Решение № 561 от 13.05.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Кюстендил, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. С. при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. С. Гражданско дело № 20241520102673 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.2 от Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР).

Делото е образувано с искова молба, подадена от И. Д. К., ЕГН **********, с адрес в гр. К., общ. К., ул. „Х. Й.“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, срещу ТП на НОИ – К..

В исковата молба се твърди, че ищецът е навършил възраст за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж съгласно чл.68, ал.3 от КСО. Същият подал заявление до ТП на НОИ – гр. К. за отпускане на лична пенсия, но от отдел „Пенсии“ е уведомен, че не разполага с достатъчен стаж за отпускане на пенсия, поради което с Разпореждане №********** от 21.03.2024г. на началника на отдел „Пенсии“ му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Посочва се, че за периода от месец януари 1977г. до месец април 1982 година (5 години и два месеца) и от месец юни 1984г. до месец февруари 1988 г. (3 години и шест месеца) ищецът е работил на длъжност „шофьор“ на линейка при работодателя Общински народен съвет – К., кметство с.Г. Гр., с административен адрес в с.Г. Гр., общ. К., ул. „Л.“ №**. Ищецът работил на пълно работно време (8 часа дневно) от 07.30 часа до 17.30 часа, като му е заплащано трудово възнаграждение, за което се разписвал на ведомост през периода на изпълнение на длъжността. Посочени са имена и адреси на лицата, с които ищецът е работил и които са поискани да бъдат разпитани като свидетели по делото.

1

Поради настъпило природно бедствие и наводнение през 1990 година, в кметството на село Г. Гр. бил унищожен архива, където са съхранявани неговите лични документи – трудова книжка и ведомости за получавани трудови възнаграждения, като единствено е представен препис от Заповед №5/06.03.1978г., видно от която ищецът е задължен да полага извънреден труд – една събота и една неделя в „Бърза помощ“ гр. Кюстендил за времето от 07.30 часа до 17.00 часа.

Предвид гореизложеното, искането към съда е да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за времето от 01.01.1977г. до 01.04.1982г. и от 01.06.1984г. до 01.02.1988г. е заемал длъжността „шофьор“ на линейка при здравната служба в Общински народен съвет – К., кметство на село Г. Гр. и това време да му бъде зачетено като осигурителен стаж.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск.

На първо място се счита, че предявеният иск е недопустим поради липсата на посочване от ищеца на адреса на работодателя, при който е упражнявал трудова дейност.

В исковата молба не била посочена системата и начина за изчисляване на трудовото му възнаграждение – според времетраенето на работата или според изработеното, съгласно изискването на чл.4, ал.1, т.6 ЗУТОССР.

Следвало да се отбележи, че условие за допустимост на исковата молба било наличието на удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР, като в случая такова не било налице, поради което искът бил недопустим.

На следващо място, счита се, че предявеният иск е неоснователен поради следното:

Ищецът не представял трудова книжка с обяснението, че същата е унищожена. В чл.7 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж се определял редът, по който се издава нова трудова книжка, в случай, че старата е изгубена или унищожена. По делото не били ангажирани доказателства, че ищецът е подал молба-декларация за издаване на нова трудова книжка, като липсата на последната преграждала възможността да се удостовери пряко продължителността на трудовия стаж при съответното предприятие за процесния период.

От друга страна, ищецът, освен трудова книжка, можел да представи и други писмени доказателства, които да установяват вероятност на трудовия стаж.

Ищецът единствено представил копие на Заповед №5 от 06.03.1978 година на кмета на с.Г.Гр., но върху същата липсвал поставен печат, поради което не можела да се приеме за официален документ.

Искането към съда е да прекрати производството поради недопустимост на иска, в условията на евентуалност – да го отхвърли като неоснователен.

В съдебно заседание ищецът се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа исковата молба и в хода на съдебните прения излага доводи за основателността на иска.

В съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител, който в съдебните прения иска претенцията да не бъде уважавана, поради недоказаност.

Ответникът претендира разноски.

2

Съдът, като взе предвид представените и приети по делото доказателства, установи от фактическа страна следното:

С разпореждане от 21.03.2024г. началникът на отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – К. е отказал на ищеца И. К. да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е посочено в разпореждането, че условията по чл.68, ал.3 от КСО за 2024г. са възраст от 67 години и 15 години действителен трудов стаж. Органът е изчислил, че ищецът има 8 години, 4 месеца и 23 дни действителен осигурителен стаж.

Видно от представеното по делото Удостоверение № 3 от 02.10.2024г. издадено от кмета на кметство – с. Г. Гр., същият посочва, че в следствие на природно бедствие е частично унищожен архива на кметството, който архив включвал документи, включващи работната заплата на служителите в кметството, както и тези от имотния регистър. Посоченото в удостоверението било въз основа на свидетелски показания от отразени в него свидетели.

Ищецът е представил и Удостоверение №551-09-3 от 06.03.2025г. от ТП на НОИ-К., видно от което в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за лицето И. Д. К. за процесния период, а също така е посочено, че осигурителя на лицето – кметство с.Г. Гр. не е предало разплащателни и трудовоправни документации на Регионалния архивен център на НОИ в с.Н.. Представен е и отказ за издаване на удостоверение за осигурителен стаж УП-13 за исковия период.

С писмо изх.№5512-09-1093 от 14.03.2024г. началника на отдел «ООА» в ТП на НОИ е информирал колегите си от отдел «Отпускане на пенсии», че в предадените ведомости за заплати съгласно чл.5, ал.10 от КСО от осигурителя ТКЗС «Виден» с.К., бригада с.Г. Гр., съхранявани по реда на Инструкция №5 от 30.06.2005г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати на прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ липсвала информация за лицето И. К. за периода от м.01.1977г. до м.04.1982г., поради което не е издаден и образец за осигурителен стаж.

