Определение № 278 от 23.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 278 гр. Велико Търново, 23.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно частно гражданско дело № 20264100500183 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1, във вр. с чл. 83, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от К. Г. Т. против определение № 131 от 11.02.2026 г., постановено по гр. д. №1845/2025г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е оставена без уважение молбата на ищеца по делото за освобождаването му от заплащане на държавна такса за въззивно производство, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост, а от там и до нарушение на процесуалния закон. Сочи, че са били налице предпоставките на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод на съдията постановил обжалвания акт, както и че е лице с трайно намалена работоспособност, установено с ЕР на ТЕЛК и НЕЛК, позова се на норми от КПХУ, както и на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012г., ОСГТК на ВКС. Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното такова и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, запозна се с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С определение № 39 от 16.01.2026 г. първоинстанционния съд е оставил без уважение молба на ищеца К. Г. Т. за изменение на постановено решение № 1319 от 06.11.2025 г., по гр. д. № 1845/2025 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица в частта за разноските. По делото е постъпила въззивна частта жалба срещу посоченото определение, с вх. № 706 от 19.01.2026 г. с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасянето на дължимата държавна такса. С разпореждане № 304 от 22.01.2026 г. на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок да представи на доказателства, касателно наличието на предпоставки, 1 обуславящи освобождаването му от дължимите такси, връчено лично на ищеца на 24.01.2026 г. Указанията на съда не са изпълнени, поради което е постановен атакувания в настоящото производство съдебен акт. За да постанови акта си първоинстанционния съд е посочил, че предвид процесуалноото бездействие на страна е лишен от възможност да извърши цялостен анализ на материалното състояние на лицето, включително на доходите му, имущество и други релевантни критерии, предполагащ наличие на пълни и достоверни данни, каквито без декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК не могат да бъдат събрани в достатъчен обем, както и че не разполага с достатъчна фактическа основа, за да приеме, че молителят не разполага с достатъчно средства да заплати държавната такса, в случая в размер на 2.56 евро, с левова равностойност от 5.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт /ТР № 1/17.07.2001г. по тълк. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС/, като жалбоподателят е освободен от заплащане на дължимата за настоящото производство държавна такса с определение № 147 от 17.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1845/2025 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Възражението в частната жалба, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради наличието на основания за отвод на първоинстанционния състав, е неоснователно, тъй като съдът не се е произнасял по същество на повдигнатия спор, а по процесуален въпрос, по който процесуалните норми въвеждат императивни правила, а от друга страна – наведените в жалбата оплаквания са декларативни, лишени от конкретика, и въззивният състав не открива основания за отвод.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, при направено искане за освобождаване от такси и разноски по искови производства, следва да се прецени дали молителят – физическо лице има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса, като се вземат предвид доходите му и тези на неговото семейство, имущественото състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, относими към искането. При преценката основателността на молбата следва да се вземе предвид не само материално състояние на молителя, но и всички други релевантни обстоятелства. Посочените в чл. 83, ал. 2 ГПК предпоставки следва да се удостоверят с декларация за имуществено състояние, за чието достоверност се носи наказателна отговорност, като няма пречка декларираните обстоятелства да се докажат с представени от молителя нарочни доказателства, включително и по указания на съда. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на дължимата държавната такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК освобождават се от такси и разноски 2 физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с достатъчно налични средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи. При подадена молба за освобождаване от държавна такса съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. За разлика от ал. 1 на същата разпоредба, която предвижда освобождаване от такси и разноски на определена категория ищци, нормата, уредена в ал. 2, предполага доказване на обстоятелството, че страната - физическо лице, не разполага с достатъчно средства, за да изпълни задължението за внасяне на такси и разноски за съответното производство. За наличието на това обстоятелство съдът не следи служебно, т. е. необходимо е заинтересованата страна изрично да заяви в хода на делото, че желае да бъде освободена от заплащането на съответните такси и разноски и да представи декларация и/или доказателства за имущественото си състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и други. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с дължимата държавна такса. В случая по делото, дължимата за производството държавна такса е в размер на 2.17 евро, с левова равностойност от 4.25 лева. При съобразяване на размера на дължимата държавна такса и относимите към искането обстоятелства съдът намира, че не са налице предпоставките чл.

83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищеца от задължението за внасянето й. Въпреки изричните указания на първоинстанционния съда, дадени с разпореждане № 304 от 22.01.2026 г. за представяне на декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, ведно с необходимите документи, удостоверяващи декларираните данни, ищецът не е представил посочените документи, поради което предходната, както и настоящата съдебна инстанция са в невъзможност да извършат преценка на имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното му състояние, както и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължението му за внасяне на държавна такса.

Обстоятелството, че частният жалбоподател - ищец по делото К. Г. Т. е лице с установена трайно намалена работоспособност /ТНР/, само по себе си не освобождава същия от задължението за заплащане на държавна такса за съдебно производство, защото увреждането на лицето не е предвидено като самостоятелно основание в чл. 83, ал. 1 ГПК за освобождаването му като страна по съдебно дело от заплащане на такси и разноски. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в определение № 1996 от 05.07.2023 г. по гр. д. № 1283/2023 г., ГК, IV г.о. на ВКС, определение № 248 от 14.09.2022 г. по гр. д. № 943/2022 г., ГК, IV г.о. на ВКС, определение № 493 от 30.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2468/2014 г., ГК, III г.о. на ВКС, определение №1950/19.04.2024г. по ч.гр.д.№5084/2023г., Г.К., II г.о. на ВКС и др.

3

По изложените съображения, частната жалба срещу първоинстанционното определение, с което е отхвърлена молба по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване на частния жалбоподател от внасяне на държавна такса за въззивното производство, се явява неоснователна, а атакуваното определение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Окръжен съд Велико Търново, първи въззивен граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 131 от 11.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1845/2025 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е оставена без уважение молбата на ищеца К. Г. Т., с ЕГН ********** с правно основание по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването му от внасяне на дължима държавна такса за производството.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4