Решение № 281 от 13.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Плевен, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500387 по описа за 2023 година С решение № 598/30.04.2023 г., постановено по гр.д. № 51110/2022 г. по описа на съда, Плевенският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Т. Д. В. с посочени ЕГН и адрес против С. Н. В. с посочени ЕГН и адрес иск с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 5 336,40 лв. – обезщетение за претърпяна загуба, вследствие на неизпълнение на задължения сключено споразумение по чл. 51 от СК на 17.07.2018 г., утвърдено с решение № 1204/26.07.2018 г. по гр.д. № 2630/2018 г. на ПлРС. Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца Т. Д. В. Т да заплати на ответницата С.

Н. В. сумата от 600 лв., представляваща направени по делото разноски.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Т. Д. В., който го обжалва в законния срок чрез своя процесуален представител адв. Д.

Д. от ПлАК. В жалбата се твърди, че решението на ПлРС е незаконосъобразно и като се излагат подробни доводи в тази насока се моли съда вместо него да постанови друго, с което да уважи предявяния иск и да осъди въззиваемата С.

Н. В. да заплати претендираната сума от 5 336,40 лв., представляваща 1 обезщетение за вреда, която същата му е причинила с неизпълнение на поетото от нея задължение по утвърденото между тях споразумение по посоченото брачно дело на ПлРС. Навеждат се доводи, че по силата на това бракоразводно решение въззиваемата С. Н. В. става собственик на 170 бр. пчелни кошера заедно с пчелните семейства в тях и е поела задължение на основание сключеното споразумение по чл. 51 от СК да се регистрира и участва като земеделски производител за подпомагане по Европейски програми. С жалбата се претендират всички направени по делото съдебни разноски.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна С. Н. В. чрез пълномощника й адв. П. К. от ПлАК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. С отговора се оспорва твърдението за поето задължение от страна на въззиваемата, вменено с подписване на споразумението за прекратяване на брака. Навеждат се доводи, че съгласно същото това споразумение, въззиваемата страна е получила в дял и е станала собственик на 170 броя пчелни кошери заедно с намиращите се в тях пчелни семейства, а бившият съпруг - въззивникът Т. В. е получил друго имущество в дял и се е задължил да прекрати участието си по европейски програми с дадените в дял на въззиваемата пчелни кошери. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е изтълкувал волята на страните по бракоразводното споразумение и законосъобразно е стигнал до извода, че въззиваемата получава в дял въпросните пчелни кошери без тежестта да продължи участието на бившият си съпруг по програмата за биологично пчеларство. В отговора се оспорва тезата на жалбоподателя за виновно поведение от страна на въззиваемата, довело до вредите, за които се претендира обезщетение от въззивника Т. В. – ищец по първоинстанционното производство. Навеждат се доводи, че по силата на подписаното и одобрено споразумение по бракоразводното дело, в тежест на въззивника Т. В. е останало задължението да прекрати участието си с получените в дял 170 пчелни кошери по европейската програма, по която е встъпил за подпомагане от Държавен фонд „Земеделие“, като посочва също, че по делото не са представени доказателства същият да е изпълнил задълженията си и да предприел действия по прекратяване на участието по европейската програма, така както е предвидено в споразумението по бракоразводното дело. Според въззиваемата именно с това свое бездействие жалбоподателят е станал 2 причина за настъпването на вредите, за които претендира обезщетение от въззиваемата. Позовава се на разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /наричана за краткост Наредбата/, съгласно която Държавен фонд „Земеделие“ прекратява поетият ангажимент, а подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ, когато не подадат изискуемото заявление по Наредбата. Според въззиваемата на основание правилата и реда по Наредбата е образувано административното производство и е издаден административният акт, по силата на който възизвникът Т. В. е санкциониран, защото не е подал Заявление за подпомагане и Приложение по Мярка 11 през Кампания 2019 г. и не е представил документ, отговарящ на изискванията на чл. 33 ал. 1 т. 2 от Наредбата, а именно сертификат, който да удостоверява наличие на биологична продукция. Въззиваемата страна, с оглед на посоченото в отговора на жалбата моли съда да остави жалбата без уважение и да присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

В с.з. въззивника Т. В. не се явява, но чрез пълномощника си адвокат Д.

Д. от ПлАК поддържа въззивната жалба. Същият поддържа становището във въззивната жалба за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното решение на ПлРС. Представя списък с направените разноски, който е приет от отсрещната страна.

В с.з. въззиваемата С. В. се явява лично заедно с пълномощника си адвокат П. К. от ПлАК и поддържа подадения отговор на въззивната жалба.

Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба поради това, че сочените от въззивника възражения срещу решението на първоинстанционният съд са неоснователни. Твърди, че районният съд правилно е разтълкувал волята на страните в подписанато от тях бракоразводно споразумение и правилно е постановил искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Изразява становище за приложимостта на цитираната в отговора на жалбата нормативна уредба, която урежда отношенията по повод на европейската програма, по която са регистрирани пчелните кошери. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, да потвърди постановеното решение на Районен съд Плевен и да й присъди направените по делото разноски.

