Определение № 3649 от 16.12.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2181/2019
- Вид
- Определение № 3649
- Подписан
- 16.12.2019
- Състав
- КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ ИВАНОВ, ИВЕЛИНА МИТЕВА СЪБЕВА, МАЯ НЕДКОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 1, предложение последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, т. 41б · Закон за енергетиката
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 7, ал. 1 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 7, ал. 2 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 8 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 8, ал. 1 · Закон за международния търговски арбитраж
О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№………./…………………12.2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА сложи за разглеждане в. ч. гр. дело № 2181 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Овеч 2014“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу протоколно определение от 18.10.2019 год., постановено по гр. дело № 8211/2019 год. на РС-Варна, с което е прекратено производството по цитираното гражданско дело по отвод на ответника „Енерго-про
Продажби“ АД-Варна за неподведомственост на делото на съда поради наличието на валидна арбитражна клауза между страните за решаване на спора от арбитражен съд и в полза на ответника са присъдени разноски.
В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, тъй като ЗМТА, на който се е позовал ответника по иска в отговора си на исковата молба, е неприложим; арбитражната институция не е индивидуализирана – не е посочено пълното наименование на сдружението, седалище, адрес на управление, ЕИК, номер на делото на съда по регистрацията, адреса, на който се помещава арбитражната инститицуия. Неправилен е и изводът на РС-Варна, че между страните е налице валидно арбитражно споразумение. Твърди се, че арбитражното споразумение е нищожно тъй като противоречи на закона, респ. го заобикаля, а именно на ЗЕ и на Наредба № 3/21.03.2013 год. за лицензиране на дейностите в енергетиката, тъй като в цитираните нормативни актове е предвидено всички договорни клаузи между страните да бъдат обективирани в Общи условия, които влизат в сила след провеждането на нарочна предвидена в Наредба № 3/21.03.2013 год. за лицензиране на дейностите в енергетиката процедура. В случая чрез вмъкването на текст в заявлението за продажба на електрическа енергия, подадено от ищцовото дружество до ответника, представляващ арбитражна клауза, който текст е различен от клаузата на чл. 45, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ, която предвижда всички възникнали спорове между страните да бъдат отнасяни към компетентния съд, се заобикаля предвидения в ЗЕ и в Наредба № 3/21.03.2013 год. ред за одобряване на договорните клаузи между страните по скл. при ОУ договор за продажба на електрическа енергия. Поради това и арбитражното споразумение, съдържащо се в заявлението за продажба на електрическа енергия, подадено от ищцовото дружество до ответника, е нищожно в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Арбитражното споразумение е нищожно и поради това, че в ЗЕ е предвидено отношенията между електроснабдителното дружество и клиентите, които купуват от него ел. енергия, да се уреждат с договор при общи условия, а в чл. 45, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ от 2007 год.
(приложими в случая) възникналите спорове между страните следва да се отнасят към компетентния съд. От това следвал и извода, че дори и да е налице валидна арбитражна клауза между страните, тя не ограничава правото на страните по договора (т. е., не ги задължава) да отнасят всички бъдещи спорове за решаване от арбитражен съд, а предоставя право на избор между арбитражен съд и компетентния граждански съд, затова защото между страните биха били валидни клаузите както на чл. 45, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ, така и на арбитражното споразумение.
Арбитражното споразумение е нищожно и поради това, че липсвало изрично съгласие на дружеството-жалбоподател (ищец в исковото производство) в документа, в който първоинстанционният съд е приел, че е материализирана и арбитражната клауза (заявлението за продажба на ел. енергия от 26.11.2015 год.) тъй като в него липсвала предоставена възможност за избор на потребителя на ел. енергия дали да се възползва или не от арбитражното споразумение.
По изложените съображения жалбоподателят счита, че определението е неправилно, настоява за отмяната му и за връщане на делото на РС-Варна за продължаване на процесуалните действия. Претендира присъждане на разноски за настоящото частно производство.
В писмен отговор, насрещната страна „Енерго-про Продажби“
АД-Варна оспорва жалбата. Счита, че правилно е уважен отвода му за неподведомственост на спора пред гражданския съд (РС-Варна) – между страните е налице валидно арбитражно споразумение, възражението е направено в установения в закона срок, ищецът няма качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, тъй като е търговец и купува ел. енергия за обекта на потребление с аб. № ********* за стопански нужди, т. е., за осъществяване на търговска дейност, поради което и нормата на чл. 19, ал. 1, предложение последно ГПК в случая е неприложима.
Счита определението за правилно, а частната жалба срещу него – за неоснователна и настоява да се остави без уважение. Претендира присъждане на разноски за настоящото частно производство.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по гр. дело № 8211/2019 год. по описа на РС-Варна е образувано по предявен от „Овеч 2014“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна срещу „Енерго-про Продажби“ АД, с ЕИК ********* със седалище гр.
Варна иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 16724, 44 лева, представляваща стойност на начислено количество ел. енергия по фактура № *********/10.05.2019 год., за периода 17.04.2017 год. – 16.04.2018 год., за обект на потребление с аб.
№ *********, находящ се в гр.
Провадия.
Ищецът е навел твърдения, че е потребител на ел. енергия за обект с абонатен
№ *********. Уведомен е от ответното дружество, че е извършена проверка на електромера, измерващ количествата доставяна до обекта му ел. енергия, за която е съставен констативен протокол от 16.04.2018 год. и протокол от БИМ за извършена метрологичан проверка на електромера, в резултат на което е извършена корекция на количествата доставена до обекта му електроенергия, като за периода 17.04.2017 год. – 16.04.2018 год. му е начислено допълнително количество ел. енергия от 92 344 кВтч на стойност от 16 724, 44 лева, за която сума е издадена фактура от 10.05.2019 год.
