жалбоподателя е, че отказът на ДСИ при ЯРС е незаконосъобразен, тъй като неправилно е тълкувал и приложил конкретните параметри на режима на лични контакти с детето, установен с одобрената съдебна спогодба, въз основа на която е издаден изпълнителният лист. Поддържа, че съгласно изпълнителния лист по установения режим на лични отношения бащата има право да взема детето всяка първа и трета седмица от месеца, което право не е ограничено и не зависи от правото на майката да ползва платен годишен отпуск и задължението й на длъжник е от категорията задължения с трайно изпълнение, при което следва да извършва еднакви незаместими престации, които се повтарят през определени периоди от време, които периоди изрично са посочени в изпълнителния лист. Моли за отмяна на отказа по разпореждането, с даване на задължителни указания на ДСИ по тълкуване и прилагане на закона.

Постъпил е отговор на подадената жалба от длъжника по делото Н.Д., чрез адв.Х., в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

В мотивите си във връзка с обжалвания отказ държавният съдебен изпълнител сочи, че счита жалбата за неоснователна, тъй като платеният отпуск на майката е времето, през което тя да бъде с детето си и отпускът на майката не трябва да бъде съобразен със седмичния режим на лични контакти на бащата с детето.

ЯОС, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Изпълнително дело №38/2021г. по описа на ДСИ при ЯРС е образувано по молба на взискателя М. Т. К. от гр.*** и приложен към нея изпълнителен лист, издаден на основание влязлото в сила Решение №462/11.07.2018г. на ЯРС по гр.д.№2511/2018г., с което е определен режим на лични отношения на бащата М.К. с децата му И. К.а и Т. К., който режим на лични отношения е изменен и разширен с одобрена от ЯРС съдебна спогодба по 1 гр.д.№49/2021г. и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 21.06.2021г., съгласно който режимът на лични контакти на бащата М.К. с детето Т. К. е както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, като първата седмица е от петъчния ден - когато петъчния ден се пада неучебен от 13.30ч., а когато е учебен - един час след свършване на учебните занятия, до 19ч. на неделния ден, а третата седмица от месеца в четвъртък - когато четвъртък е неучебен ден от 13,30ч., а когато четвъртък се пада учебен ден - един час след завършване на учебните занятия, до 19ч. в неделния ден непрекъснато; един месец през лятото непрекъснато, когато майката не е в платен годишен отпуск; по пет дни от Коледната и по пет дни от пролетната училищни ваканции, като през четна година през първите пет дни от съответната ваканция, а през нечетна календарна година - през последните пет дни, от 10ч. на първия ден до 19ч. на петия ден непрекъснато, както и на рождения ден на бащата на шести ноември.

По делото е постъпила молба от 16.06.2022г. от взискателя, който е поискал от ДСИ да покани длъжника да предаде детето на бащата за едномесечния режим на лични отношения непрекъснато през лятото, като с допълнителна молба от 21.06.2022г. бащата е заявил готовността си да вземе детето за периода от 01.07.2022г. до 31.07.2022г. или за периода от 15.07.2022г. до 15.08.2022г.

След като е била поканена от ДСИ да предаде детето за едномесечния му престой при бащата през лятото на 2022г., на 15.07.2022г. майката - длъжник е подала молба от 15.07.2022г., с която е уведомила ДСИ, че ще ползва платен годишен отпуск от 20.07.2022г. до 12.08.2022г., като е представила и доказателство (заявление от 12.07.2022г.), че работодателят й й е разрешил платения годишен отпуск в посочения период.

Взискателят е уведомен от ДСИ за времето на ползвания от майката платен годишен отпуск, при което е депозирал молба от 22.07.2022г. до ДСИ, с която е поискал детето да му бъде предадено за седмичния режим на лични контакти от 05.08.2022г.-петък, до 07.08.2022г.- неделя, както и на 13.08.2022г. до 13.09.2022г. - непрекъснато за един месец, след ползването от майката на платения й годишен отпуск.

С Разпореждане от 25.07.2022г. ДСИ при ЯРС е постановил да се връчи на длъжника покана за доброволно изпълнение за лични контакти на детето с бащата за летния период, считано от 13.08.2022г. до 13.09.2022г., като на датата 13.08.2022г. майката предаде детето пред дома си в гр.*** (на посочен адрес). С разпореждането от 25.07.2022г. в обжалваната му част ДСИ е отказал да насрочи предаване на детето на бащата за времето от 05.08.2022г. до 07.08.2022г., по съображения, че в този период майката е в платен годишен отпуск, поради което режимът не може да се осъществи. Разпореждането е връчено на взискателя на 11.08.2022г., а настоящата жалба е подадена на 12.08.2022г.

