Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 398 от 15.06.2026, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Наказателно дело от общ характер 109/2026
Вид
Протоколно определение № 398
Подписан
15.06.2026
В сила
30.07.2026
Състав
Боряна Красимирова Иванова Гащарова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 398 гр. Ихтиман, 15.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. И.а Гащарова

Съдебни

МАРИЯ Р. ГЕОРГИЕВА заседатели: ИРИНА Д. МАЛИНОВА при участието на секретаря Николета Г. Кузева и прокурора К. Р. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Боряна Кр. И.а Гащарова Наказателно дело от общ характер № 20261840200109 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 15:01 часа се явиха:

ЗА РП-САМОКОВ, ТО-ИХТИМАН, редовно уведомени от предходно съдебно заседание, изпращат представител. В залата се явява прокурор Н..

ПОДСЪДИМИЯТ С. Й. С., редовно уведомен чрез защитника си от предходно съдебно заседание, явява се лично и със защитника си адв. К. Г., с пълномощно от ДП.

Защитникът адв. Г.: Представям заверени от доверителя ми документи, удостоверяващи ангажиментите, поради което нямаше възможност да се яви в предходно съдебно заседание. Не са преведени на български език. От съдържанието им се установява, че по независещи от него причини камионът, който е управлявал, не е бил качен на съответния ферибот.

ПОДСЪДИМИЯТ С. Р. А., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично и със защитника си адв. Б. П., с пълномощно от ДП.

ПОДСЪДИМИЯТ Й. Л. С., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и със защитника си адв. Б. П., с пълномощно от ДП.

ПОСТРАДАЛАТА Н. С. К., редовно призована с призовка, връчена на 24.05.2026 г., не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО

ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ ЗА

ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248, АЛ. 1 ОТ НПК.

1

Страните /поотделно/: Получили сме преписи от обвинителния акт и от разпореждането на съда за насрочване на разпоредително заседание със съобщенията по чл. 247б от НПК преди повече от 7 дни. Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки пред даване ход на откритото разпоредително заседание, доколкото подсъдимите са редовно призовани, явяват се лично. Неявяването на пострадалото лице, без посочване на уважителни причини или отправено искане за отлагане на делото, не представлява процесуална пречка за разглеждане на делото, поради което, ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правата им в наказателния процес, включително и правото им на отводи.

Прокурорът: Нямам искания за отводи и за събиране на нови доказателства.

Защитникът Г.: Нямаме искания за отводи и за събиране на нови доказателства.

Защитникът П.: Нямаме искания за отводи и за събиране на нови доказателства.

Подсъдимите (поотделно): Придържаме се към казаното от защитниците.

СЪДЪТ ИЗСЛУША становището на страните по даване ход на разпоредителното заседание:

Страните /поотделно/: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ на подсъдимите по представени документи за самоличност- лични карти:

С. Й. С. ЕГН **********.

С. Р. А. ЕГН **********

Й. Л. С. ЕГН **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на подсъдимите правата им по чл.55, чл. 94, чл. 97 и чл. 115 ал. 4 НК и правото им на отвод, както и разпореждането, че има право да вземат отношение по въпросите по чл. 248 НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ С. А.: Разбирам правата си.

ПОДСЪДИМИЯТ С. С.: Разбирам правата си.

ПОДСЪДИМИЯТ Й. С.: Разбирам правата си.

2

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към изслушване на страните за становище по въпросите по чл. 248 НПК.

Становище на ПРОКУРОР Н. по въпросите, свързани с чл. 248 НПК:

Уважаема госпожо съдия, уважаеми съдебни заседатели, считам, че делото е подсъдно на Районен съд - Ихтиман. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. В хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правата на подсъдимия или на пострадалия. На този етап не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Считам, че не са налице и предвидените предпоставки в т. 5 на чл.

248 НПК. По отношение на мерките за неотклонение, считам, че не са налице основания за промяна. Към настоящия момент нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля да насрочите делото за разглеждане по общия ред с призоваване на лицата, посочени в приложението към обвинителния акт в разумен срок.

Защитникът адв. Г.: Уважаема госпожо съдия, уважаеми съдебни заседатели, заявявам, че аз продължавам да не разбирам обвинението. Считам, че така, както същото е формулирано по отношение на моя подзащитен, същото е неясно както от фактическа, така и от юридическа гледна точка, като възраженията, които ще изложа днес, са само с оглед пълнотата на изпълнение на моите задължения и записаното в НПК, че съм длъжна днес да направя съответни възражения, като аз лично не смятам, че е налице реална юридическа преклузия, ако днес това не бъде сторено, или не бъде сторено в нарочно въззивно частно производство, свързано с разпоредителното заседание и с оглед произнасянето по т. 3 на чл. 248, ал. 1 от НПК.