Ищецът твърди, че не дължи горната сума. Оспорва корекционната процедура, както и начина и методиката за начисляване на процесната сума. Твърди, че не е потребил начисленото допълнително количество ел. енергия и не дължи горната сума на ответника.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-про продажби“
АД-Варна, чрез процесуален представител е оспорил иска с доводи, че е недопустим. Направил е отвод за неподведомственост на спора пред съда, като е изложил, че ищцовото дружество е клиент на ответното дружество по сключен при общи условия договор за продажба на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, Варна, ул. „Иван Драсов“ № 31.
Обектът е търговски (павилион – пицария). В подадено от управителя на ищцовото дружество заявление за снабдяване на обекта му с ел. енергия с вх. № 4009472/26.11.2015 год. дружеството – ищец е заявило съгласието си всички спорове, възникнали между ищеца и „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна да бъдат отнасяни за решаване от Арбитражен съд – гр. Варна при сдружение „ППМ“. Обектът на ищеца е търговски (пицария) и ползваната ел. енергия е за небитови, стопански нужди. При това положение, разпоредбата на чл.
19, ал. 1 ГПК, предл. последно от ГПК, установяваща недействителност на арбитражни споразумения, е неприложима в случая, тъй като ищецът купува ел. енергия от ответника за осъществяване на търговска дейност.
Предвид изложеното ответникът счита, че между страните е налице валидна арбитражна клауза, спорът не е подведомствен на съда и е отправено искане за прекратяване на производството поради неподведомственост на делото.
С обжалваното определение РС-Варна е приел, че отводът за неподведомственост на делото е своевременно заявен, в срока по чл. 8 от ЗМТА, а по същество е основателен.
Изложил е съображения, че между страните е налице валидно сключено арбитражно споразумение, съдържащо се в заявлението за продажба на ел. енергия до „Енерго-про Продажби“
АД-Варна за процесния обект на потребление с аб. № *********, двустранно подписано, арбитражната клауза е валидна, спорът е имуществен, следователно – арбитрируем, ищецът няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като купува ел. енергия за стопански нужди.
Определението е правилно.
В случая отводът за неподведомственост на делото е своевременно заявен от ответника – в отговора му на исковата молба, в съответствие с чл. 8 от ЗМТА. В представеното от ответника с отговора му на исковата молба заявление вх. № 4009472/26.11.2015 год., подадено от ищеца до ответното дружество, се съдържат изявления и на двете страни, че всички спорове възникнали между страните се отнасят за решаване пред Арбитражен съд гр. Варна при Сдружение „МПП“. Документът е подписан и от двете страни, в писмена форма е и удовлетворява изискванията на чл. 7, ал. 2 ЗМТА, която предвижда, че „арбитражното споразумение трябва да бъде писмено, като се смята, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения“.
Възраженията на жалбоподателя, че в случая ЗМТА бил неприложим, са неоснователни, тъй като съгласно § 3, ал. 1 ПЗР на ЗМТА, този закон се прилага и при арбитраж между страни с местожителство или седалище в Република България. Няма доказателства, няма и твърдения някоя от страните по спора да е със седалище в чужбина, което обуславя и приложимостта на ЗМТА.
Възраженията на жалбоподателя, че арбитражната институция не била индивидуализирана в абритражната клауза – не е посочено пълното наименование на сдружението, седалище, адрес на управление, ЕИК, номер на делото на съда по регистрацията, адреса, на който се помещава арбитражната инститицуия, поради което и не е налице валидна арбитражна клауза настоящият състав счита за неоснователни.
В случая арбиражната институция е индивидуализирана в необходимата степен - Арбитражен съд гр. Варна при Сдружение „МПП“. т. е., арбитражната институция е индивидуализирана с наименованието и седалището си, и с ЮЛ към което е конституирана. Освен това за да е налице валидна арбитражна клауза е достатъчно арбитражната институция да е определяема. Арбитражното споразумение би било невалидно ако по посочените в това споразумение белези на арбитражната инститицуия е невъзможно тя да се индивидуализира или ако съществува друга арбитражна институция със същите индивидуализиращи белези.
В случая няма доказателства, нито твърдения в гр. Варна да съществува друг арбитражен съд с идентично наименование и със седалище в гр. Варна, конституиран при Сдружение „МПП“.
Доводите на жалбоподателя, че арбитражното споразумение е нищожно тъй като противоречи на закона, респ. го заобикаля, а именно – на ЗЕ и на Наредба № 3/21.03.2013 год. за лицензиране на дейностите в енергетиката, настоящият състав счита за неоснователни.
В чл.
45, ал. 1 и ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ (2007 год.) приложими в настоящия случай, е предвидено, че споровете между "Е.ОН България Продажби" АД и потребителите се решават по пътя на преговорите, а при неуреждане на спора по реда посочен по-горе, случаят може да бъде отнесен за решаване от компетентния съд.
Обстоятелството, че ЗЕ предвижда отношенията между доставчиците на ел. енергия и клиентите, които я купуват да се уреждат с договори при Общи условия, както и обстоятелството, че чл. 45, ал.
3 от ОУ на ДПЕЕ предвижда при неуреждане на спора по начина в ал. 1, възможността спорът да бъде отнесен за решаване от компетентния съд, а страните са предвидили уреждане на спора пред арбитраж с нарочно арбитражно споразумение, по никакъв начин не се отразява на действителността на арбитражното споразумение. Наред с това под „компетентен съд“ по смисъла на чл. 45, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ, в хипотезите на възникнал имуществен спор между страните следва да се разбира не само гражданския съд, а и арбитраж в случаите, при които е налично валидно арбитражно споразумение между страните.