Решение № 349 от 15.01.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 349

Хасково, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20247260701452 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. Х., действаща лично и в качеството й на законен представител на малолетните си деца М. А. М. и М. А. М. насочена срещу Решение № 12484 от 02.12.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон.

Сочи се, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Постановен бил при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и при липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, като бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Съгласно разпоредбата на чл.9.ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не можела или не желаела ефективно да противодейства.

Причините, поради който оспорващата напуснала [държава] била изложила добросъвестно пред административния орган, но били възприети и изтълкувани от същия неправилно. В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт бил преценил, че жалбоподателката не му е заявила да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне т.е хипотезата на чл.9 ал.1 т.2 от ЗУБ.

Такъв риск за бил налице и оспорващата не можела да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността й нямало да търсят убежище в България на хиляди километри от дома си.

В практиката си ЕСПЧ приемал, че чл. 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато - делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия.

Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Всички изложени по-горе факти преценени в тяхната съвкупност сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, която водела до издаването на един незаконосъобразен акт, който за съжаление касаел живота и сигурността на оспорващите .

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, в писмен отговор, депозиран чрез процесуален представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците под рег.№ УП-33551 от 30.07.2024г. М. Х. А. поискала закрила за нея и децата й – М. М. А. и М. М. А..

Тъй като не разполагали с документ за самоличност последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ с рег. № УП – 33551 от 30.07.2024г. На същата дата жалбоподателите са регистрирани с регистрационен лист УП - 33551 от 30.07.2024г. както следва: М. А. Х., родена на [дата]. в [държава], Х., [държава], етническа принадлежност-***, религия ***, с начално образование, без професия, [семейно положение] и деца М. А. М. родена на [дата]. от женски пол и М. А. М. роден на [дата]. от мъжки пол. В приложение към регистрационният лист са обективирани данни за роднините на жалбоподателите и тяхното местоживеене.

С писмо рег. № УП 33551 от 01.08.2024г. Началника на отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли поискал от Директора на СД“М-ДАНС“ писмено становище по молбата за закрила.

С писма рег. №№ М-15278 от 26.09.2024г., М-15259 от 26.09.2024г. и М-15280 от 26.09.2024г. на ЗА Директора на Специализирана Дирекция“М-ДАНС“ било отговорено, че агенцията не възразява да бъде предоставена закрила на чужденците.

На 05.09.2024г.е проведено интервю с М. А. Х. обективирано в протокол от същата дата.

При интервюто жалбоподателката посочила, че съпругът и децата й се намират в България, напуснала [държава] със семейството си на 05.07.2024г. и нелегално преминали Турция, където останали няколко дни. В Република България влезли незаконно на 15.07.2024г., и около София били задържани от властите. Родена била и живяла в [населено място], обл. Х. до м.10.2018г., а след това отишла да живее при съпруга си в обл. И.. Местели се заради войната. Не знаела кой контролира И., нямали дом в [държава], бил унищожен вследствие на войната и поради тази причина живеели на различни места заради сраженията. Съпругът и се казвал М. А. Б.. Не притежавала разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка на ЕС. Не била подавала молба за закрила в друга държава освен България. Не бил арестувана, не бил осъждана, нямала проблеми в страната си във връзка с етническата си принадлежност, нямала проблеми във връзка с изповядваната от него религия –***, както и такива с властите в страната си. Не била членувала в политически партии или организации. Причината да напусне [държава] била войната, заради която нямало нормални условия на живо и било много опасно. Уточнила, че не е била преследвана от групировки в [държава], към нея и семейството й нямало отправени заплахи и не й е оказвано насилие. Не можели да се преместят в по-спокоен от Идлиб район понеже брат й бил пълнолетен и трябвало да бъде мобилизиран за военна служба.

В хода на административното производство е приобщен социален доклад по отношение на малолетните деца.

С Решение №12484 от 02.12.2024г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. Х. и на малолетните й деца М. А. М. и М. А. М.. На 24.10.2024г. решението е връчено на жалбоподателя М. А. Х. на 16.12.2024г. срещу подпис, като същата е запознат с текста му на език, който разбира с помощта на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 16.10.2024г.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежни страни, за които е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ, поради което е допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца и малолетното му дете не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както изложените от жалбоподателите данни в бежанската им история, така и обстановката в страната им на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред компетентен интервюиращ орган с М. А. Х. действаща лично и като законен представител на двете си малолетни деца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираното лице в присъствието на преводач на разбираем за него език. При проведеното интервю е присъствал и социален работник от отдел“ЗД“ при Д“СП“-Харманли. Изготвен и представен пред административният орган е и социален доклад, касаещ малолетните жалбоподатели. Административният орган е изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи.

Спазено е и изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа.

Съдът намира, че не е допуснато нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на оспорващите лица. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от М. А. Х. действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетните си деца факти от бежанската им история, като и подробно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът приема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на чужденците преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната им на произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.