3

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявения с искова молба /ИМ/ на 29.09.2022 г. от Т. Д. В. против С. Н. В. иск с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5 336,40 лв., представляваща обезщетение за претърпяна загуба, вследствие на неизпълнение на задължения сключено споразумение по чл. 51 от СК на 17.07.2018 г., утвърдено с решение № 1204/26.07.2018 г. по гр.д. № 2630/2018 г. на ПлРС.

За да постанови атакуваното решение, с което е отхвърлил предявения иск за сумата от 5 336,40 лв., ПлРС е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, а при такъв изход на делото по иска не е следва да бъдат разглеждани и обсъждани насрещните възражения за прихващане, направени от ответницата в първоинстанционното производство. Съдът приел, че основният въпрос, на който следва да се отговори в производството пред него е – налице ли е сключен договор, съглашение, спогодба, между страните, с които те да са поели конкретни задължения и при тяхното неизпълнение за другата страна да са настъпили вреди. В мотивите към решението районният съд е посочил, че съгласно чл.

79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска, както в случая – обезщетение за неизпълнение. Съдът е намерил, че още тази първа предпоставка – сключване на договор, при който ответницата да е поела конкретно задължение, липсва, за да може да бъде ангажирана нейната отговорност за неизпълнение. По начина, по който страните са договорили имуществените си отношения спрямо собствеността на придобитите по време на брака 170 броя пчелни кошери, за ответницата не са настъпили договорни задължения, а е налице само получаване на собствеността върху тези вещи. На това основание съдът е приел, че задължение по това споразумение е поел единствено ищецът - да прекрати участието си с тези кошери по европейски програми. Приел е,че налице и 4 съгласие от страна на ищеца ответницата да кандидатства сама по тези проглами, но това не е посочено като нейно задължение, още повече като задължение за продължаване на дейност, по която ищецът вече е бил ангажиран. В мотивите си съдът е приел също, че сред събраните множество писмени и гласни доказателства по делото липсват именно доказателствата за изпълнението на поетото от ищеца задължение – да прекрати участието си с тези кошери по европейски програми. Първоинстанционният съд е извършил и тълкуване на постигната между страните договорка в споразумението по чл.

51 от СК, съобразно правилата на чл. 20 от ЗЗД, при което се търси общата воля на страните, всички уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор. Приел е, че този вид споразумения, предвидени в СК имат за цел постигане на общо съгласие за прекратяване на сключен граждански брак, като е налице възможност да се обхванат всички имуществени отношения между страните, произтичащи от сключения брак и неговото прекратяване. Приел, е че съгласно споразумението, одобрено от съда, в частта касаеща имуществени отношения ищецът е получил в дял недвижим имот и лек автомобил, а ответницата – 170 бр. пчелни кошера и товарен автомобил. Само по отношение на пчелните кошери според ПлРС страните са уговорили допълнителни ангажименти – ищецът да прекрати участието си с тези кошери по европейски програми и съгласие от негова страна ответницата сама да участва в такива.Тази допълнителна договорка, направена в частта за имуществените отношения между страните, съдът е разтълкувал като уговорка за прехвърляне на собствеността върху пчелните кошери без тежести – чрез задължението си за прекратяване на участието на ищеца по програми да се даде възможност на ответницата да се възползва изцяло върху придобитата пълна собственост върху тези вещи, т.е. и при тълкуването на уговореното между страните, съдът не намерил за съществуващо поето от ответницата спрямо ищеца задължение за конкретно действие или бездействие от нейна страна. Приел е, че в случая страните са разпределили собствеността върху движими и недвижими вещи, придобити през време на брака, като са поети задължения само от ищеца да се освободи от отношения, свързани с поставените в дял на ответницата пчелни кошери. При тези правни изводи поради липсата на формулирани или изведени чрез тълкуване задължения на ответницата, за които да се докаже, че виновно не са 5 изпълнени от нея, искът за обезщетение е отхвърлен от ПлРС като неоснователен.

Въззивният съд приема от фактическа и правна страна следното:

В производството по иска по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД кредиторът трябва да разполага с действително вменено и неизпълнено задължение на длъжника, за което неизпълнение да търси обезщетение. Фактическият състав на договорната отговорност по 79 ал. 1 пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД включва следните елементи: валиден договор между страните, пораждащ за всяка от тях твърдените права и задължения, виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, вреда, причинна връзка между вредата и неизпълнението и установен размер на вредата.

Споразумението по чл. 51 от СК има за предмет две групи въпроси: първата група въпроси обхваща преди всичко упражняването на родителските права, а втората група включва на първо място уреждането на имуществените отношения между съпрузите. В обхвата на нито една от тези групи въпроси не е сключване на договор между страните, в резултат на който да е налице поемане на задължение, чието изпълнение да се търси на по-късен етап или обезщетение за неизпълнението му.