Въз основа на тези фактически данни, ЯОС намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от легитимирана страна взискателя, срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по жалба на тази страна – срещу отказ на съдебния изпълнител да извърши изпълнително действие, с оглед на което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При изпълнение на притезания за незаместими действия, законният интерес на кредитора ще бъде удовлетворен, само ако длъжникът бъде принуден да извърши лично дължимото действие. Поради това и съгласно чл.527, ал.1 ГПК съдебният изпълнител има право да принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоби до предвидения в посочената разпоредба размер.

Изпълнението на задължението за предаване на дете е регламентирано в разпоредбите на чл.528 ГПК, като съгласно ал.5 на посочения член, ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 за всяко неизпълнение, т. е. установен е изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението. Глобата, предвидена в чл.528, ал.5 ГПК, както и тази по чл. 528, ал.3 ГПК, има характер на санкция, чието приложение се предпоставя от неизпълнение доброволно от длъжника на покана на съдебния изпълнител да предаде детето в определено време и на определено място, връчена по реда на чл.528, ал.1 ГПК. В чл.528, ал.1 ГПК е уредено задължението на съдебния изпълнител да покани длъжника да изпълни доброволно с посочване на време и място за това, като в случая именно отказът на съдебния изпълнител да изпълни това задължение за период, който съвпада с платения годишен отпуск на длъжника - майката, е предмет на жалбата.

2

Релевираните с жалбата оплаквания настоящият състав на съда намира за неоснователни.

Определеният по силата на съдебната спогодба режим на лични отношения на бащата с детето относно летния период – 1 месец през лятото, изрично е регламентиран да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. В конкретния случай взискателят по изпълнителното дело е бил уведомен, че в периода от 20.07.2022г. до 12.08.2022г. майката ще ползва платен годишен отпуск. Не може да бъде споделено направеното с жалбата тълкуване на режима на лични отношения между детето и неотглеждащия го родител, бащата, а именно, че седмичният режим на свиждане не е ограничен и не зависи от платения годишен отпуск на отглеждащия детето родител - майката. Изискването специално отреденото време през лятото, което е предвидено неотглеждащият родител да прекара с детето, изрично да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, е насочено към съобразяване с правата и интересите както на този родител, така и на детето, като им се осигури възможността да прекарат това време заедно без същото да бъде прекъсвано.

Същото право обаче има и другият родител, който отглежда детето. Или по разбиране на този съдебен състав, при липса на посочено друго в изпълнителното основание, смисълът на посочения режим на лични отношения през лятото е, когато единият родител упражнява правото на лични контакти с детето непрекъснато по време на платения си годишен отпуск, да не се осъществява седмичния режим за контакти на другия родител, който има същото право на непрекъснат контакт с детето през летния сезон. Следователно и доводите на жалбоподателя, че седмичния му режим на лични отношения не е ограничен и не зависи от платения годишен отпуск, не се възприемат от състава на съда, според който следва да се зачете правото и на този отглеждащ родител и детето да не прекъсват предварително планирана ваканция и почивка в неработните за майката дни от периода.

Ето защо и както правилно е приел съдебният изпълнител, не е налице основание за покана за изпълнение на задълженията на длъжника по изпълнителното дело през времето на ползвания от него платен годишен отпуск. При липса на изрична регламентация в съдебния акт как следва да се процедира ако определеният общ седмичен режим попада в период на ползване на платен годишен отпуск през лятото, то приоритет следва да се отдаде на личните отношения през времето на платения годишен отпуск.

В този смисъл съдебният състав намира, че обжалваното разпореждане не страда от сочените с жалбата пороци, с оглед което жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 11780/12.08.2022г., подадена от М. Т.

К. от гр.***, ул. ***№*, ап. * - взискател по изп.д. №38/2021г. по описа на ДСИ при ЯРС, срещу Разпореждане от 25.07.2022г. на съдебния изпълнител в частта, с която е отказал да насрочи и покани длъжника за предаване на дете за осъществяване на режим на лични контакти в периода 05.08.2022г.- 07.08.2022г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.437, ал.4, изр.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3