Това е така, доколкото е налице произнасяне на съда на Европейския съюз, който именно по казус на България, свързан с нашето законодателство, който в своето решение е категоричен, че когато се касае за евентуално нарушение на процесуални права, никакви преклузии не могат да имат значение, нито активността на защитата, нито пасивността на евентуален първостепенен или въззивен съд. Този недостатък на българското законодателство не се дължи на магистратите, прилагащи правото, а на начина на приемане на нормативните актове. Лека корекция в този смисъл, записванията в НПК, свързани с разпоредителното заседание и въпросите, значими именно по т. 3 на чл. 248, ал. 1 НПК намери отражение в нормативната корекция - дано не бъркам дали не беше чрез произнасяне на Конституционния съд на Република България по отношение на обстоятелството, че Върховният касационен съд сам извършва проверка на съществени процесуални нарушения и за него преклузията, която е записана в производството по разпоредителното заседание няма как да бъде обвързваща, доколкото обществено юридическо неприемливо е български магистрат, който да установи съществено процесуално нарушение, да ги елиминира само защото някакъв срок или някакъв момент е изтекъл. В този смисъл българското законодателство има своята и правна основа и в други норми на 3

НПК, където има изрична норма, че нито едно доказателствено искане не може да бъде отхвърлено в наказателния процес само защото не е направено в някакъв срок.

На базата на този мой подход, аз ще заявя, че по отношение на предявеното по отношение на моя подзащитен обвинение по чл. 144 избраната правна квалификация от прокуратурата е по чл. 144, ал. 3, т. 3, като по мое разбиране така, както е формулирано обвинението, аз не мога да разбера в какъв смисъл се смята, че заканата е за убийство дотолкова, доколкото няма такова изрично изявление. Въвежда се едно фактическо твърдение, което няма връзка с правната квалификация, както и елементът, който е включен като част от фактическия състав, че това деяние било извършено в условията на домашно насилие. Такива обстоятелства не са изтъкнати и ако влезем в ход по същество, ще развия съображения, когато настъпи процесуалният момент.

По отношение на другото обвинение по чл. 269, ал. 1, във вр. чл. 26 – то вече е за съучастническа престъпна дейност и заявявам, че така, както е формулирано обвинението и то с твърдение по чл. 67 за възпрепятстване на изпълнение на задължение по чл. 67 от ЗМВР и такова нарушение за осуетяване изпълнение на задължение по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за мен обстоятелствената част на обвинителния акт също не сочи по никакъв начин на факти и обстоятелства, които да са правно релевантни в този смисъл и да са съпоставими с правните, а и фактически твърдения в диспозитива на обвинителния акт.

Това са двата текста, които смятам, че не съдържат в достатъчна степен твърдения и правна значимост както в диспозитива, така и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласно чл. 246 обвинителният акт има своя структура, в съдържанието на която задължително трябва да има императивно процесуално изискване и предвидено по НПК съдържание. Ако всеки един от тези елементи не отговаря на изискванията - само по себе си обстоятелствената част или диспозитива самостоятелно, или какъвто е смисълът според мен, че има разминавания във фактически записвания и правната норма, всяко представлява съществено процесуално нарушение, което поддържам пред Вас, че е пречка за даване ход на съдебния спор като основна фаза по настоящото наказателно производство.

В този смисъл, становището ми е, че е допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение. Самото записване на конкретна норма, по която и да е алинея, не е твърдение за фактическия състав и не може да замести липсата на фактически твърдения или ясно субсумиране към правната норма. Според мен при този вид нарушение е налице основание за връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Ако настоящият състав или респективно въззивният състав в едно евентуално частно производство не приеме тази наша теза, правя изявление, че не са налице основанията за разглеждане на делото в някои от особените процедури. Застъпвам становище, че не са налице и нито една от хипотезите, които НПК предвижда към настоящия момент за предвиждане на някакви специфични форми за обезпечаване на съдебните процедури по делото – резервен съдебен заседател и други, които са изрично изброени, поради което и не се налага произнасяне в този смисъл.

4

По отношение на доказателствени искания, към настоящия момент нямам такива. По отношение на евентуално насрочване на делото, ако до такова се стигне, държа към настоящия момент за провеждане на разпит в едно и също съдебно заседание на свидетелите, а именно А. А. М., Д. А. С., Н. П. М. и И.

П. М., доколкото това са лица, които и съгласно обвинителния акт, а и записванията в списъка към обвинителния акт, са възприели обстоятелства, които касаят един и същи момент. Същите са в близка служебна връзка и считам, че с оглед интересите за разкриване на обективната истина, провеждането на разпит на тези свидетели в едно съдебно заседание, за да може да се изясни обективната истина и да се елиминира хипотетично възможност за взаимното им повлияване при депозиране на показанията по настоящото дело.

Подсъдимият С. С.: Нямам какво да добавя.

Защитникът адв. П.: Уважаема госпожо съдия, уважаеми съдебни заседатели, считам, че делото е подсъдно на Районен съд - Ихтиман. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По отношение на т. 3 дали е допуснато в хода на ДП отстранимо нарушение на процесуалните правила, аз също считам, че има такова, което води до ограничаване правата на обвиняемите. Също считам, че така повдигнатото обвинение е неясно както от фактическа, така и от юридическа страна и моите подзащитни не разбират обвинението и в какво точно ги обвиняват, като за процесуална икономия, ще заявя, че се присъединявам към становището на колегата, която изрази за допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение относно обвинението, което е повдигнато спрямо моите подзащитни, а именно по чл. 269, ал. 1, във вр. чл.

20, ал. 2 НК.