Определение № 531 от 23.02.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 111/2024
- Вид
- Определение № 531
- Подписан
- 23.02.2024
- В сила
- 23.02.2024
- Състав
- Таня Димитрова Евтимова, Радостина Петкова Иванова, Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143, ал.2, т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.5 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1, ал.2 и ал.3 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1, ал.2 и ал.3 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1, ал.2 и ал.3 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 531 гр. Бургас, 23.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня Д. Евтимова
Членове:
Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500111 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик чрез адвокат Здравко Цанев от САК против разпореждане № 3165/18.12.2023г., постановено от Районен съд – Несебър по ч. гр. д. № 1291/2023г. С това разпореждане е отхвърлено заявлението на „Йеттел България“ ЕАД да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против Н. В. Б., ЕГН: ********** с настоящ адрес в **** за следните суми: 14,16 лева, представляваща стойността на ползвани отстъпки от месечен абонаментен план по договор за мобилен № *********** до края на договора; 172,13 лева, представляваща неустойка за устройство ALCATEL IS 2021 32GB Dual Grey , предоставено за ползване с отстъпка от стандартната цена по договор за мобилни услуги от 11.10.2021г.;
22,61 лева, представляваща стойността на ползвани отстъпки от месечен абонаментен план по договор за мобилен № *********** до края на договора; 152,90 лева, представляваща неустойка за устройство MOTOROLA Moto E6i 32GB Dual Grey, предоставено за ползване с отстъпка от стандартната цена по договор за мобилни услуги от 09.07.2021г.; 14,10 лева, представляваща стойността на ползвани отстъпки от месечен абонаментен план по договор за мобилен № 0897985068 до края на договора, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението – 16.11.2023г. до окончателното им изплащане, както и в частта, в която се иска присъждане на разноски над сумата от 339,27 лева до пълния претендиран размер от 505 лева.
Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно. Дружеството оспорва извода на заповедния съд, че неустойката е формирана въз основа на неравноправна клауза по чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП и извода, че тази неустойка е необосновано висока.
Жалбоподателят анализира уговорката от индивидуалния договор, в която са предвидени процесните неустойки и подчертава, че те са формирани от три компонента: 1) сборът от три месечни абонаменти такси без вкл. ДДС; 2) част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстващи на оставащия срок до края на договора; 3) разликата в цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната му цена, съответстваща на оставащия срок до края на договора. В конкретния случай, мобилният 1 оператор претендира втория и третия компонент от неустойките, а именно: добавената разлика между стандартната месена абонаментна такса и предвидената промоционална месечна абонаментна такса, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги и отстъпките от цената на устройствата, предоставени на лизинг за срока на договора. „Йеттел България“ ЕАД иска от съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното разпореждане и да уважи заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК за оспорените суми. Жалбоподателят претендира разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и фактите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:
ФАКТИ:
На 18.12.2023г. Районен съд – Бургас издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпорежда на Н. В. Б., ЕГН: ********** с настоящ адрес в **** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД следните суми: 277,67 лева – сбор от месечни абонаментни такси за ползвани услуги по договор за мобилен № ***********;
249,93 лева - сбор от неустойка за предсрочно прекратяване такси за ползвани услуги по договор за мобилен № ***********; 91,77 лева незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг на устройство ALCATEL IS 2021 32GB Dual Grey , ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението – 16.11.2023г. до окончателното им изплащане, както и съдебни разноски в размер на 339,27 лева.
С разпореждане № 3165/18.12.2023г. съдът отхвърля заявлението на „Йеттел България“ ЕАД за следните суми: 14,16 лева, представляваща стойността на ползвани отстъпки от месечен абонаментен план по договор за мобилен № *********** до края на договора; 172,13 лева, представляваща неустойка за устройство ALCATEL IS 2021 32GB Dual Grey, предоставено за ползване с отстъпка от стандартната цена по договор за мобилни услуги от 11.10.2021г.; 22,61 лева, представляваща стойността на ползвани отстъпки от месечен абонаментен план по договор за мобилен № *********** до края на договора;
152,90 лева, представляваща неустойка за устройство MOTOROLA Moto E6i 32GB Dual Grey, предоставено за ползване с отстъпка от стандартната цена по договор за мобилни услуги от 09.07.2021г.; 14,10 лева, представляваща стойността на ползвани отстъпки от месечен абонаментен план по договор за мобилен № 0897985068 до края на договора, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението – 16.11.2023г. до окончателното им изплащане, както и в частта, в която се иска присъждане на разноски над сумата от 339,27 лева до пълния претендиран размер от 505 лева. За да постанови това разпореждане, съдът приема, че вземането за процесната неустойка се основава на неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1, т.19 от ЗЗП. Отделно от това, съдът приема, че размерът на неустойката е необосновано висок съгласно чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП.
Изводите на съда са подкрепени с практика на Окръжен съд - Бургас, обективирана в определение № 1833/05.08.2022г., постановено по ч. гр. д. № 937/2022г. и определение № 1875/14.07.2023г., постановено по ч. гр. д. № 1208/2023г.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1, изр.І от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В т.3 от ТР № 1/15.06.2010г., постановено от ОСГТК на ВКС са разписани критериите, въз основа на които трябва да се прави преценката за нищожност на неустойката, но поради накърняване на добрите нрави. Преценката за нищожност на неустойката се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Неустойката е нищожна винаги, когато целта за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Съгласно чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която задължава 2 потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Според чл.146, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това, потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора.
В конкретния случай, от съдържанието на представените по делото договори за предоставяне на мобилни услуги и договор за продажба на изплащане, се установява, че мобилният оператор се е задължил да предостави на абоната телекомуникационни услуги за срок от 24 месеца и устройства срещу абонаментна такса и цена, а потребителят да заплаща таксата и цената ежемесечно. В договорите за мобилни услуги страните се уговарят за следното: в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по договора, на други документи, свързани с него или общите условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи месечни абонаменти според условията на плана, но за не повече от три месеца; в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора; б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора за лизинг и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора. В конкретния случай, дружеството – мобилен оператор претендира неустойка, която представлява: част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстващи на оставащия срок до края на договора и разликата в цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната му цена, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на тримесечните абонаменти по най-високите цени на плана за всеки от договорите. Така уговорените неустоечни клаузи се явяват неравноправни, тъй като не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. противоречат на императивна норма или на добрите нрави, поради са валидни и произвеждат присъщите им правни последици. не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;
, която е присъдена от съда. не е прекомерно висока и не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така уговорените неустоечни клаузи не противоречат на императивна норма или на добрите нрави, поради са валидни и произвеждат присъщите им правни последици.
Уговорката в договорите, според която потребителят дължи разликата между стандартната цена на предоставеното му устройство и заплатената от него, също е неравноправна, тъй като води до прекомерност на обезщетението по договора. Това обезщетение, както е посочил районният съд надхвърля близо два пъти сумите за такси, услуги и лизингови вноски по договорите. Изводите на районния съд са правилни и в съответствие с цитираната в решението съдебна практика.
3
По изложените съображения, разпореждането, с което е отхвърлено заявлението на „Йеттел България“ ЕАД е правилно и трябва да се потвърди.
Мотивиран от това, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3165/18.12.2023г., постановено от Районен съд – Несебър по ч. гр. д. № 1291/2023г. в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик против Е.Е.М., ЕГН: ********** от ***** за издаване на заповед по чл.410 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4