С исковата си молба ищецът е приложил преписи от трудови книжки на три лица – Н. С. Н., Т. К. Н. и Н. Г. П.. Тези лица са разпитани като свидетели по делото.

От трудовата книжка на Н. С. Н. се установява, че за периода от 01.11.1979 година до 03.06.1991г. е заемал длъжността секретар на с.Г. Гр., а в графа работодател е посочен Общински народен съвет К.. От свидетелските му показания се установява, че e работил в кметството на с.Г.Гр. от 1977г. до 1989 година, а ищецът също е работил там като шофьор на линейка в здравната служба, като шофьор на линейка е работило и лицето И. А.. На 15-ти август се случил силен дъжд и градушка, поради което покрива на кметството се наводнил и унищожил част от трудовата, а и друг вид документация. Това се случило след 1990-та година, тъй като свидетелят вече не изпълнявал длъжност в кметството. Свидетелят твърди, че ищецът И. К. е работил на тази длъжност от около 1977 година до 1982 година, после отишъл според свидетеля в „растителна защита при тракторите“ и после пак се върнал, като изкарал на работното място до 1988 година. Работното време на ищеца било като на медицинските сестри, а с него работела и акушерка.

От трудовата книжка на Т. (Т.) К. Н. се установява, че за периода от 3

01.07.1992г. до 01.10.1995г. е изпълнявала длъжността «медицинска сестра» в село Г. Гр., като работодателят на лицето не е Общински народен съвет Кюстендил. От свидетелските й показания, дадени по делото се установи, че е изпълнявала именно посочената длъжност, като познавала и И. К.. Работното им време било от 07.30 часа до 17.00 часа, като свидетелят твърди, че е работила в кметството от 1974 година до 2018 година. Поради тази причина познавала ищецът. Твърди, че той работел там от 1977 година до 1982 година, след това от 1984 година до 1988 година.

От трудовата книжка на Н. Г. П.се установява, че за периода от 10.03.1976г. до 03.12.1977 година е изпълнявала длъжността «акушерка» в здравната служба на с.Г. Гр., като работодател на лицето е Окръжна болница – К.. От свидетелските показания на лицето се установява, че познава ищеца, тъй като работели заедно за кратко, той бил шофьор, а тя акушерка. Посочва за своето работно време – от 07.30, осемчасов работен ден, петдневна работна седмица. Свидетелят не знае ищецът колко пари е получавал.

Като свидетел е разпитан и настоящия кмет на кметството в с.Г. Гр. – К. Б. К..

Той твърди, че ищецът многократно е ходил при него, за да търсят документи, които да доказват трудовия и осигурителния му стаж. Такива обаче не били намерени. Липсвали в кметството и много смъртни актове, актове за раждане.

Свидетелят говорил с предходния кмет – Д. Гр., който му завил, че имало наводнение и са отнесени много документи. Не конкретизира обаче кога. Няколко седмици преди съдебното заседение, когато свидетелят е разпитан, той, заедно с ищеца намерили книга с ведомости, като преписи от нея са представени и приети по делото.

Представените извадки от книгата представляват ведомости за платени възнаграждения, като работниците са се подписвали срещу имената си и размерът на получаванато възнаграждение. За месеците април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 1977 година и за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 1978 година ищецът И.

К. и свидетелят Т. К. са се подписвали в графа «здравна служба» и са получавали възнаграждение, като са посочени длъжностите на работниците – И. К. като шофьор, а св. К. – медицинска сестра. Във ведомостите фигурира и името на третият свидетел – Н. Г., длъжност «акушер», която е получавала възнаграждение за месеците април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 1977 година, точно както посочи свидетелят.

Ищецът е представил препис от Заповед №5 от 06.03.1978 година, видно от която кмета на кметството е задължил И. К. – шофьор на линейка към кметството да полага в събота и неделя дежурства в „Бърза помощ“ К. за времето от 07:30 часа до 17:00 часа.

На основание чл.10 от ЗУТОССР, във вр. с чл. 195, ал.1 от ГПК, по искане на ответника и за установяване наличието или липсата на други ведомости или медицинска документация в кметството и дали са налице данни за наличие на природно бедствие през 1990 година, засегнало село Г. Гр., съдът е допуснал изготвянето на съдебно-икономическа експертиза.

Вещото лице, след проверка на място, е установило, че за лицето И. К. са 4 намерени ведомости за времето от март 1977г. до септември 1978 година в архивите на кметства с. Г. Гр. и с.К., като лицето е работило на длъжност «шофьор». За останалите процесни периоди нямало данни за лицето. За времето от 1989г. до април 1991г. имало данни за свидетелят по делото Н. Н. да е изпълнявал длъжността «секретар», а за периода от март 1977 г. до септември 1978 г. на същата длъжност (секретар) е работил Д. Гр.. Като шофьор в здравната служба е работило лицето И. Кр. Андр. за периода от януари 1979 година до ноември 1985 година. Две еднакви длъжности «шофьор» не са установени във ведомостите. След декември 1985 година въобще длъжността «шофьор» не присъства в наличните ведомости, като това се установило по отношение на селата К., Б., Ж., Т., К. и Г. Гр..

От множество държавни и общински служби бил предоставен отговор, че природно бедствие в с.Г. Гр. през 1990 година не е установено. Не е установена и медицинска документация при проверка в кметствата.